Сканиране и разпознаване
Еми(2017)
Корекция и форматиране
vesi_libra(2017)

Издание:

Автор: Сандра Браун

Заглавие: Ужилване

Преводач: Диана Райкова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ергон

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-165-060-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3433


Пролог

Точно двайсет и две минути преди да се срещне със Създателя, Мики Болдън хвърли шепа пуканки в устата си, ухили се и каза:

— Жена влиза в бара.

Шоу Кинард, който се беше прегърбил на бар стола до Мики, се взря в питието си с всички признаци на досада и разклати лениво няколко пъти чашата с текила.

— Е, и?

— Ми нищо.

— И това ли ти е цялата шега?

— Не е шега, не е каквото и да е проклето нещо, ама е смешно.

В миг досадата на Шоу изчезна. Той обърна глава да погледне Мики.

Очите на мъжа бяха не по-големи от стафиди и полузатворени от тлъстини, но Шоу успя да забележи как се стрелнаха от единия край на бирения бар до другия. Като се изкушаваше да погледне лично, той задържа поглед върху подпухналото лице на партньора си. Знаейки вече отговора, попита:

— Някоя определена жена ли имаш предвид?

— Имам предвид нашата жена.

— Тук ли е?

— В плът и кръв. — Мики изтръска солта от пуканките по ръцете си. — В момента е зад теб, сяда на стол точно до извивката на бара, така че не се обръщай, в случай че погледне насам.

От усмивката на Мики човек би предположил, че двамата мъже са потънали в приятен разговор, докато всъщност неочакваното пристигане на Джорди Бенет си беше неприятна изненада.

— Да я вземат мътните — промърмори Шоу. — Сама ли е?

— Така ми се стори. — Едното подпухнало око на Мики се затвори бързо. — Но вечерта едва сега започва. — Подхилкването му го правеше само още по-грозен, ако това изобщо беше възможно.

Шоу наведе поглед отново към чашата си с „Пейтриън Силвър“.

— Мислиш ли, че ни е забелязала?

— Не-е. Как би могла?

— Тогава какво, по дяволите, прави тук?

Мики сви рамене.

— Може би госпожата е ожадняла?

— Ожадняла е точно в деня, в който пристигнахме в града?

— И по-странни неща са се случвали.

— Странните неща ме изнервят.

— Защото нямаш опита, който аз имам — изсумтя Мики.

Шоу му хвърли един поглед с неприкрито презрение, мислейки си, че в този момент опитът е равнозначен на глупаво и опасно самодоволство.

— Е, и аз не съм новобранец — каза той.

— Тогава би трябвало да знаеш, че е нужно да пазиш самообладание, ако стане засечка.

— Засечка? Това си е истински блокаж.

— Може би. Но докато не разберем, ще гледам на това като на случайно съвпадение и няма да бързам да правя заключения, които вероятно ще са погрешни. Случват се гадости. И най-добре обмислените планове се объркват. Понякога просто трябва да се оставиш на течението и да импровизираш.

— Нима? Ами ако течението те отнесе в канализацията?

— Отпусни-и-и се, брато — провлачи Мики. — Всичко е наред. Тя просто оглежда мястото небрежно, не че търси специално някого. Фаровете й минаха покрай мен, но не просветнаха.

Шоу изсумтя, вдигайки чашата към устата си.

— Щото си грозен като смъртта.

— Хей, има много жени, които ме харесват.

— Щом казваш. — Шоу обърна остатъка от текилата. Остави празната чаша на бара и погледна към интересуващата го особа, която в момента благодареше на бармана за чашата бяло вино, която той остави пред нея.

Тя беше причината с Мики да са тук. Тук, в затънтената провинция на южна Луизиана. Не тук, в местната кръчма от ръждясала гофрирана ламарина, нестабилно клекнала върху калните брегове на ръкава на едно лениво блато. Ако заведението имаше име, то Мики не го знаеше. БАР гласяха червените неонови букви, които съскаха и пропукваха, докато проблясваха над вратата отвън.

Вътре мястото беше задимено и смърдеше от потта на недодяланите клиенти бачкатори. Ритмите на зайдеко[1] гърмяха от джубокса, който изглеждаше като оцелял след двайсетина урагана.

Двамата с Мики се смесваха доста добре в цялостната атмосфера на заведението, но това не бе от местата, където човек би очаквал да види Джордан Илейн Бенет, наричана от семейството и приятелите си Джорди. И въпреки това тя бе тук. И пиеше бяло вино, представете си. Сякаш това не я правеше подозрителна в място, където бирата беше бутилирана, а твърдият алкохол се лееше чист.

Мики загреба още една шепа пуканки от пластмасовата купа и ги натъпка в устата си. Дъвчейки неразпуканите овъглени зърна, той попита:

— Мислиш ли, че присъствието й тук е нещо повече от съвпадение?

— Представа нямам — промърмори Шоу. — Не ми се вижда нормално, все пак. — Той кимна с глава да благодари на келнера, който безмълвно предложи да му долее още текила, и досещайки се правилно, отвори следваща бутилка бира за Мики.

Като отпи една глътка, той присви очи към дъното, където барът завиваше под прав ъгъл. Той преглътна, оригна се на бира и каза, хълцайки:

— Може би просто е излязла на лов.

Шоу изви едната си вежда в съмнение.

— За мъж, имаш предвид?

— Че защо не?

— Не е такава.

Мики се изкиска и сръга Шоу в ребрата.

— Всички са такива.

— Гласът на опита ли говори пак?

Мики кимна сериозно.

— Правят се на интересни. Женски глупости, измислени да ни накарат да се стараем.

Шоу обмисли гледната точка на Мики, след това взе текилата и я пресуши. Остави решително празната чаша на бара и се плъзна от стола, уверявайки се, че ризата му покрива пистолета, пъхнат в кобура на колана му.

Мики се задави с бирата си.

— Ей, ти къде…?

— Да проверя теорията ти, дебелако.

— Не можеш… тя…

Шоу го остави да ломоти.

Докато вървеше без да бърза покрай редицата столове до бара, пияници от двата пола го измерваха с погледи. Жените го оглеждаха или несигурно, или с директна покана. Дезинтересиран, той не реагира, дори не се усмихна. Мъжете му хвърляха строги, студени, предизвикателни погледи, на които той отвръщаше с още по-строги, по-студени и по-предизвикателни. Всички извръщаха очи, преди да го направи той.

Шоу си имаше този маниер.

Никой още не беше събрал кураж да заеме празното място на бара до Джорди Бенет. Местните явно разбираха, че е забранена зона за простолюдието. В нейните очи Шоу сигурно също изглеждаше такъв, защото когато я доближи, улови погледа й само за миг, преди тя да насочи фаровете си обратно към чашата с вино. Никаква промяна в изражението на лицето или в езика на тялото, нито дори потрепване на миглите.

Недостъпна беше Джорди Бенет.

С това лице и това тяло спокойно можеше да бъде селективна. Без съмнение можеше да накара да потекат лигите на всеки мъж.

Което в известен смисъл беше разочароващо.

Тъй като Шоу беше нает да я убие.

Бележки

[1] Музикален стил, възникнал в началото на 20 век от смесването на френска народна музика, африкански и креолски ритми, характерен с бързото си темпо. — Б.пр.