Метаданни
Данни
- Серия
- Пътешественици (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Long Way to a Small, Angry Planet, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Йоана Гацова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Далечен (Дълбок) Космос
- Далечно бъдеще
- Извън Земята
- Извънземен (разум)
- Изкуствен интелект
- Линейно-паралелен сюжет
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata
- Начална корекция
- WizardBGR
- Допълнителна корекция и форматиране
- NomaD (2017 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2017 г.)
Издание:
Автор: Беки Чеймбърс
Заглавие: Дългият път към една малка ядосана планета
Преводач: Йоана Гацова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Венелин Пройков
Художник: Жени Петкова
Коректор: Мартина Попова
ISBN: 978-619-193-073-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2860
История
- — Добавяне
Посвещава се на семейството ми — по полог и по пера.
Земята е нашата опора,
корабите — нашия дом,
звездите — нашата надежда.
Ден 128, 306 стандарт по летоброене на НГ
Транспорт
Когато се събуди в капсулата, тя си спомняше три неща. Първо, че пътува през открития космос. Второ, че е на път да започне новата си работа — работа, на която не можеше да си позволи да се провали. Трето, беше подкупила един правителствен чиновник, за да й създаде нов идентификационен файл. Нищо от това не беше ново за нея — и все пак, не беше приятна мисъл, с която да се събудиш.
Трябваше все още да спи — според плана, трябваше да се събуди най-рано утре — но с евтиния транспорт беше така. Евтиният транспорт означаваше евтина капсула, заредена с евтино гориво, и евтини приспивателни медикаменти. От излитането насам се бе пробудила на няколко пъти — изплуваше на повърхността объркано и потъваше отново тъкмо в момента, в който успяваше да си спомни къде се намира. В капсулата беше тъмно и нямаше навигационни екрани. Нямаше как да определи колко време е изминало между всяко събуждане, или от колко време пътува, или пък дали пътува изобщо. От тази мисъл й стана нервно и започна да й се повдига.
Зрението й се проясни достатъчно, за да успее да фокусира поглед върху прозореца. Щорите бяха спуснати и я изолираха от евентуалните източници на светлина. Тя обаче знаеше, че такива така или иначе няма. Намираше се в откритото пространство. Никакви оживени планети, никакви транспортни линии, никакви орбитални кораби с проблясващи светлини. Само празнота — ужасяваща празнота, в която нямаше нищо, освен самата нея и по някоя случайна скала тук или там.
Двигателят изсвистя протяжно и се приготви за още един подпространствен скок. Усети как медикаментите отново я унасят в неспокоен сън. Докато бавно потъваше обратно в безсъзнание, тя отново си спомни за работата, лъжите и самодоволното, надменно изражение на чиновника, докато прехвърляше кредити на сметката му. Зачуди се дали е платила достатъчно. Трябваше да е платила. Нямаше друг начин. Вече й се бе наложило да заплати прекалено много за чужди грешки.
Очите й се затвориха, медикаментите превзеха съзнанието й, а капсулата продължи по пътя си. Най-вероятно.