Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътешественици (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Long Way to a Small, Angry Planet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata
Начална корекция
WizardBGR
Допълнителна корекция и форматиране
NomaD (2017 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Беки Чеймбърс

Заглавие: Дългият път към една малка ядосана планета

Преводач: Йоана Гацова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Венелин Пройков

Художник: Жени Петкова

Коректор: Мартина Попова

ISBN: 978-619-193-073-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2860

История

  1. — Добавяне

Благодарности

В ранната 2012-та година се натъкнах на проблем. Вече бях написала две трети от първата чернова на тази книга, но нещатните проекти, на които разчитах, за да се издържам, пресъхнаха. Оказа се, че между последния и следващия ми хонорар се отваря двумесечна дупка, и започна да ми се струва, че ще трябва да избирам между тази книга и покрива над главата ми. Имах два варианта: или да изоставя книгата и да използвам освободилото се време, за да си търся работа, или да намеря някакъв начин да продължа да пиша (и да живея). Избрах втория вариант и се обърнах за помощ към платформата Kickstarter. Казах си, че ако проектът ми не получи финансиране оттам, ще съсредоточа усилията си в друга посока. Петдесет и трима души (повечето от които — непознати) ме убедиха да не изоставям книгата. „Дългият път“ съществува именно благодарение на тяхната подкрепа и тяхната щедрост. За това съм им по-благодарна, отколкото бих могла да изразя с думи.

От онзи момент нататък тази книга се превърна в нещо като общ проект. Дължа много на групата читатели, които изказаха мненията си за първата чернова и ми помогнаха да се преборя с по-заплетените части. Без тяхната компетентност, честност и най-вече — време, никога нямаше да успея да стигна дотук.

Моят приятел Майк Гринти заслужава специални благодарности — не само за незаменимите му забележки по втората чернова, а и защото ме свърза с Джо Монти, който повярва в книгата ми и от когото имах възможността да науча много, много неща.

Въпреки че тя надали смята, че има заслуга за тази книга, бих искала да благодаря сърдечно и на Сузана Поло, редакторката ми от сайта The Mary Sue. Тя ми даде не само достатъчно време, за да мога да завърша окончателната чернова на книгата, но и възможността да работя за сайта, а това всъщност бе първото домино по веригата, която доведе до създаването на тази книга. Освен което, тя е и единственият друг човек в целия свят, който да харесва играта „Myst IV“.

Благодарности на Ан Пери, редакторката ми в издателство „Hodder & Stroughton“, с която е истинско удоволствие да се работи. Никога не съм си представяла, че книгата ми ще получи такъв шанс, но тя даде всичко от себе си да се почувствам като у дома си в нейната компания. Искрено съм й благодарна, задето ме подкрепяше по целия път и задето ми вдъхна увереност да продължа напред.

В личен аспект съм дълбоко задължена на приятелите и семейството ми за… е, за всичко. Въпреки че на практика изчезнах от лицето на земята, докато пишех тази книга, те все пак останаха до мен. Допълнителни прегръдки за Чимп и Грег, които неуморно се грижеха за понякога разклатеното ми психическо здраве, за Киан, който е отличен слушател, и за Мат, който е първият приятел, когото някога съм имала.

А сега ви моля да угодите на това лирическо отклонение, макар че на пръв поглед няма връзка с нещата: един ден през 2010 г. се озовах в Седона с приятелката ми Джесика Маккей, която ме черпи една хубава вечеря и далеч повече от едно питие. Може и да беше заради маргаритите, но Джесика разсея притесненията ми относно огромната сметка, която тя плати изцяло, като ми каза, че ще й се отблагодаря писмено, когато първата ми книга излезе от печат. Затова — ето, Джес: много благодаря за вкусните такос, за текилата и приятната компания. Вече сме квит.

И понеже тази книга е научна фантастика, не бих могла да пропусна благодарностите към майка ми и баща ми, които напълниха главата ми с космически кораби от най-ранна възраст и които винаги са ми били опора. Майка ми получава допълнителни благодарности, задето изигра ролята на научен консултант и се постара да ми вдъхва кураж всеки път, когато се нуждаех от него.

И накрая — големи благодарности и много любов за жена ми, Берглауг, която ме държа за ръката, скицира кораба от книгата, черпи ме с вкусотии, провери черновата ми за грешки (два пъти!) и изтърпя сума ти лепящи листчета и нощи, прекарани в работа. Имаше дни, в които тя вярваше в тази книга повече от самата мен, и непоколебимата й подкрепа подхранваше надеждата и мотивацията ми. Ако ви е било приятно да четете, трябва да благодарите именно на нея.

Край