Беки Чеймбърс
Дългият път към една малка ядосана планета (22)

Ден 169, 307 стандарт по летоброене на НГ
Комитетът

— Поставете скриба си на указаното място, моля — каза ИИ-то в чакалнята.

— Защо? — попита Ашби.

— Записът на аудио или видео в сградата на Парламента е забранен без предварително упълномощение.

Ашби хвърли поглед към облите гнезда на камерите, подредени по целия таван. Нямаше намерение да записва нищо, но все пак чувстваше, че в цялата работа има нещо несправедливо. Все пак той не беше упълномощавал никого да записва него. Но отвори чантата си, извади скриба и го остави в едно от чекмеджетата на стената, което му бяха показали.

— Благодаря — обади се ИИ-то. — Комитетът ще ви приеме веднага.

Капитанът пристъпи към вратата, но спря. Нещо го накара да си спомни за Дженкс и навика му да изслушва търпеливо речите на обслужващите ИИ-та, макар че ги беше чувал вече десетки пъти.

— Имаш ли име? — попита той ИИ-то.

В първия момент то не отговори. След това каза:

— Туех’тег.

— Хармагианско име.

Ашби кимна.

— Благодаря за помощта, Туех’тег.

— Защо ме попитахте за името ми? Да не ви обидих по някакъв начин?

— Не, не. Просто бях любопитен. Приятен ден.

ИИ-то не отговори. В мълчанието му се усещаше изненада.

Ашби влезе в заседателната зала. Ярко осветените стени бяха закръглени, без ъгли. Нямаше прозорци. Комитетът — който се състоеше от общо осем души — седеше в полукръг зад едно гладко, голямо бюро. Хармагианци, аелуонци, аандриски, куелинци. Ашби усети болезнено ясно, че е единственото човешко присъствие в стаята. Неволно погледна надолу към дрехите си — панталони и кожено яке. Това беше най-хубавото, което имаше в гардероба си. Кизи бе подсвирнала след него, когато го видя как отива към совалката. Но тук, докато стоеше пред облечените в изящно скроени и скъпи одежди представители, се чувстваше обикновен. Дори дрипав.

— Капитан Сантосо — обърна се към него една аелуонка. — Добре дошли.

Тя направи жест към едно по-малко бюро, разположено срещу това на представителите. Той седна. Бе достатъчно високо, за да се чувства неудобно, ако се опита да опре лакти на него, но столът поне бе направен като за представители на неговия вид.

Един от хармагианците заговори:

— Комитетът потвърждава, че разговаря с Ашби Сантосо, идентификационен номер 7182-312-95, капитан и собственик на кораба за пробиване на тунели „Пътешественика“. Капитан Сантосо, наясно ли сте, че всичко, което кажете по време на това заседание, ще бъде записано и предоставено за ползване в обществените архиви?

— Да — потвърди Ашби.

Явно все пак имаше нужда той да упълномощи записа.

— Много добре. Да започваме.

— Капитан Сантосо — каза аелуонката, — бих искал да изразя от името на целия комитет дълбокото си съжаление за опасността, на която сте били изложени вие и екипажът ви, както и за щетите, нанесени на кораба ви. Доколкото знаем, Бордът за транспортната дейност е компенсирал стойността на ремонта, а също така е изплатил хонорара по договора ви?

— Да, така е.

В началото бе останал изненадан от щедростта им. Щеше да е доста неприятно, ако му се беше наложило да похарчи хонорара за ремонта вместо за ново оборудване, но би разбрал логиката на решението им. Бордът обаче явно много държеше да заглади положението. Ашби бе сигурен, че на пиар отдела им се е отворила страшно много работа.

— И няма жертви от екипажа, нали така? — попита един от аандриските.

— Загубихме ИИ-то си. Стана жертва на срив и се наложи да го нулираме.

— Е — обади се първият хармагианец — поне никой не е пострадал.

Ашби си пое дъх — бавно и тихо.

— Комитетът прочете доклада ви за злополуката в Хедра Ка — каза аелуонката. — Но има някои подробности, за които бихме искали да ви разпитаме отново.

Ашби кимна.

— Ще се радвам да помогна.

— Преди да пристигнете в Хедра Ка, никога не сте влизали в контакт с индивиди от торемийски произход. Така ли е?

— Така е.

— И не сте разговарял с индивиди от торемийски произход — освен по време на приема на борда на хармагианския носач, на който сте присъствал?

— Да.

Другият аандриск се намеси:

— Нито в коридора? Нито във въздушния шлюз? Независимо за колко кратко?

— Не — потвърди Ашби.

— А дали торемийският кораб, който ви нападна, се е свързвал с вас преди атаката? — попита една куелинка.

— Не, нито дума — отговори капитанът. — Лови, ИИ-то ни, им изпрати съобщение, за да ги предупреди да стоят далеч от зоната, в която работим. Те не отговориха.

— Какво е гласяло съобщението? Какви са били точните й думи?

— Не съм… Не знам със сигурност. Да спазват дистанция. Написала го е възможно най-учтиво и приятелски, уверен съм в това. Винаги е била такава.

— Сигурен съм, че го е формулирала възможно най-внимателно — каза аелуонката и хвърли укорителен поглед на куелинката. — Когато бяхте на приема, заплаши ли ви някой от торемийците? Накараха ли ви да се почувствате неудобно по какъвто и да е начин?

— Не, не си спомням такова нещо. Бяха малко странни, но нищо повече.

— В какъв смисъл „странни“?

— Просто различни. В културно отношение.

Той се опита да се сети за нещо, което би им било от полза, но накрая каза:

— Не знам как да го обясня.

— Не се тревожеше — успокои го аандрискът. — Разбираме ви.

— Кои членове на екипажа ви са имали пряка връзка с торемийците? — попита куелинката.

— Само аз и пилотът ми. Доколкото ми е известно, никой друг не е разговарял с тях.

— Можете ли да гарантирате за това?

— Дали мога да…

— Имало ли е моменти, в които да не сте следили екипажа си зорко? Можете ли да заявите с абсолютна сигурност, че никой от тях не е казал на торемийците нещо, което биха изтълкували превратно?

Бузите на аелуонката светнаха в бледолилаво. Ашби знаеше какво означава това — беше ядосана.

— Нека не забравяме чия е била вината за произшествието. Не можем да подвеждаме екипажа му под отговорност за нападението над собствения им кораб.

— И все пак — възпротиви се куелинката и фиксира Ашби с черните си очи. — Искам да чуя отговора му.

— Никой от членовете на екипажа ми не е напускал банкетната зала по време на приема. Не съм видял никого от тях да разговаря с торемийците.

— Знаете ли дали някой от тях не е казал нещо обидно по адрес на торемийците, докато са били в помещението — независимо дали са говорели на тях, или не?

Ашби смръщи вежди.

— Нямам представа. Силно се съмнявам. Всички колеги на кораба ми са добре възпитани.

В ума му изникнаха ухилените образи на Кизи и Дженкс. Но не, дори те не бяха толкова глупави.

— Сигурен съм, че е така — каза аандрискът и също хвърли остър поглед към куелинката. — Явно е, че този конфликт е породен от фактори, доста по-сериозни от една евентуална реплика на екипажа ви.

— Така е — съгласи се куелинката, — но все пак ми се струва интересно, че са обстрелвали техния кораб, вместо някой от тези на посланиците.

— За мен е логично — отговори Ашби. — Отваряхме врата към места, където те не желаят да отиват.

— Или към хора, с които не искат да имат нищо общо — каза аелуонката.

— Само някои от тях са на това мнение — намеси се хармагианецът. — Властващият клан твърди, че приветства идеята за…

— Това е разговор за друго време — прекъсна го аелуонката спокойно.

Ашби примигна. Наистина ли смятаха да продължат съюза с торемийиите? Независимо от големите потенциални печалби от амбито, случващото се му изглеждаше прекалено сериозно, за да бъде пренебрегнато.

— Ставал ли сте свидетел на някакви конфликти между торемийиите и представителите на НГ по време на приема? — попита аелуонката. — Зная, че сте останали само за известно време, но ако сте забелязал нещо…

Ашби се замисли.

— Не, нищо. Секретарката ми спомена след събитието, че според нея торемийиите са дошли без покана.

Аандрискът кимна.

— Мнението й съответства на докладите, които получихме.

— Значи торемийиите никога не са заплашвали нито вас, нито някого другиго от присъстващите? — попита хармагианецът.

— Не — отвърна Ашби. — В известен смисъл Новата Майка дори ми изглеждаше дружелюбно настроена. Каза, че няма търпение да види как изглежда небето ни. Цитирам я.

— Интересно — отбеляза аелуонката и хвърли по един бърз поглед на всеки от колегите си; скулите й изсветляха за момент. — Благодарим ви, капитан Сантосо. Ще ви помолим да останете на повърхността на планетата до утре за в случай, че имаме още въпроси, но засега сте свободен да си вървите.

Ашби изправи гръб изненадано.

— Момент, само това ли беше?

Аандрискът му се усмихна.

— Да. Докладът ви беше много изчерпателен.

Ашби се намръщи.

— Извинете, не искам да бъда груб, но ми се наложи да измина доста път, за да дойда. Какво пречеше да проведем тази среща по сиба?

— Политиката на НГ постановява, че в случай на нападение над цивилни трябва да бъде проведено изслушване, което да включва и разговор лице в лице с пострадалите, ако е възможно.

— Политика — кимна Ашби. — Ясно.

Пое си дълбоко въздух и сведе поглед към ръцете си.

— Не искам да проявявам неуважение към никого, но вашите политики са създадени, за да предпазват хора като мен и екипажа ми. Имах им доверие. Вярвах, че няма да бъдем изпратени да работим на място, където ще се натъкнем на опасности, несвързани с характера на работата ни.

Наложи си да запази спокоен тон.

— Изпратихте ни на място, където не биваше да ходим, и обмисляте да пратите там още хора. Изложихте живота ни на опасност, без да ни осведомите за това, а сега ми обяснявате каква ви е политиката.

— Благодарим ви, капитане — каза куелинката сухо. — Това е достатъчно.

— Не — прекъсна я аандрискът. — Оставете го да говори. Както самият той каза, изминал е дълъг път, за да дойде.

Ашби преглътна. Не беше сигурен какво го е прихванало.

— Продължете, капитане — подкани го аелуонката.

Той си пое дъх.

— Вижте какво, аз не разбирам от такива неща. Не съм политик, не съм член на комитет. Не зная нещата, които знаете вие. Дори не съм сигурен дали някой от екипажа ми е казал нещо, което би обидило торемийците. Не мисля, че са го направили, но не, не мога да гарантирам за това. Но нима щеше да има кой знае каква разлика? Нима нечия реплика по време на случаен коктейл е достатъчна, за да започне война? Нима наистина искате да делим територия с народ, склонен на такива постъпки? Корабът ми едва не стана на парчета, загубих един от членовете на екипажа си, и все пак съм доволен, че в момента няма тунел между нас и тях. Такива съюзници ли искате — които са готови да започнат с убийствата толкова бързо? Искате да им дадете достъп до старпортите и товарните пътища? Колко време ще мине, преди да убият някой магазинер заради прекалено високата цена, която е поискал, или някой бар да бъде опустошен, понеже някой пиян космоплавател ще им се опъне за нещо, с което не са съгласни?

Той поклати глава.

— Не знам защо ни нападнаха. Работата е там, че и вие не знаете. Ако знаехте, нямаше да бъда тук в момента. Затова мисля, че докато не въведете нова политика — такава, която да гарантира безопасността на цивилните от торемийски нападения, — трябва да ги оставите на мира.

Комитетът притихна. Ашби сведе поглед към бюрото пред себе си. Накрая, аелуонката заговори:

— Казахте, че сте изгубил един от членовете на екипажа си. За ИИ-то ли говорехте?

— Да — потвърди Ашби.

Пипалата на хармагианеца потрепнаха, но не го интересуваше какво би могло да значи това.

— Разбирам — каза аелуонката и остана загледана в него за момент, докато скулите й променяха цвета си бавно, замислено. — Капитан Сантосо, бихте ли изчакали отвън за няколко минути?

Ашби кимна и излезе от стаята. Настани се на един от прекалено меките дивани в коридора отпред, скръсти ръце и впери очи в пода. Минутите се нижеха в пълна тишина.

Един предавател, монтиран наблизо, изпращя и от него се разнесе гласът на Туех’тег:

— Капитан Сантосо?

— Да?

— Благодаря ви за търпението. Комитетът реши, че по-нататъшни разговори не са необходими. Членовете биха искали да изразят признателността си за присъствието и съдействието ви днес. Свободен сте да напуснете планетата.

— Ясно. Подразних ги, нали?

Туех’тег се поколеба.

— Всъщност, не. Но не ме питайте за повече, моля ви. Не ми е позволено да говоря за разговорите в заседателната зала пред трети лица.

Чекмеджето, в което Ашби бе оставил скриба си, се отвори.

— Желая ви спокойно пътуване до дома, капитане.

 

 

Източник на статията: „Връзката“ — Официалната новинарска медия на Флотилията „Екзодус“

(Разпространение: публично, език: клипп)

Име / дата: Бърза новинарска емисия — Преговори около съюза с торемийците, 222/306

Ниво на кодиране: нулево

Превод: няма

Препис: няма

Идентификационен номер на заявителя: 7182-312-95, Ашби Сантосо

 

След десетници разисквания и заседания, Парламентът на НГ гласува да прекрати съюза с Тореми Ка. Гласуването бе спечелено с малка разлика — едва девет процента. Въпреки че повечето представители в Парламента гласуваха еднакво в рамките на собствената си раса, сред представителите от хармагиански произход се забелязаха най-големи разногласия, с почти равен брой гласове „за“ и „против“.

Опозицията бе оглавена от представителката Таса Лима Нимар, от аелуонски произход, и Рескиш Ишкаретет, от аандриски произход. Представител Лима, която бе изразила неодобрението си към съюза преди подписването му, изказа позицията си в залата на Парламента по-рано днес. „Благоденствието на гражданите ни трябва да бъде от първостепенна важност за всички дейности на Парламента. Излагането на населението на риск в името на материалната облага би представлявало акт на непростима безотговорност. Докато не се уверим със сигурност, че безопасността на гражданите ни не е поставена под заплаха, не можем да си позволим да продължим този съюз“. Представител Ишкаретет изрази съгласие с нейните думи, като заяви: „След като разговаряхме с онези, които имаха късмета да се върнат невредими от Хедра Ка, стана пределно ясно, че това е една врата, която трябва да оставим затворена“.

Представителят от хармагиански произход Брехем Мос Тош’мал’тхон, един от водещите радетели за сключването на съюза, не закъсня със своя отговор на горепосочените изявления: „Представител Лима се безпокои повече за аелуонските военни сили, които ще се наложи да пожертва, отколкото за сигурността на населението, и умишлено игнорира факта, че именно конфликтите между съответните ни видове са довели до сформирането на самата НГ. Новите съюзи винаги носят със себе си известен риск и рядко започват гладко. Въпреки че случилото се в Хедра Ка е истинска трагедия, не бива да бързаме да горим мостовете между расите ни изцяло заради един изолиран случай. Евентуалните ползи и за двете страни са далеч по-големи от рисковете“. След като гласува, представител Тош’мал’тхон заяви и че ще продължи да настоява за възстановяване на контактите с торемийските кланове, които са съпричастни с „ценностите на Народната Галактика“.

Въпреки че всички кораби на НГ са изтеглени от територията на торемийците за момента, новините от източниците ни на границата сочат, че въоръжените схватки между клановете не са били прекратени.

За повече подробности относно тази и други истории, посетете страницата на „Връзката“ с помощта на скриба или невралния си имплант.