Беки Чеймбърс
Дългият път към една малка ядосана планета (8)

Ден 130, 306 стандарт по летоброене на НГ
Работата

— Мразя я тази игра — намръщи се Сисикс, наведена над пикселовата шахматна дъска.

Ашби отхапа хапка пикантен хляб.

— Ти си онази, която поиска да играем.

— Добре, де. Един ден ще взема най-после да победя и ще мога да спра да се занимавам с това завинаги.

Сисикс опря брадичка на юмруците си, въздъхна и направи жест към офицера си. Фигурката се придвижи сама напред, като остави след себе си избледняваща следа от пиксели.

— Фактът, че вашият народ играе тази игра от столетия насам, говори много за характера на вида ви.

— Така ли? И какво казва?

— Че човеците усложняват всичко напълно ненужно.

Ашби се засмя.

— Защо просто не те оставя да спечелиш?

Сисикс присви очи.

— Да не си посмял.

Тя хвърли поглед през извития прозорец и се загледа в елементите на новата клетка, които бавно се приближаваха и прикрепваха един към друг. След още няколко часа щяха да могат да си тръгнат. Още нямаха следващ проект предвид, но нямаше причина да се задържат. Освен това, скоро трябваше да спрат и да напазаруват храна и консумативи, а тя нямаше търпение да стъпи на твърда почва — поне за малко.

— Ая ми се присмя, когато разбра, че още играя пикселови игри, между другото. Каза, че са адски старомодни.

Сисикс примигна.

— Моля те, не ми казвай, че са й имплантирали жак.

— О, не, не — използва временни пачове.

— А. Добре тогава.

Временните пачове бяха напълно безобидни. Имаше цяла кутия с такива в стаята за отдих — малки, лепкави квадратчета, които се слагаха под продълговатия мозък — необходима добавка, ако искаш да създадеш неврална връзка между себе си и някой симулатор, видеозапис или мрежата. Когато дойдоха на мода, Сисикс вече беше пораснала, и макар че ги използваше от време на време, все пак предпочиташе утешителната материална плътност на пикселовите дъски и скрибовете. Имплантираните жакове обаче караха кожата й да настръхва. Не можеше да си представи да обича някое хоби толкова много, че да си инсталира техпорт в главата.

Ашби махна с ръка към една от пешките, за да се придвижи напред.

— Освен това не мога да повярвам, че има лекар, който би имплантирал жак на осемгодишно дете. Да не говорим за родител, който би му позволил.

— Ти запознавала ли си се с когото и да било от приятелите на Кизи и Дженкс?

— Добре казано.

Сисикс отпи от мека си. Обикновено не пиеше от доста приспивателно действащата напитка още сутринта, но така или иначе нямаше какво да прави, докато клетката не стане готова. Мързелът й беше напълно оправдан. Придърпа електрическото одеяло, което бе увила около раменете си, за да отпусне напрегнатите си мускули.

— Мозъците на малките имат предостатъчно работа и без да им инсталират какви ли не джаджи. Всъщност и с мозъците на големите е така.

— Така казах и на Ая.

— А тя какво ти отговори?

— Нарече ме „стар“ — отговори капитанът и потри наболата си брада замислено, вперил поглед във фигурите на дъската. — Вече официално се превърнах в стария, скучен чичо.

Сисикс се засмя.

— Силно се съмнявам. Даде й да лети със совалката ни последния път, когато им отидохме на гости във флотилията.

Ашби се засмя.

— Мислех, че сестра ми ще ме убие.

— Именно. Тъкмо това те прави готин. Твой ред е, между другото.

Доктор Готвач се заклатушка към тях през градината на два от крайниците си. В останалите четири носеше градинарски приспособления.

— Как е пикантният хляб? — попита той капитана.

— Коричката е малко по-хрупкава от миналия път — отговори Ашби. — Харесва ми.

— Радвам се да го чуя. Помислих си, че сигурно ще ви дойдат добре малко сложни въглехидрати след вечер като снощната.

Ашби се подсмихна.

— Хей, аз лично напуснах бара в нормален час и с ненакърнена репутация. Същинско въплъщение на дисциплината съм.

— Ха — обади се Сисикс.

По лицето на Ашби се разля виновна усмивка.

— Добре де, може и да бях малко прекалено поразвеселен за момент.

Гърлото на доктор Готвач избухна в хоров смях.

— Поне пазеше известна тишина. За разлика от някои човеци — трима, за да бъдем точни, — които заварих да тършуват из медицинския отсек в шест, пияни до един.

— О, не. Какво са направили? — усмихнато го попита Сисикс.

— Нищо прекалено шокиращо. Кизи и Дженкс си търсеха Изтрезвин, а Розмари се беше строполила на една от кушетките за преглед, потънала в сън. Има вероятност да се е опитала да насмогне на темпото на другите двама в алкохолно отношение.

Сисикс се засмя.

— О, обзалагам се, че е така — и съм сигурна, че тъкмо те са я навили. Когато си тръгвах, вече бяха на по шест средни всеки, и тъкмо си поръчваха захарен шнапс. Горката, мога само да си представя как ще се чувства днес. Занесе ли я в стаята й?

— Кизи я занесе. Или по-точно — мисля, че я качи на товарния асансьор. Краката и мозъкът й работеха на съвсем различни честоти.

Ашби поклати глава развеселено и премести топа си.

— Е, надявам се да разбира, че са го направили като един вид бойно кръщение. И че никога повече няма да й се наложи да преживее нещо подобно.

Облегна се назад в стола си.

— А, и освен това — шах и мат.

— Какво? — извика Сисикс и се наведе напред. — Не, това е… почакай… мамка му.

Рамената й се отпуснаха надолу.

— Но нали си имах стратегия. И всичко останало там.

— Извинявай, че развалих нещата.

Сисикс се наведе над дъската и потъна в размисъл, опитвайки се да проумее къде е сбъркала. Доктор Готвач бе застанал наблизо и се занимаваше с една от хидропонните саксии, като си подсвиркваше тихо и монотонно, както винаги. Това разбираше под „мълчание“. Сисикс се загледа в дебелите му пръсти, които тъкмо увиваха и връзваха на възли канап, който да служи за опора на младите филизи. Ловкостта на движенията му винаги я учудваше. Докторът приличаше на пудинг с крака, но крайниците му притежаваха бързината и координацията на танцьор.

— Как е джинджифилът? — попита го тя.

— Тлъст и щастлив — отговори той с бузи, издути от гордост, докато продължаваше да връзва високите стъбълца.

Джинджифилът беше идея на Дженкс, а малко неща правеха доктора толкова щастлив, колкото това да изпълнява кулинарните желания на екипажа.

— Въпреки че, ако трябва да съм честен, цветчетата ми допадат доста повече на вкус от корените. Вкусът ми е прекалено силен. Доста приятно хрупкави са, обаче.

Ашби обърна глава към него.

— Нали знаеш, че джинджифилът не се яде самостоятелно? Използва се за подправка.

— Какво? Не… Наистина ли?

— Опитал си се да го ядеш направо ли?

— О, звезди. Да — отговори докторът и се засмя с гъргорене. — Помислих си, че е някакъв вид лютив картоф.

— Така и не разбрах идеята на картофите — отбеляза Сисикс. — Единственият начин да се ядат е да се покрият целите със сол, защото почти нямат собствен вкус. Защо просто не ближете сол, а картофа да си гледа работата?

— Не питай мен — отговори Ашби и стана. — Картофите са храна за сухоземци.

— Не ти се играе повече ли? — попита Сисикс.

— Да, тъкмо минава десетият час. Вече трябва да са обновили новинарските страници.

Тонът му беше спокоен, но изражението му бе необичайно сериозно.

— Добре — отговори тя.

Знаеше кои страници иска да провери и от мисълта за това й се искаше да го прегърне. Не бърза, човешка прегръдка, а дълга прегръдка — прегръдка като за приятел, който явно се измъчва от нещо. Но бе научила доста отдавна, че този тип прегръдки просто не са част от платоничните взаимоотношения на човеците. Това бе един от многото й социални инстинкти, които се бе научила да потиска.

Доктор Готвач върза още един възел, изръмжа доволно и зае мястото, където бе седял капитанът. В един от горните си крайници държеше чаша, на която имаше надпис на енкски: „ЦЕЛУНИ ГОТВАЧА“. Подарък по случай един от миналите му рождени дни от Кизи, която никога не обръщаше внимание на факта, че членовете от екипажа, които не бяха човеци, нямаха навика да празнуват рождените си дни.

Сисикс вдигна каната с мек, оставена до пикселовата дъска.

— Още?

Доктор Готвач обмисли предложението.

— Само половин чаша — отговори той и я протегна към Сисикс. — Предполагам, че всички заслужаваме по някой мързелив ден от време на време.

— Напълно си прав.

Сисикс напълни чашата на доктор Готвач наполовина, след което сипа в своята — до ръба. Усещаше как мускулите на бузите и гърлото й се отпускат, докато сладко-горчивата напитка ги затопляше. Чувството сякаш разцъфна и се разпростря като вълна по раменете, врата и ръцете й, и отнесе последните остатъци от сковаността, която предишната чаша бе поуспокоила. Мили звезди, колко обичаше мек.

Доктор Готвач, който държеше чашата с двата си най-горни крайника, кимна към пикселовата дъска.

— Много типична за човешката раса игра.

— В какъв смисъл?

— Всички човешки игри се базират на идеята за победа над противника.

— Не е вярно — отговори тя. — Имат много игри, които се играят в сътрудничество. Като „Бойни магове“, например.

Почти не минаваше десетник, без Кизи и Дженкс да се включат към тази игра — с пачове, разбира се; дори те не бяха достатъчно глупави, че да си имплантират жакове — и да тръгнат да изследват различни магически светове, изпълнени с весели приключения.

Доктор Готвач махна пренебрежително с един от свободните си крайници.

— Нямам предвид мозъчните игри. Имам предвид такива — и той посочи към пикселовата дъска. — Класиките. Игри, които човеците са изобретили далеч преди да узнаят, че има и други населени планети освен тяхната. Всичко се върти около победата, около конкуренцията. Като се замисля, дори в „Бойни магове“ е така. Играчите са от един отбор, но пак се борят да надвият общия си враг — самата игра.

Сисикс обмисли думите му. Идеята, че човеците са победители и покорители, беше смехотворна. Не само защото не разполагаха с почти никакви ресурси и защото Диаспората не можеше да свърши и едно нещо както трябва, а защото човеците, които познаваше лично, бяха толкова скромни и незабележими. Ашби беше един от най-милите индивиди, които някога бе срещала — от която и да е раса Дженкс нямаше по-велики амбиции от това да живее спокойно, заобиколен от хора, чиято компания му допада. Кизи бе успяла да изпусне сандвича си в една от вентилационните шахти миналия десетник, та нямаше защо да се притесняват от стратегически и военен гений като нейния. Корбин беше един неприятен досадник, че и страхливец. И все пак, човешката история — или поне тази преди „Екзодус“ — беше пълна с жестокости и непрестанни войни. Сисикс така и не бе успяла да намери логика в това.

Доктор Готвач побутваше шахматните фигури насам-натам по дъската.

— Тематично погледнато, игрите на грумовете са доста подобни. Мисля, че видовете ни си приличат в някои отношения. Човешкият вид също е щял да изчезне, ако аелуонците не се бяха натъкнали на флотилията. Онова, което ги е спасило, е бил късметът — късмет и новоразвитата им скромност. Това е всичко, което отличава хората от грумовете. Е, освен очевидните неща.

Той посочи към тялото си и се засмя. Сисикс положи длан върху най-близкия крайник на доктора. След около век вече нямаше да има грумове — и нямаше какво да се направи по въпроса. Тя знаеше, че доктор Готвач отдавна се е помирил с мисълта за предстоящия край на вида си. Дори сега, когато говореше за това, в гласа му не се долавяше нито тъга, нито горчивина. Но това не означаваше, че тя не може да ги усеща от негово име.

Доктор Готвач я потупа по ръката — по-скоро за да успокои нея, отколкото себе си. След това погледна през рамо към Ашби, който се беше облегнал на кухненския плот и четеше новините на скриба си. Доктор Готвач прошепна тихо, като заглуши всички останали гласове в гърлото си:

— Може и само да ми се струва така, но Ашби не проверява ли новините доста по-често напоследък?

Сисикс кимна — разбираше скрития смисъл на въпроса му.

— От Роск започнаха да атакуват колониите на Каело доста по-ожесточено.

— А тя…?

— Тя се беше насочила натам, да. Поне според последна информация. Не че новините изобилстват от подробности по въпроса.

И двамата разбираха положението. Знаеха, че Ашби не е обезпокоен заради войната, която никога нямаше да го достигне. Притесняваше се за един от аелуонците, който в момента беше хванат в капан в покрайнините на тази война. Името й беше Пей и тя и Ашби бяха партньори, и се срещаха толкова често, колкото бе възможно, от години насам. Тя бе цивилен и работеше като превозвач на товари — наемаха я да пренася медицински консумативи, муниции машини, храна — каквото бе необходимо на аелуонските войски в даден момент. Предвид характера на работата й, тя не можеше винаги да отговаря на обаждания по ансибъла или да праща съобщения — особено когато преминаваше през оспорвани територии — защото се боеше да не издаде разположението на войските или да не се превърне в лесна мишена. Често минаваха цели десетници, без Ашби да получи новини от нея, и в такива моменти следеше новините възможно най-стриктно. Когато най-после получеше съобщение от нея и разбереше къде горе-долу се намира, проверките му ставаха още по-целенасочени. Това ни най-малко не му се отразяваше добре — поне доколкото Сисикс виждаше, — но човеците по принцип бяха леко глупави по отношение на сексуалните си връзки.

Независимо от близостта си с Ашби тя така и не се беше запознавала с Пей на живо — всъщност дори не я беше виждала. Жената беше същинска енигма. Но дискретността на Ашби нямаше нищо общо със Сисикс, а бе породена от типичната аелуонска морална скованост. Един аелуонец — особено от онези, които работят рамо до рамо с порядъчни бойници — можеше да си навлече страшно много неприятности заради партньор от друга раса. Всички на борда на „Пътешественика“ знаеха за Пей, естествено — но разбираха защо Ашби не иска да се вдига много шум около нея. Всички бяха спрели да задават въпроси по темата — е, поне когато капитанът беше в същото помещение, — и дори Кизи бе достатъчно разумна да си държи устата затворена, когато наоколо имаше външни хора.

— Тази вманиаченост по новините не е много хубава — отбеляза доктор Готвач. — Дори ако се случи нещо, няма да споменат името й.

— Опитай се да му го обясниш — отвърна Сисикс.

— Не мога — въздъхна докторът. — Аз самият правех същото, когато дъщерите ми заминаха като войници. Затова изобщо не ми се нрави, че и с него се случва така. Знам, че такава неизвестност е способна напълно да разклати нечие спокойствие.

Той разтресе бузи, сякаш искаше да се отърси от мисълта.

— Е, този разговор стана наистина прекалено тежък. Искаш ли да изиграем една игра? Или ти стига за тази сутрин?

— Нямам нищо против още една. Шах ли искаш да играем?

— О, мили звезди, в никакъв случай. Хайде да играем на нещо от твоя народ. Една от онези страхотни аандриски игри тип „отборно решаване на загадки“.

— Тиккит ли?

— О, да. Доста обичам Тиккит. Не съм я играл от години обаче — откакто живеех в Порт Кориол.

— Е, аз пък не съм особено добра, така че силите в отбора ще са балансирани доста добре.

Тя даде гласова команда и дъската зареди споменатата игра.

— И така. А за аандриските игри какво ще кажеш?

— Ммм?

— Какво говорят игрите на аандриските за моя народ?

— Че сте умни, че обичате да делите с останалите и че сте точно толкова изпотрошени, колкото всички останали.

Сисикс се засмя.

— Не бих оспорила този извод.

Започнаха играта и разговорът се насочи към подходящите за Тиккит стратегии. Сисикс тъкмо започваше да си мисли, че може даже да спечелят, когато Ашби наруши мълчанието си.

— Охо… — каза той сякаш сам на себе си.

После повтори на по-висок глас:

— Охо!

Отправи се към останалите с бързи стъпки. Явно искаше да покаже и на тях.

— Всичко наред ли е? — попита Сисикс.

Всички космоплаватели знаеха, че има много неща, които могат да се объркат за извънредно кратко време, особено ако се намират до изхода на чисто нов тунел. Гледката на колега, който се приближава забързано, винаги водеше до известна нервност.

— Добре сме — успокои ги той, сложи скриба до пикселовата дъска и посочи към екрана му.

Страницата с новинарски предавания, която бе отворена на екрана, подскочи във въздуха и започна да се носи над скриба. Беше един от човешките канали — ако се съди по акцента на говорителя, предаваха от флотилията. Сисикс и доктор Готвач се наведоха напред и се заслушаха внимателно.

— … още не са потвърдили от колко време се водят преговорите за право на членство, но според нашите източници няколко посланика на НГ поддържат тайна комуникация с Тореми Ка от поне две стандартни години.

— Тореми? — мустаците на доктор Готвач прошумоляха от изненада.

Сисикс не можеше да възпроизведе неговите физически реакции, но чувствата й бяха напълно същите. Торемийците не бяха раса, която се споменаваше често по новините. Не бяха раса, която се споменаваше често въобще. Сисикс знаеше малко за тях — че управляваха плътен пръстен от територии около ядрото на галактиката и че усърдно се избиваха едни други от десетилетия насам.

Ашби поклати глава — жест, който означаваше както съгласие, така и изненада.

— Един от клановете им току-що получи право на членство в НГ.

Сисикс остави чашата си.

— Какво? — беше сащисана. — Момент… какво?

Ако това се окажеше вярно, значи Парламентът на Народната Галактика беше пощурял. Клановете на торемийците, доколкото можеше да се разбере от малкото разкази на очевидци, бяха както много кръвожадни, така и почти напълно неразбираеми. Не беше добра комбинация. Бяха открити от хармагианците преди близо петстотин стандарта, когато една космическа сонда бе открила няколко техни кораба да се влачат (което бе невероятно опасен вид плаване) около ядрото на галактиката — като риби, които следват течението. Никой не знаеше защо, а и самите торемийци не проявиха никакъв интерес да общуват с галактическите си съседи. Продължиха да поддържат номадското си обикаляне допреди около четиридесет стандарта, когато се заковаха на място и започнаха да се избиват едни други за надмощие над териториите, които искаха да обитават за постоянно. Отново не стана ясно защо. Никой не успя да се приближи достатъчно, та да ги попита. Торемийците блокираха напълно достъпа до ядрото. Корабите, които се приближаваха прекалено много, биваха изтласкани назад. Онези, които някак си успяваха да се промъкнат по-навътре, се връщаха на парчета — или изобщо не се връщаха. Но освен жестоките убийства на нарушителите, торемийците си нямаха много вземане-даване с останалите видове и не представляваха интерес за никого, освен учените и предприемачите, които се ядосваха, че нямат достъп до ядрото.

Ашби опря пръст в устните си и посочи към скриба.

— … официално изявление от комитета на посланиците на НГ, в което се уточнява, че Тореми Ка са единственият торемиански клан, който понастоящем е част от споразумението за членство — продължи репортерът. — Останалите кланове останаха неутрални и, според източниците, не са демонстрирали враждебност спрямо НГ. От своя страна НГ пое отговорност за присъединяването на Тореми Ка, като един от говорителите й заяви: „Изразяваме доверието си към добронамереността на новите ни съюзници и тяхната отдаденост към каузата на една по-обединена галактика“. Като част от условията по новото споразумение за членство, НГ няма да подпомага Тореми Ка в нападенията им срещу останалите торемиански кланове. Въпреки това употребата на военен натиск е позволена в случай, че трябва да бъдат защитавани териториите, споделяни от Тореми Ка и НГ.

Доктор Готвач изпръхтя скептично.

— С други думи, Тореми Ка получават от НГ големи кораби, които да разположат на границата си, а НГ получават лесен достъп до амбито отвъд териториите им.

Той поклати глава.

— Нищо добро няма да видим от представителите на вид, който воюва сам със себе си. Никога не се е случвало такова нещо и никога няма да се случи.

Очите му се притвориха тъжно и той нададе едно дълбоко „пррхххх“. Сисикс знаеше, че се е замислил за своя народ, който водеше своята собствена война. Протегна ръка и го потупа по най-горното рамо. Очите на доктора отново се отвориха и се фокусираха върху нея. Беше се опомнил. Изду бузи и положи една от кракоръцете си върху ноктите й.

— Момент — обади се Ашби. — Хм…

— Какво? — попита Сисикс.

Той примигна.

— Това е събитието, за което говореше Йоши — отговори Ашби и погледна към Сисикс, която веднага разбра какво има предвид.

— Можем да го направим — каза тя и кимна. — Да, можем да се справим.

— Да се справим с какво? — попита доктор Готвач.

— Ако ще търсят и добиват амби, ще им трябва лесен маршрут, по който да изпращат товарите у дома.

— И ще им трябват пътеки като за по един кораб, преди изобщо да могат да прокарат търговски тунели — допълни Ашби.

Изправи гръб, все още потънал в размисъл.

— Това е точно такъв тип работа, която би могла да ни даде преднина пред останалите. Хонорарът за проект като този ще бъде доста солиден.

— Работа — повтори доктор Готвач. — Искаш да работим там? С онези хора?

— Всички строители на тунели ще се нахвърлят на тази възможност веднага, след като чуят новините — каза Сисикс.

— Значи ще трябва да се постараем да ги изпреварим — отговори Ашби. — Да започваме с черновата на декларацията за намеренията ни^[1] още отсега. Ще трябва да се обадим и на Йоши.

— Мислиш ли, че има достатъчно власт да оглавява проект от такъв ранг?

— О, никакъв шанс. Но ще знае с кого да ни свърже. Ще кажа на Лови да му пусне покана за сиб, макар че нямам представа колко е часът при него. А ти трябва да ми обясниш колко горе-долу ще ни отнеме да стигнем до Центъра от сегашното ни местоположение. Предполагам, че ще искат да започнем тунела оттам. Розмари стана ли вече?

Сисикс си спомни кога за последно бе видяла Розмари: с глава, облегната на ръката й, ухилена от ухо до ухо и заваляща на всяка втора дума.

— Предполагам, че не.

Ашби подбели очи.

— Намери й малко Изтрезвин. Точно за такива случаи съм наел секретарка, все пак.

— Ще й направя закуска — заяви доктор Готвач и размаха пръст към Сисикс. — А ти кажи на техниците, че са избрали адски неподходяща нощ за бойното й кръщение.

— Честно казано — заяви Сисикс, докато ставаше от стола, — не мисля, че са могли да предвидят, че от НГ ще си изгубят ума.

 

Получено съобщение

Ниво на кодиране: 1

От: Влае Мок Хан’сиб’ин (пътека: 4589-556-17)

До: Ашби Сантосо (пътека: 7182-312-95)

Относно: Проект Токат / Хедра Ка

 

Здравейте, уважаеми капитан Сантосо. Името ми е Влае Мок Хан’сиб’ин и Ви пиша от името на Борда за транспортната дейност на НГ. Получихме писмото с вашата декларация за намеренията във връзка със строежа за тунел към космическото пространство на Тореми Ка. Улесняването на достъпа на съюзниците ни до вече съществуващите територии на НГ е една от най-приоритетните ни цели и способните работници като Вас и екипажа Ви са ни силно необходими, за да можем да продължим напред в тази ера на междурасовото сътрудничество.

След като прегледахме подробно портфолиото ви и като взехме под внимание собствените си нужди, стигнахме до извода, че „Пътешественика“ би бил отличен избор за начинанията ни на територията на Тореми Ка. До този извод достигнахме не само с оглед на професионалните ви качества, но и с оглед на скорошното Ви решение да наемете на работа лицензиран секретар. Смятаме, че второто е красноречиво доказателство за старанието, което полагате, за да бъдете в крак с високите стандарти на Борда за транспортната дейност.

За нас е удоволствие да предложим на вниманието Ви следния проект:

НГ се нуждае от нов тунел с капацитет за един кораб, който да свързва центъра (Магистрала Токат) с Хедра Ка, планетата-столица на територията на Тореми Ка. Това би отстранило необходимостта от изтегляния с иглени пробиви, до които в момента ни се налага да прибягваме, и би било първата стъпка по пътя към строежа на по-големи търговски тунели. Приканваме Ви да обмислите внимателно условията на проекта, преди да приемете.

При нормални обстоятелства най-бързият начин за достигане до територия без други тунели би бил пробив на сляпо. Хедра Ка обаче е разположена в мека зона. Както със сигурност Ви е известно, рисковите фактори в такава среда правят пробива на сляпо от Токат почти невъзможен. В името на пространствената стабилност и безопасността на сапиенсите, този проект изисква пробив с котва между Хедра Ка и главния вход на Токат. И тъй като в момента не съществуват тунели, които да свързват територии на НГ с торемиански територии, това може да се окаже сериозна пречка. Предлагаме Ви да отидете с „Пътешественика“ до Наблюдателна станция Лел’лек, която се намира на границата с НГ. Това е най-близката точка с котва между териториите на НГ и Хедра Ка. Там ще Ви посрещне кораб, който да Ви изтегли с иглен пробив до Хедра Ка. Като взехме предвид сегашното Ви местоположение, изчислихме, че пътуването Ви до Лел’лек ще отнеме между 0.8 и 0.9 стандарта в зависимост от маршрута, който изберете. На свой ред игленият пробив ще трае четири дни. За да Ви улесним, ще наемем друг кораб, който да постави клетката на изхода на тунела до Токат предварително.

Разбираме, че предложението ни е необичайно, но като се имат предвид обстоятелствата, нямаме (нито пък се нуждаем) от по-бърз план за изпълнение на този проект. Разбираме и това, че продължителното пътуване ще бъде сериозен ангажимент както за Вас, така и за екипажа Ви. НГ с готовност ще поеме основните Ви разноски за храна и консумативи — отделно от заплащането Ви за проекта. Космическите пътувания често са свързани и с неочаквани забавяния, а и за умственото здраве на екипажа Ви ще бъдат необходими спирки за почивка на няколко места по пътя. С оглед на тези нужди не смятаме да Ви зададем определена дата за пристигане, а само уточняваме, че това ще трябва да се случи преди 165/307. Ще имате и свободата да определяте сами маршрута си, както и спирките по него — като бързината, разбира се, си остава от първостепенно значение. Ако не сте сигурни, че Вие, екипажът или корабът Ви сте в състояние да се справите с това пътуване, съветваме Ви да не приемате предложението ни за работа по този проект.

Хонорарът, който Ви предлагаме, възлиза на 36 000 000 кредита (без допълнителни разходи; не подлежи на преговори). Очакваме отговора Ви до 155/306. Проектът няма да бъде предлаган на други строители преди изтичането на посочения срок, затова Ви молим да не прибързвате с решението си. Ако имате някакви въпроси относно проекта, моля, не се колебайте да се свържете с кабинета ми. Ако не съм на разположение, моето ИИ, Тугу, ще Ви помогне вместо мен.

С най-добри пожелания,

Влае Мок Хан’сиб’ин

Ашби (00:10): сисикс, там ли си?

(00:11): Вдигни си скриба

(00:14): ехо?

 

Сисикс (00:15): съобштения?

(00:15): наистина?

(00:16): ама че си стар, наистина

 

Ашби (00:16): събудих ли те?

 

Сисикс (00:17): да

(00:17): ш съ оплача на шефа за тва на сутрнта

 

Ашби (00:17): извинявай. важно е

(00:17): току-що ти препратих едно писмо

 

Сисикс (00:18): зщо не мжа да дойдеш до стайта ми мразя да пша

 

Ашби (00:18): защото не искам никой да ни подслуша

 

Сисикс (00:18): вс наред ли е с кораба?

 

Ашби (00:18): да, просто прочети проклетото писмо

 

Сисикс (00:19): момнт

(00:19): трбва да си стопля леглот едва мрдам

 

Ашби (00:19): вземи някое електрическо одеяло

 

Сисикс (00:24): ок, по-добре съм

(00:24): мога да си движа ръцете нормално, ура

 

Ашби (00:24): ПРОЧЕТИ ГО

 

Сисикс (00:24): ок ок

(00:27): ЛЕЛЕ МАЙКО

 

Ашби (00:27): шшт, чух те как викаш през стената

 

Сисикс (00:27): ашби

(00:27): това нещо

(00:28): леле

(00:28): току-що спечелихме джакпота

 

Ашби (00:28): сис, ако не спреш да вдигаш шум там вътре, ще те изхвърля в открития космос

 

Сисикс (00:28): а ти как успяваш да НЕ вдигаш шум

(00:28): виждаш ли сумата

(00:29): и това е БЕЗ РАЗХОДИТЕ

(00:29): повече от всичките ни хонорари за последния стандарт взети заедно

(00:29): и това е само печалбата

(00:30): чиста печалба, без разходи

 

Ашби (00:30): знам

(00:30): още не мога да го повярвам

 

Сисикс (00:30): с толкова пари ще си купим какъвто нов свредел пожелаем

(00:31): и всякакво оборудване

(00:31): точно както го говорехме

(00:31): мили звезди

(00:32): и не че нахалствам, но екипажът би могъл да получи и някакъв бонус

(00:32): примерно

 

Ашби (00:32): да

(00:33): невероятно е, знам

(00:33): но трябва да внимаваме

(00:33): доста длъжко пътуване се очертава

 

Сисикс (00:34): свикнали сме на дългите пътувания от един проект до друг

(00:34): ще се справим

 

Ашби (00:34): става дума за почти цяла стандартна година

(00:35): без отпуски, без посещения на семействата, освен ако не са ни по път, и много храна от стазисната кутия

 

Сисикс (00:35): но ще можем да слизаме на корабите и планетите, покрай които минаваме, мога да разработя маршрут, който да е както достатъчно удобен така и достатъчно приятен, с предостатъчно спирки за пазар и разходка на твърда земя

 

Ашби (00:36): знам

 

Сисикс (00:36): но?

 

Ашби (00:36): става въпрос за торемианска територия

(00:36): те воюват, откакто ги помним

(00:37): и не знаем нищо друго за тях

 

Сисикс (00:37): ашби, от НГ нямаше да ни изпратят ако не беше безопасно

(00:38): невъоръжен кораб за прокарване на тунели сме. никой няма да се занимава с нас

(00:38): пък и с такова дълго пътуване най-много да са си изгладили дипломатическите отношения преди да пристигнем

(00:39): и съм сигурна че ще е пълно с бюрократи и войници на НГ

(00:39): всичко което се иска от нас е да стигнем дотам, да пробием дупка и да се върнем обратно у дома

 

Ашби (00:40): стига да не започнат да се избиват пак, когато пристигнем

(00:40): дори не знам какъв език говорят

(00:41): о

(00:41): чакай малко

 

Сисикс (00:41): какво

 

Ашби (00:42): розмари

(00:42): дори не се бях сетил за нея

(00:43): мислиш ли, че ще издържи?

 

Сисикс (00:43): що се отнася за работата или що се отнася до психическото натоварване?

 

Ашби (00:43): и двете

(00:44): една стандартна година е много дори за опитен космоплавател

(00:44): а всичко това е ново за нея

 

Сисикс (00:45): е, ако става въпрос за работата, има много време да наостри ноктите си

(00:45): така да се каже

(00:46): а колкото до личния й живот, досега не е отговаряла пряко на нито един от въпросите ми за семейството й

(00:46): а и няма партньор

(00:46): не оставам с впечатлението че няма търпение да посети дома си отново

(00:47): освен това нали прочете писмото

(00:47): тя на практика ти е спечелила работата

(00:47): та дори да е напълно безполезна във всяко друго отношение, поне е направила доста със самото си назначение

 

Ашби (00:48): от това ме заболя

 

Сисикс (00:48): шегувам се

(00:48): донякъде

 

Ашби (00:49): толкова много пари

(00:49): бихме могли да направим толкова много с тях

(00:50): и какъв проект само

 

Сисикс (00:50): както казах

(00:50): ударихме джакпота

(00:51): а ти си го заслужи

(00:51): познавам те от доста време, ашби

(00:51): довери ми се

(00:51): заслужи си го

 

Ашби (00:52): благодаря, сис

(00:52): извинявай, че те събудих — просто имах нужда от съвет

(00:52): ще трябва да го обсъдя и с екипажа, преди да взема окончателно решение

 

Сисикс (00:53): да го обсъдим тогава

 

Ашби (00:53): не, сис, почакай

Предавателите из целия кораб се включиха и от тях се разнесе вик: „СЪБУДЕТЕ СЕ, ВСИЧКИ! ГОЛЕМИ НОВИНИ! СЪБРАНИЕ НА ЕКИПАЖА В СТАЯТА ЗА ОТДИХ СЛЕД ПЕТ МИНУТИ!“

Ашби (00:54): наистина ще взема да те изхвърля от кораба, сисикс

 

Сисикс (00:55): напротив, прекалено много ме обичаш

Източник: Общи енциклопедични файлове на Народната Галактика

(ниво на секретност: публично достъпни, език: клипп)

Наименование: Астрономия > Народна Галактика > Райони > Галактически Център (Ядрото) > Естествени ресурси

Ниво на кодиране: 0

Превод: няма

Препис: няма

Идентификационен номер на заявителя: 9874-457-28, Розмари Харпър

 

Галактическият Център, разговорно наричан Ядрото, е дом за няколко необичайни астрономически феномени, включително една свръхмасивна черна дупка и голямо количество звездни купове. Тези характерни условия показват, че Галактическият Център е най-големият източник на суровини за гориво в НГ — като например амби — както и метали и минерали, използвани в строежа на космически кораби и за тераформиране. Приблизителните оценки на природните богатства и залежи в Центъра са силно неточни, но научната общност като цяло е приела, че количеството достъпен амби в Галактическия Център е над четири пъти по-голям от количеството, налично във всички територии на НГ, Взети заедно. Въпреки че наличието на въпросните залежи е било потвърдено от хармагианските далекообхватни космически сонди, Галактическият Център остава почти изцяло неизследвана територия за видовете от НГ поради торемианските междуособни войни.

 

 

Свързани теми:

 

Черни дупки

Акреционни дискове

Звездни купове

Теория на свободната енергия

Източници на гориво за търговски цели

Събиране на амби

Тореми

Междузвездни изследователски инициативи (хармагиански)

Строеж на космически кораби

Тераформиране

Галактически райони и територии (Народна Галактика)

Традиционни наименования на Народната Галактика (по видове)