Лий Чайлд
Вечерен курс (22)

22

Ричър каза на Гризман да изпрати всичките екипи след красивото момиче, но Синклер възрази, че не бива да правят нищо.

— Това са само догадки — каза тя на Ричър. — Момичето може да е дъщеря на турските или италианските дипломати. Нима тези хора биха използвали жена?

— Бил съм в Израел — отвърна Ричър. — Непрекъснато използват жени.

— Предположението ти е чист хазарт.

— Засега печеля. Погледни ме и кажи не е ли така.

Синклер пое дълбоко дъх. После каза на Гризман:

— Оставете една кола пред тайната квартира. Останалите да започнат да издирват момичето.

* * *

Новият куриер крачеше на юг, но по някое време зави на запад, за да заобиколи южния край на езерото Аусеналстер, разположено между кварталите „Санкт Георг“ и „Санкт Паули“. Отиваше към мястото на срещата, нощен клуб на улица, наречена „Репербан“. Бе извървяла маршрута безброй пъти в главата си и всяка подробност от него бе запечатана дълбоко в съзнанието й благодарение на дългите часове на инструктаж. Толкова пъти й бяха описвали гледките, шумовете, миризмите, че реалността й се стори обикновена и дори невзрачна в сравнение с разказите, които бе слушала. Бяха я предупредили, че Уайли ще избере мястото на срещата с надеждата да унизи човека, който изповядва исляма. По-точно мъжа, който изповядва исляма. Няма да очаква жена. Описаха го като злобен тип, който обича да се налага. Ще избере две от следните три неща: алкохол, момичета, расизъм. В случая ще бъдат първите две, предположи тя, ако съдеше по онова, което бе чула за „Репербан“. Момичета и алкохол. Тя обаче щеше да се справи. Голямата борба изисква големи жертви. Все пак произхождаше от планини, където живееха различни племена. Не се съмняваше, че е виждала много по-ужасни неща.

 

 

Ричър позвъни на Гризман и попита дали са забелязали красивото момиче около бара. Отговорът беше отрицателен. Не бяха засекли и Уайли. Нито следа от него.

— Добре, ще се срещнат другаде — каза Ричър. — Задействайте всички екипи.

Този път Синклер просто кимна.

— Но тези хора не са виждали момичето — възрази Гризман.

— Няма значение. Разполагат с полицейския портрет на Уайли. Намерят ли него, ще намерят и момичето.

* * *

Новият куриер сви наляво по „Репербан“ и потъна в светлините и шумовете, които очакваше. Те проблясваха и искряха, гърмяха и боботеха. Тук нямаше нищо обикновено и невзрачно. Реалността надмина очакванията. Момичето си пое дълбоко дъх и продължи по улицата. Знаеше името на клуба, който търсеше. В известен смисъл. Знаеше формата, която буквите образуваха. Знаеше, че на витрината има плакат на гола жена и немска овчарка. Това беше порода кучета. В заведението щеше да мирише на бира. Бяха я предупредили, че вътре ще завари неща, които е по-добре да не вижда.

Чу полицейските сирени, които виеха в далечината. Забави крачка, обзета от изненадваща неувереност. Много заведения съдържаха тези букви в имената си. Със същата форма. Обикновено се намираха в онова, което хората от Запада биха нарекли задна половина на думата. Нещо като окончание, което се повтаря безброй пъти. Изведнъж разбра. Всички подобни заведения имаха стълби, които се спускаха надолу. Към салони, разположени под земята. Като пещери. Keller. Част от дума. Със значение на подземна пещера.

Продължи напред. Откри търсеното място. Беше осветено в червено. Имаше тясна врата, а до нея също тесен прозорец. Беше се наместило между други две подобни заведения. Видя фоайе и стълби. Обещаният плакат на витрината. Беше избелял от дневната светлина. На него бе изобразена гола жена, легнала по гръб, с голямо куче, надвесено над нея, приклекнало със задните си лапи над лицето й. Пенисът на кучето бе в устата й. Какво толкова? Нищо ново за някои от племената, които обитаваха планинските райони. Бе виждала подобни неща и преди. Мъже, които ползват момчета, а понякога и кози.

Тя бутна вратата и влезе вътре. Посрещна я остра миризма на химикали. Стипчива. Миришеше като в тоалетните на летището. На един стол до входа се бе разположил едър тип. Мъжете му плащаха, но жените влизаха безплатно. Наричаше се куверт. Така й бяха казали. Усмихна му се свенливо и заслиза по стълбите. Бяха доста тесни. В сутерена я посрещнаха сини светлини и оглушителен шум. Музика, разговори, тракане на тежки стъклени халби по дървени маси.

В далечния край на салона имаше ярко осветена сцена. Гола жена стоеше кучешката и правеше секс с магаре. Животното бе придържано от нещо като хамак, който да облекчи тежестта върху гърба на жената. Помещението бе пълно с мъже, които се надигаха и протягаха вратове, за да видят по-добре. Крещяха и сумтяха в такт с движенията на магарето. Видя Уайли в задната част на салона, седнал сам край една маса. Бе запомнила лицето му. Държеше в ръка висока чаша със златиста течност. Изпита до половината. Бира, предположи тя.

Застина на място. Мъжете започнаха да я зяпат. Бе облечена с черния си панталон и бялата риза с разкопчани две копчета. Не обърна внимание на погледите и започна да се провира между масите. Настъпи оживление, когато магарето свърши и се измъкна от хамака. Мъжете около нея започнаха да ръкопляскат и дюдюкат. Голата жена се изправи и им помаха грациозно.

 

 

През стената чуха как телефонът в съседната стая, тази на Синклер, започва да звъни. Спря, но пък звънна телефонът в стаята на Ричър. Беше Бишоп, от консулството. Местният резидент на ЦРУ. Искаше да говори със Синклер. Тя го включи на високоговорител и той каза:

— Иранецът се обади току-що. За лампата на прозореца. Куриерът е жена и в момента е извън квартирата.

— Вече я издирваме — каза Синклер.

— Не съвсем — възрази Ричър. — Работата е безнадеждна. Няма да се получи. Хората на Гризман разполагат най-много с един час. Дванайсет коли в голям град. Всичко е въпрос на късмет. Затова предлагам да преминем незабавно към план Б.

— Какъв е той? — попита Бишоп.

— Хората на Гризман да се върнат пред тайната квартира и да задържат куриера на връщане. Уверят ли се, че е тя, да действат бързо и безкомпромисно. Тя може да ни каже къде е била. Уайли може да не си тръгне веднага. Миналия път е останал в бара. Около трийсет минути според Клоп. Вероятно смята, че така се подсигурява допълнително.

— Тя няма да ни каже нищо.

— Ще я попитаме любезно.

— Но така ще разкрием иранеца.

— Можете ли да го измъкнете?

— Тази вечер?

— Веднага. Би трябвало да сте разработили подобен вариант.

— Ще трябва да говоря с господин Ратклиф от Съвета за национална сигурност.

— Прав сте — обади се Синклер. — Всички ние трябва да говорим с него.

— Нуждаем се от решение — настоя Ричър.

— През следващите трийсет минути няма да се случи нищо важно — каза Синклер. — Но все още разполагаме с кола отпред. Ще разберем, когато се върне. Това ни дава няколко часа.

— Не е достатъчно. Така няма да хванем Уайли.

— Не и този път. При всички случаи трябва да са договорили още една среща. Преговорите не са лесни. Тя може да ни каже къде и кога.

— По-добре да я задържим още сега. Смята, че е изпълнила задачата. Прибира се спокойна. Адреналинът й е спаднал. На сутринта ще бъде по-силна, по-смела.

— Ще позвъня на Ратклиф — каза Бишоп и затвори телефона.

 

 

Един мъж я погали по крака, друг я стисна за задника, но тя не им обърна внимание и продължи да се провира през тълпата. Зачуди се дали мъжете не са я взели за служителка на клуба. Бяха й обяснили какви порядки царят на Запад. Видя Уайли, който я наблюдаваше. Може би също бе решил, че работи тук. Тя застана до него, наведе се до ухото му, за да може да я чуе въпреки шума, и каза на английски думите, които бе репетирала грижливо:

— Нося поздрави от вашите приятели на изток. Летището на Шугър Ленд се намира на двайсет и пет метра над морското равнище.

— Не може да бъде! — възкликна Уайли.

— Кое? — попита объркано тя.

— Изпратили са момиче.

— Да, господине, така е.

— И говориш английски.

— Да, господине.

— Защо? — попита изведнъж Уайли. — Защо изпращат момиче? Да не би да отхвърлят предложението ми?

— Не, господине, съобщението ми не гласи това.

— А какво тогава?

— Съобщението е следното: приемаме цената ви.

— Я повтори!

— Приемаме цената ви.

— Цялата?

— Господине, не знам нищо друго, освен че приемаме цената.

Уайли затвори очи. По-голямо от Роуд Айланд. Ще се вижда от Космоса. Новите му швейцарски приятели също щяха да останат доволни. Сумата бе двойно по-голяма от обещаната. Не бе очаквал да я получи цялата. Сега щеше да разполага с доста свободни пари. С огромно състояние. Щеше да инвестира в акции. Дилъри в костюми щяха да му звънят по телефона.

Той отвори очи.

— Кога? — попита Уайли.

— Доколкото знам, сте уговорили дата на доставката — обясни куриерът. — Приятелите ви на изток очакват да я спазите.

— Няма проблем — каза Уайли. — Това ме устройва.

— В такъв случай ще предам именно този отговор.

— Кажете им, че за мен е удоволствие да правя бизнес с тях. И им благодаря за бонуса. Оценявам жеста.

Тя отвърна неуверено:

— Господине, не съм донесла нищо…

— Но ти си тук — обясни й Уайли. — Ти си бонусът. Нали така? Трябва да следваш сценария. Защо иначе ще ми изпращат момиче да ми съобщи добрата новина? Ти си черешката на тортата. Ти си бонусът. Когато си купуваш кола, получаваш безплатно бутилка уиски.

— Не разбирам.

— Харесва ли ти това място?

На сцената друга гола жена лежеше върху парче найлон. Трима мъже уринираха в лицето й.

— Изглежда доста популярно.

— Можем да отидем в хотел.

Бяха я предупредили и за това.

— Господине, това е делова среща. Не мога да ви предложа нищо повече, докато не се върна у дома жива и здрава.

— Добре — отстъпи Уайли. — Разбирам. Но ще трябва да ми дадеш нещо. Нещо малко. Нали сме приятели и празнуваме сделката. Ще дам на твоите хора нещо, което никога не са имали. Още едно копче.

— Какво?

— Още едно копче на ризата. Сега. Като жест, с който сключваме сделката.

Голямата борба изисква големи жертви. Цената е твърде малка, прецени тя. Помещението тънеше в сумрак. Никой не гледаше към нея. Всички погледи бяха вперени в сцената. Тя разкопча третото копче. Разтвори ризата. Уайли погледна и се усмихна.

— Знаех си, че можеш да го направиш — каза той.

Тя стана и си тръгна. Проправи си път през тълпата, без да обръща внимание на ръцете, които я опипваха, подмина портиера на стола, излезе на улицата, измина двайсетина крачки и спря такси. Настани се на задната седалка и каза на старателно заучен немски:

— Летището, моля. Международни линии. Заминаващи.