Сканиране
Silverkata
Начална корекция
WizardBGR
Допълнителна корекция и форматиране
NomaD(2017 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe(2017 г.)

Издание:

Автор: Беки Чеймбърс

Заглавие: Дългият път към една малка ядосана планета

Преводач: Йоана Гацова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Венелин Пройков

Художник: Жени Петкова

Коректор: Мартина Попова

ISBN: 978-619-193-073-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2860


Посвещава се на семейството ми — по полог и по пера.

Земята е нашата опора,

корабите — нашия дом,

звездите — нашата надежда.

Екзодианска поговорка

Ден 128, 306 стандарт по летоброене на НГ
Транспорт

Когато се събуди в капсулата, тя си спомняше три неща. Първо, че пътува през открития космос. Второ, че е на път да започне новата си работа — работа, на която не можеше да си позволи да се провали. Трето, беше подкупила един правителствен чиновник, за да й създаде нов идентификационен файл. Нищо от това не беше ново за нея — и все пак, не беше приятна мисъл, с която да се събудиш.

Трябваше все още да спи — според плана, трябваше да се събуди най-рано утре — но с евтиния транспорт беше така. Евтиният транспорт означаваше евтина капсула, заредена с евтино гориво, и евтини приспивателни медикаменти. От излитането насам се бе пробудила на няколко пъти — изплуваше на повърхността объркано и потъваше отново тъкмо в момента, в който успяваше да си спомни къде се намира. В капсулата беше тъмно и нямаше навигационни екрани. Нямаше как да определи колко време е изминало между всяко събуждане, или от колко време пътува, или пък дали пътува изобщо. От тази мисъл й стана нервно и започна да й се повдига.

Зрението й се проясни достатъчно, за да успее да фокусира поглед върху прозореца. Щорите бяха спуснати и я изолираха от евентуалните източници на светлина. Тя обаче знаеше, че такива така или иначе няма. Намираше се в откритото пространство. Никакви оживени планети, никакви транспортни линии, никакви орбитални кораби с проблясващи светлини. Само празнота — ужасяваща празнота, в която нямаше нищо, освен самата нея и по някоя случайна скала тук или там.

Двигателят изсвистя протяжно и се приготви за още един подпространствен скок. Усети как медикаментите отново я унасят в неспокоен сън. Докато бавно потъваше обратно в безсъзнание, тя отново си спомни за работата, лъжите и самодоволното, надменно изражение на чиновника, докато прехвърляше кредити на сметката му. Зачуди се дали е платила достатъчно. Трябваше да е платила. Нямаше друг начин. Вече й се бе наложило да заплати прекалено много за чужди грешки.

Очите й се затвориха, медикаментите превзеха съзнанието й, а капсулата продължи по пътя си. Най-вероятно.