Джак Дю Брул
700 метра под земята (25)

24.

Мърсър и Букър се гмурнаха пак в седем на следващата сутрин. Отне им само няколко минути да завържат въжето за потъналата лодка и да заемат позиция, докато Рори прави опит да я изтегли настрани. Бяха се уговорили за сигнална система с помощта на цветни балони, които водолазите надуваха с въздушните си регулатори. Когато бяха готови, щяха да пуснат бял балон да изплува на повърхността. Жълт балон щеше да означава, че искат пауза от пет минути преди опита за повторно придвижване на лодката. А ако повече от два балона изплуваха едновременно на повърхността, капитанът на яхтата трябваше да преустанови всякакви опити. Това щеше да потвърди, че маневрата е успешна или че има сериозен проблем и се налага да преосмислят стратегията си.

Сайкс напълни белия балон от регулатора и го завърза с ловки движения, на които дебелите му пръсти изобщо не изглеждаха способни. Балонът изплува към повърхността като медуза и секунди след това чуха и почувстваха, че двигателите на „Сува Сърпрайз“ набират сила.

Рейс действаше предпазливо с дросела. Вече знаеше каква посока да държи, останалото бе въпрос само на финес и мощност на двигателя. Яхтата се наклони напред за кратко, когато въжето се изопна. Още малко натиск върху дросела и той видя, че кърмата започва да потъва, докато конете на двигателя се бореха с половинвековното срастване на лодката с дъното. Рори не сваляше обезпокоен поглед от кърмовата рама. Устройството не беше предназначено за такива натоварвания, но той се беше постарал да завърже въжето така, че да разпредели натиска равномерно.

Премести дросела още малко. Първият напън на двигателя само бе изпънал въжето. Сега вече машината наистина се бореше с потъналата лодка. Яхтата започна да се люшка настрани. Рейс проверяваше непрестанно компаса, за да е сигурен, че не се отклонява от определената посока, защото това можеше да създаде проблеми долу.

Мърсър и Сайкс се бяха отдръпнали встрани от клисурата, докато яхтата мереше сили с товара на дъното. Водата е по-плътна от въздуха и нямаше опасност, ако се скъса, въжето да ги помете, ала все пак решиха да са предпазливи. И двамата надничаха през ръба на клисурата, за да се уверят, че „Сува Сърпрайз“ тегли в правилната посока. Въжето бе изопнато като тетива.

Внезапно лодката се отдели от дъното и започна да се влачи безшумно по песъчливата повърхност, като от време на време подскачаше на няколко сантиметра над нея. Сайкс остави Рейс да я изтегли достатъчно встрани от интересуващия ги район преди да пусне двата балона, които вече бе надул. Мърсър би се подвоумил кога да го направи, ала Бук си знаеше работата.

Старата метална лодка вече бе на двайсетина крачки от първоначалната си позиция. Мътилката във водата започна да се уталожва като дим, разсейващ се над огън, но трябваше да мине почти цяла минута преди водните течения да я отнесат напълно и двамата да видят полегналата на дъното лодка, този път в правилната позиция с борда нагоре. Беше ръждясала и очукана и очевидно бе прекарала не едно и две премеждия през живота си, но по някакъв начин запазваше достойнството си дори на океанското дъно.

След първоначалния оглед изгубиха интерес към нея. Вниманието им бе насочено към това, което лодката тъй успешно бе прикривала през изминалите години.

Приближиха се бавно. Очертанията на лодката се виждаха ясно върху дъното, като място с чист пясък, заобиколено от натрошени камъни. А в средата на това по-светло петно изпъкваше алуминиевото крило. Освен няколко драскотини от допира на лодката с алуминия изглеждаше почти непокътнато.

Докато го гледаше, Мърсър усети, че в гърлото му е заседнала буца. Обикновено не беше толкова сантиментален, но сега не можеше да не помисли за значението на този момент. Току-що бяха разкрили една от най-устойчивите загадки на двайсети век и бяха открили местонахождението на две храбри души.

Бук не изпитваше подобно благоговение: завъртя се над крилото, за да се ориентира за посоката, в която е разположен фюзелажът, и почна да разчиства камъните там.

Мърсър вдигна глава и изведнъж видя, че последните им действия са нарушили крехкото равновесие на надвисналата скала, която сега изглеждаше още по-наклонена. Първият му порив бе да извика на Бук, но той се сети, че това няма да свърши работа във водата. Ето защо се стрелна напред, като риташе яростно с крака, блъсна се в своя приятел и двамата отлетяха встрани точно когато канарата над тях поддаде. Свлече се в лавина от разпукващи се камъни, които оставяха зад себе си потоци тиня, създавайки ужасяваща картина на разрушение. Дори под водата звукът от падащите камъни бе осезаем. Лавината се стовари върху крилото с достатъчна сила, за да отчупи няколко едри корала, използвали фюзелажа като фундамент за колонията си.

Тонове камънак и отломки се свлякоха под гробницата на фюзелажа, изчезнаха в новообразувалата се дупка и изведнъж крилото не бе единствената част от самолета, която можеха да видят. Беше се разкрил целият самолет — от носа до опашката. Самото крило не бе прикрепено за корпуса, а вероятно се бе откъснало при сблъсъка с водата. Огромният двигател си беше на мястото, ала двата пропелера бяха изгубени при катастрофата. Виждаха ясно прозорците на кабината, но не и през тях, тъй като бяха обрасли отвътре с водорасли.

Но най-важното бе, че вече разполагаха с достъп до предния товарен отсек. Изчакаха няколко минути да се уталожи тинята и водата да се изчисти достатъчно, за да могат да работят.

Електрата на Амелия Еърхарт изглеждаше в много по-добро състояние от лодката, която я бе прикривала толкова много години. Откършеното крило бе единственият видим признак за повреди. Фюзелажът, или поне тази част, която можеха да видят, беше почти непокътнат. Нито едно от прозорчетата на кабината не бе счупено, на трийсетина крачки по-нататък от стената на каньона стърчеше вертикалният стабилизатор.

Бук се опита да надзърне в кабината от няколко различни ъгъла, но не различаваше нищо в светлината на прожектора.

Мърсър се завъртя откъм носа и дръпна дръжката на товарното отделение. Нито дръжката, нито капакът поддаваха. Бук се приближи и също започна да я тегли. Мърсър не искаше да прилага повече сила или да разбива капака, но изглежда, нямаха друг избор.

И тогава, без никакво предупреждение, капакът внезапно се повдигна и отхвърли двамата водолази назад. Бук пръв възстанови равновесие и помогна на Мърсър да се стабилизира. Върнаха се при носа на самолета и Бук освети с прожектора си вътрешността на отделението.

Единственият товар бе ламаринен сандък, който изглеждаше сякаш всеки миг ще се разпадне, след като бе прекарал почти цял век на дъното на океана. Мърсър взе прожектора от Бук и освети другия край на товарното отделение. Въпреки затворения капак водата бе успяла да проникне и тук. Подът бе покрит със смесица от кафява и зеленикава кал. Той се пресегна и опипа дъното. Колкото и внимателно и бавно да го правеше, вдигна повлекла от слузеста органична материя. Ала пръстите му напипаха и нещо друго. Мърсър изсумтя възбудено и го притегли към светлината.

Кристалът бе мътнокафяв, безжизнен и непривлекателен, ала независимо от това бе накарал хора да убиват. Имаше размер на банан, осмоъгълен, със заоблени краища. Беше нещо, което всеки уважаващ себе си специалист по скъпоценни камъни би подминал с презрение — и същевременно можеше да се окаже най-ценният кристал на Земята.

Мърсър погледна Букър и кимна. Чернокожият се ухили и показа на спътника си вдигнат палец.

Сайкс носеше голяма найлонова торба, смачкана на топка и прикрепена за колана му. Разгъна я и я прикрепи за океанското дъно, непосредствено до отворения капак. Макар че отворът бе тесен, двамата с Мърсър успяха да придърпат металния сандък до ръба на отделението, да го повдигнат и да го наместят в торбата. Сандъкът се бе пропукал при катастрофата и докато го местеха, част от кристалите се изтърколиха от цепнатините. Вместо да се опитва да запази сандъка, Бук строши капака и изсипа съдържанието му в торбата. Отдели няколко по едри отломъка от сандъка, между които и късове потъмняла медна обшивка, която през годините бе заприличала на зеленясала лента.

Мърсър помете с ръка дъното на отсека, за да провери дали няма още кристали, и събра няколко. Нищо чудно, че мястото на катастрофата бе привличало толкова силно светкавиците. Оскъдната изолация, използвана от Майк Дилман, отдавна бе безполезна и афинитетът към електричество, присъщ на мостра 681, бе развил пълния си потенциал. Ако някой от местните или любопитен водолаз бе обърнал внимание на този факт, то единственото, което би открил, щеше да е металната лодка на дъното и вероятно би обяснил странното явление с присъствието й.

Мърсър пъхна кристалите в торбата, отдръпна се и остави на Бук да я завърже здраво. После прикрепи към нея един балон, надут достатъчно, за да я задържа в неутрална позиция. Бук показа с пръст нагоре. Мърсър на свой ред махна с ръка към фюзелажа. За да влизат в самолета, Амелия Еърхарт и Фред Нунън бе трябвало да се катерят до люка, монтиран отгоре на корпуса. Мърсър разрови с пръсти пясъка на предполагаемото място и почти веднага го откри.

Не беше сигурен какво точно иска да направи с находката си. Преди малко си бе казал, че не би искал да смущава покоя на това място, ала същевременно не можеше да удържи на порива да отвори капака. Люкът се повдигна с лекота още при първото дръпване. Видимостта в кабината, затворена близо осемдесет години, бе отлична, но Мърсър знаеше, че ако се мушне вътре, движенията му ще разместят тънкия слой утайка, покриващ всичко. Той завъртя прожектора и огледа вътрешността. Още светлина се процеждаше през слузестото покритие, полепнало върху прозорците, ала въпреки това той виждаше само неясни очертания и сянка. Малко по-навътре успя да различи останките от седалка, чиято тапицерия отдавна бе изядена от морските обитатели. На пода под нея се въргаляха копчетата от разтворилата се риза на Фред Нунън и малки купчинки слузеста кал.

От уважение към мъртвите Мърсър не смяташе да влиза в каютата, за да провери какво е останало от прочутата авиаторка. Харесваше образа, който познаваше целият свят — привлекателна и решителна палавница, усмихната, изправена пред своя самолет. Той знаеше, че това, което е останало от нея, сега се крие зад високата облегалка на пилотското кресло.

Между предната част на кабината и мястото на щурмана бе прокарана стоманена жица и той си припомни от малкото проучване, което бе направил, след като узна, че случаят се върти около Еърхарт, че това е бил начинът, по който пилотът и навигаторът са осъществявали връзка по време на полета. Бяха си предавали бележки, написани с химически молив върху дъска за писане. Той се пресегна внимателно и улови жицата. Беше леко хлъзгава, но когато я дръпна, се освободи. Подложката се бе намирала близо до Еърхарт в онези последни мигове от полета преди самолетът да се блъсне във водата и да потъне. Тя вероятно бе знаела какво ще се случи и бе имала време да обмисли това, което ще напише като последни думи, докато горивната помпа е въртяла на празно и двигателите на самолета са пресъхвали.

Той придърпа бавно жицата и подложката изплува на светло. Не смееше да я докосне. Вместо това наклони глава на една страна и насочи прожектора. От каквото и да бе изработена подложката, то бе отблъснало тинята и хумуса, изпълващи пустите пространства в кабината. Бялата дъска бе чиста, с изключение на изписаните думи:

Джордж, благодаря ти за приключението, в което се превърна моят живот.

Обичам те,

Аз

Мърсър предположи, че това е подписът, който е използвала за най-интимните им бележки, и си помисли, че току-що е прочел най-красивите думи, написани някога. Машинално посегна да си свали маската и да избърше солените сълзи, които усещаше в очите си.

Върна подложката на мястото й и се измъкна от кабината. Затвори внимателно капака, докато преосмисляше решението си да съобщи на света за своето откритие.

Бук го чакаше. Мърсър бавно му кимна и двамата излязоха на повърхността, като теглеха торбата с кристалите.

Рори стоеше на платформата за гмуркане. Мърсър беше използвал бавното им изкачване, за да премисли всичко отново. Засега смяташе да се съсредоточи върху факта, че току-що бе открил последното скривалище на кристали и знаеше, че може да ги използва, за да примами своя противник.

— Е? — Австралиецът ги изгледа въпросително.

— Един „Локхийд Електра, модел 10“ — отвърна Мърсър ухилено. — От 1937-а, или там някъде.

— Нейният ли е?

— Несъмнено — увери го Мърсър. — След толкова много години най-сетне открихме Амелия Еърхарт.

— Проклет да съм! — възкликна Рейс. — Трябва да призная, че имах известни съмнения за вас двамата, но вече не.

Сайкс вдигна торбата и Рейс я улови. Изчака събралата се вътре вода да изтече и едва тогава сложи торбата на площадката. Камъните тежаха повече от двайсет килограма, а в торбата все още имаше доста вода. Междувременно Рори помогна на двамата да се покатерят на борда, като пляскаше с длани и ги тупаше по гърбовете.

Докато си сваляха снаряжението, Рори се върна с бутилка „Дом Периньон“.

— Пазя на борда няколко за специални случаи. Топло е, но на кого му пука?

Изстреля корковата тапа сякаш гърмеше със стартов пистолет и отвътре бликна белезникава пенлива течност. Мърсър взе бутилката и я вдигна до устните си. Отпи и я подаде на Бук. Когато бутилката пое на втора обиколка, виното се бе разгазирало достатъчно, за да усетят превъзходния му вкус.

Довършиха питието и Рейс помогна на двамата да приберат снаряжението. После ги попита дали искат да обядват, преди да се върнат на Фиджи, и след като получи отрицателен отговор, се качи на мостика и пое с пълна мощност на юг.

Докато моторите на яхтата набираха обороти, Мърсър слезе долу, за да отмие солта от тялото си — но скоро долови нов звук над шума на дизеловите двигатели. Беше по-висок и натрапчив и той веднага се сети какво го е причинило. Беше го чул предния ден, когато бе предизвикал безпокойството му.

Нахлузи маратонките си и изтича на задната палуба. Букър се бе изтегнал в един от шезлонгите и гърдите му се повдигаха в равномерния ритъм на дълбоко спящ човек. Ала още преди Мърсър да успее да го плесне по рамото отвори очи, което означаваше, че също е усетил нещо.

— Какво има?

— Не съм сигурен — отвърна Мърсър, докато оглеждаше небето над остров Алофи.

Самолетът не се появи над планината. Вместо това крилете му проблеснаха отстрани — носеше се съвсем ниско над водата. Толкова ниско, че перките оставяха след себе си облак воден прах.

Мърсър си даде сметка, че това е самолетът, който бяха видели предния ден и който пренасял доставки за острова. Но двумоторният хидроплан най-вероятно бе докарал наблюдател, за да проследи къде ще хвърли котва яхтата на Рори и да узнае мястото на самолета на Амелия. И сега достопочтената „Каталина“, истински товарен кон от времето на Втората световна война, който все още се срещаше на различни места из Тихия океан, описваше кръг около острова и се насочваше право към „Сува Сърпрайз“.

Мърсър вече имаше доста ясна представа как са ги открили.

— Вижте го само! — извика им Рори Рейс от мостика, развълнуван от появата на старата метална птица, с нейните разперени криле и двигатели, щръкнали като ушите на слончето Дъмбо. Все още не бе осъзнал опасността, в която се намираха.

Хидропланът се бе смятал за бавен самолет още по времето, когато е бил в зенита си, ала въпреки това гърмящото чудовище можеше да покрие разстоянието до яхтата за броени секунди. Букър вече бе скочил от креслото и се спускаше надолу към каютите. Мърсър извика на Рори да потърси прикритие секунди преди самолетът да профучи с рев на не повече от двайсетина метра от десния борд и на три-четири метра над водата.

Един от страничните люкове бе отворен и от мрака проблесна трепкащият пламък на автоматично оръжие. Въпреки скоростта и неудобната позиция за водене на стрелба половината куршуми от трийсетпатронния пълнител улучиха „Сува Сърпрайз“. При всяко попадение се чуваше звук на трошащо се фибростъкло, придружено от фонтан трески и късчета метален обков. Самолетът веднага пое в остър завой, стръмен почти колкото имелман, за да се върне за нов заход.

Мърсър разбра, че Рейс е оцелял, защото двигателите внезапно се пробудиха с пълната си мощ.

Букър се върна с нещо, увито в плажна кърпа.

— План Б — извика му Мърсър. — Както говорихме.

— Как ни е открил тоя копелдак?

— Няма значение точно сега.

Букър остави мистериозния си вързоп на шезлонга и помогна на Мърсър да спусне зодиака. Яхтата се носеше с пълна мощност и вятърът, който свистеше на палубата, имаше сила като при буря, но все пак успяха да спуснат и закрепят торбата с кристалите за халката за гребла на лодката.

— Поставили са наблюдател на острова — каза Мърсър, докато работеха. — И веднага щом са ни видели да вадим торбата от водата и да празнуваме като групичка идиоти, са решили да нападнат.

— Мърсър довърши тройния възел. — Постарай се Рейс да се измъкне невредим. Това не е неговата война.

„Каталината“ довърши завоя и се стрелна назад за поредната стремителна атака. Нямаха достатъчно време, за да се прикрият, затова се хвърлиха на палубата, докато самолетът прелиташе над главите им. Този път стрелецът не откри огън, а вместо това хвърли нещо през вратата. Нещото тупна на палубата на сантиметри от главата на Букър и се пръсна, обсипвайки го със стъкла.

Мърсър вдигна глава, за да види какво е. Беше стъклен буркан, в който бе поставена ръчна граната, и сега тя бе изхвърчала навън. Стар номер от времето на войната във Виетнам, прилаган от екипажите на вертолетите, та гранатите да не избухнат преди да са се ударили в земята. Мърсър се хвърли напред, сграбчи лимонката и я запокити през борда. Тя избухна след две секунди — вдигна гейзер, сякаш бяха хвърлили дълбочинна бомба.

— Знаеш какво да правиш — каза Мърсър и се приготви.

Букър кимна, пъхна нещо в ръката му и се покатери на мостика, докато самолетът описваше широк кръг, за да се върне за поредната атака. Бук остави вързопа на пода и избута Рори с рамо настрани.

— Извинявай, капитане.

Дръпна дросела и се обърна да провери дали Мърсър е хвърлил надуваемата лодка през борда. Веднага щом се увери, че е скочил след нея, ускори и лодката бързо остана далече зад тях.

Едва сега Сайкс започна да обръща яхтата в привидно отчаян опит да се добере до острова и илюзорната безопасност на градчето Колотай.

— Какво става, по дяволите? — извика Рейс.

— Изглежда, примамката ни не се получи.

— И какво има във вързопа?

Сайкс се наведе и го вдигна. Отвътре се подаде зловещо на вид съоръжение, което изглеждаше като кръстоска между обущарски гвоздозабивен пистолет и лазер-бластер от научнофантастичен филм.

— Леле! — възкликна Рейс. Какво е това чудо?

— Нарича се „Вектор“ и е направено в оръжейните заводи „Крис“. Изстрелва бронебойни патрони 45-и калибър. Макар да е полуавтоматично, може да осигурява прикриващ огън колкото добра картечница.

Механизмът и пълнителят на оръжието бяха разположени зад спусъка, за да запазят компактността му и същевременно да осигурят на цевта достатъчно точност. Смяташе се за един от най-добрите автомати за близка огнева поддръжка и Сайкс го бе избрал за тази мисия именно заради невероятната му компактност.

Бяха успели да вкарат оръжието в страната, като го поставиха, заедно с резервните муниции, в метална чанта, разработена за американските специални части именно за тази цел. Тези чанти бяха снабдени със специална заглушаваща система, която можеше да заблуди и най-модерните рентгенови машини. Бук бе успял да набави чантата, но не и специалните контейнери, които използваха агентите, и затова се наложи да импровизира. Беше увил чантата с дълга почти миля тънка медна жица. Старият скенер на летището в Нади нямаше никакъв шанс срещу нея. През целия първи ден от пристигането им в Сува Бук бе останал в каютата именно за да размотае жицата и да извади оръжието. Телта можеха да използват отново за изолация, когато открият камъните.

Самолетът вече се бе изравнил за поредната атака срещу тях и Рейс го погледна изплашено и извика:

— Гръмни го тоя проклет хидроплан!

— Загуба на муниции — отвърна спокойно Сайкс. — Едва ли ще го уцеля, нито пък ще успея да забавя атаката му. Повярвай ми. С Мърсър имаме друг план.

Букър погледна през рамо и видя, че Мърсър е пришпорил надуваемата лодка към брега на Алофи. Все още беше само на миля от тях, но разстоянието се увеличаваше с всяка секунда.

Букър нареди на Рейс да слезе долу, но австралиецът отказа. Хидропланът се стрелна край десния борд — носеше се с едва няколко мили в час над скоростта, под която би рухнал във водата. Вратата на стрелеца бе отворена и автоматът избълва наново оловния си дъжд, по-продължителен отпреди. Този път стрелецът се бе съсредоточил върху кърмата с надеждата да повреди някоя от машините или да предизвика пожар. Комбинацията от ритмични гърмежи и рева на двигателя създаваше адска какофония, която изпълваше въздуха и утихна едва когато самолетът ги подмина. Бук овладя желанието си да вдигне автомата и да отвърне на огъня. При толкова ниска скорост би могъл да прати няколко добре премерени изстрела, но това само щеше да принуди хидроплана да увеличи дистанцията и да ги обстрелва от разстояние.

Четвъртото прелитане бе за поредната бомбардировка и този път не можеха да направят нищо, тъй като стъкленият буркан удари предното стъкло и го счупи. За миг изглеждаше, че гранатата ще прехвърли борда и ще падне в морето, но точно тогава една по-висока вълна наклони яхтата достатъчно, та бурканът да се удари в него и да тупне на задната палуба.

 

 

Когато чу тътена на експлозията над неистовото бръмчене на извънбордовия мотор, Мърсър бе на миля и половина и изстискваше от малкия двигател всичко, на което той бе способен. Обърна се и видя, че над водата се стеле черен дим, а от кърмата на яхтата е бликнал огнен стълб. Изруга. Това не беше в плана им. Нападателите би трябвало да предположат, че камъните са при човека в лодката, а не на борда на яхтата. С Бук бяха очаквали, че наблюдателят на острова ще забележи лодката и ще предаде за нея на шефовете си, но не и последствието от това.

И тогава той изведнъж си спомни, че хората срещу него са безскрупулни до краен предел. Не бяха пожалили Шърман Смитсън от състрадателност. Беше останал жив, за да може да предаде информацията. При никакви други обстоятелства тези типове не биха оставили свидетели, невинни или други.

Мърсър продължи да се носи към остров Алофи, но не сваляше поглед от хидроплана, който отново описа кръг, като хищник, очакващ жертвата му да издъхне. Не можеше да повярва, че това се случва. Бук трябваше да се измъкне заедно с Рейс, а не да поеме цялата тежест на атаката.

Шейсет секунди след първата експлозия втора мощна детонация отекна над океанските вълни. Дизеловите двигатели на „Сува Сърпрайз“ изпуснаха червеникавожълти огнени езици и само след секунди морето се покри с отломки — парчета от фибростъкло, дърво и пластмаса, които доскоро бяха част от красивата рибарска яхта. И да бе останал някой на борда жив, вероятно бе изпепелен в тази гигантска огнена топка.

Все още незадоволил стремежа си към убийство и разрушение, хидропланът описа нов кръг и полетя над водата към Мърсър. Двигателите му бучаха с неистовата сила на спускащ се от небето бомбардировач. Сега вече не беше лешояд, а зловеща граблива птица.