Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (1)

1

Не бяха малко жителите на Уайнет, Тексас, които смятаха, че Тед Бодин встъпва в неравен брак. Все пак майката на младоженката вече не беше президент на Съединените щати. Корнелия Джорик бе напуснала Белия дом преди повече от година. А Тед Бодин си беше… ами Тед Бодин.

По-младите жители на града искаха той да се ожени за рок звезда, но той вече бе имал възможност да го направи и й беше отказал. Също както бе станало и с една прочута актриса. Повечето обаче смятаха, че би трябвало да си избере някоя от света на женския професионален спорт и по-точно — от Женската професионална голф асоциация. А ето че Луси Джорик дори не играеше голф.

Това не попречи на местните търговци да отпечатат лицата на Луси и Тед върху специална партида топки за голф. Само че заради трапчинките по топките те изглеждаха малко кривогледи, така че повечето от туристите, надошли в града, за да зърнат празненствата, които щяха да продължат през целия уикенд, предпочитаха по-представителните кърпи за голф. Други популярни продукти бяха възпоменателните чинии и чаши, които се произвеждаха в огромни количества от възрастните жители на градчето (постъпленията от продажбите щяха да отидат за ремонта на пострадалата от пожар Обществена библиотека на Уайнет).

Като родно място на двама от най-великите голфъри, за Уайнет, Тексас, не беше нищо ново по улиците да се разхождат знаменитости, макар и не чак бивш президент на Съединените щати. Всеки хотел в радиус от осемдесет километра беше пълен с политици, спортисти, филмови звезди и държавни глави. Навсякъде бяха плъзнали агенти на тайните служби, а прекалено много журналисти заемаха ценно място в местния бар „Роустабаут“. Ала тъй като уайнетската икономика разчиташе на един-единствен сектор и градчето преживяваше тежки времена, жителите му приветстваха настъпилото оживление. От благотворителната организация „Киуанис“ бяха проявили особена находчивост, като продаваха места по трибуните срещу презвитерианската църква на Уайнет по двайсет долара парчето.

Обществото бе изумено, когато булката предпочете за церемонията малкото тексаско градче пред столицата Вашингтон, ала Тед беше тексасец до мозъка на костите си и местните жители не бяха и допускали, че може да се ожени някъде другаде. Той бе възмъжал под зорките им погледи и те го познаваха така добре, както и собственото си семейство. Никой в града не можеше да каже дори една лоша дума против него. Даже бившите му гаджета можеха единствено да въздишат със съжаление. Ето какъв човек беше Тед Бодин.

 

 

Макар и дъщеря на холивудски знаменитости, Мег Коранда беше останала без пукната пара, бездомна и отчаяна, което определено не я изпълваше с възторг пред перспективата да бъде шаферка на най-добрата си приятелка. Особено след като подозираше, че приятелката й е на път да допусне най-голямата грешка в живота си, като се омъжи за любимия син на Уайнет, Тексас.

Луси Джорик, бъдещата младоженка, кръстосваше апартамента си в хотел „Уайнет Кънтри Ин“, който видното й семейство бе ангажирало за предстоящите празненства.

— Никога няма да ми го заявят в лицето, Мег, ала всички в този град смятат, че не съм достатъчно добра за Тед!

Луси изглеждаше толкова разстроена, че на Мег й се прииска да я прегърне, а може би самата тя имаше нужда от утеха. Зарече се да не прибавя собственото си нещастие към тревогите на приятелката си.

— Интересно заключение от страна на местните селяндури, при положение че ти си най-голямата дъщеря на бившия президент на Съединените щати. Едва ли може да се каже, че си никой.

— Осиновена дъщеря. Говоря сериозно, Мег. Хората в Уайнет ме подлагат на същински разпит всеки път щом си покажа носа навън.

Това едва ли би могло да се нарече нова информация, тъй като Мег се бе чувала с Луси по няколко пъти седмично, но разбира се, телефонните разговори нямаше как да й покажат напрегнатите бръчици, които се бяха врязали сякаш за постоянно над свода на малкия нос на Луси. Мег подръпна една от сребърните си обици, която може да беше, а може и да не беше от епохата на древнокитайската династия Сун, в зависимост от това, дали можеше да се вярва на водача на рикша в Шанхай, от когото ги беше купила.

— Сигурна съм, че не се даваш току-така на добрите жители на Уайнет.

— Толкова е обезсърчаващо — каза Луси. — Опитват се да не го правят чак толкова явно, но не мога дори на улицата да изляза, без някой да ме спре, за да ме попита дали знам през коя година Тед е спечелил голф шампионата за аматьори или колко време е минало между бакалавърската и магистърската му степен, като уловката тук е, че е взел и двете едновременно.

Мег беше зарязала колежа, без да вземе дори една степен, така че идеята да защитиш две едновременно й се струваше повече от откачена. Разбира се, самата Луси също бе доста амбициозна.

— Просто изживяването да не ти се подмазват всички е ново за теб, това е всичко.

— О, повярвай ми, няма такава опасност. — Луси прибра кичур светлокестенява коса зад ухото си. — На едно парти миналата седмица някой ме попита съвсем небрежно, сякаш всички водят подобни разговори, докато похапват сирене, дали знам какъв е коефициентът му на интелигентност, за което нямах и представа, но предположих, че и тя не знае, така че отговорих сто трийсет и осем. Обаче не… Оказа се, че съм направила огромна грешка. Очевидно последния път, когато се е тествал, резултатът му бил сто петдесет и едно. А според бармана тогава Тед бил болен от грип, иначе би се представил още по-добре.

На Мег й се искаше да попита приятелката си наистина ли е обмислила както трябва този брак, но за разлика от нея Луси никога не действаше импулсивно.

Двете се бяха запознали в колежа, когато Мег бе бунтарски настроена първокурсничка, а Луси — интелигентна, ала самотна второкурсничка. Тъй като и тя бе израснала с известни родители, Мег разбираше подозрителността на Луси към всяко ново приятелство, но постепенно двете се бяха сближили въпреки коренно различните си характери и Мег бързо бе успяла да забележи онова, което убягваше на другите. Скрита под твърдата решимост да не изложи по никакъв начин семейството си, у Луси се спотайваше истинска бунтарка. Не че някой би се досетил по външния й вид.

С деликатните си черти и гъсти мигли като на малко момиченце тя изглеждаше по-млада от своите трийсет и една години. Беше оставила лъскавата си кестенява коса да израсте и понякога я прибираше назад с кадифени ленти за коса, каквито Мег за нищо на света не би си сложила, така както не би облякла елегантната й бледосиня рокля по тялото, съчетана с черен рипсен колан. Вместо това Мег бе обвила дългото си слабо тяло в изобилие от лъскава коприна, която бе усукала и завързала на едното си рамо. Черни гладиаторски сандали (трийсет и девети номер) обгръщаха прасците й, а между гърдите й почиваше пищен медальон, който сама си бе направила от една старинна кутийка за бетелови орехи^[1], която си бе купила от един открит пазар в Централна Суматра. Беше допълнила вероятно фалшивите си обици от династията Сун с множество гривни, които бе купила за шест долара в „Ти Джей Макс“^[2] и бе украсила с африкански мъниста. Модата й беше в кръвта.

„И се предава по криволичещ път“, както бе отбелязал чичо й, прочут нюйоркски дизайнер.

Луси докосна скромната си перлена огърлица.

— Тед е… Той е най-сполучливият опит на Вселената да създаде съвършения мъж. Кой младоженец подарява на булката си църква?

— Трябва да призная, че е впечатляващо.

По-рано същия ден Луси бе завела приятелката си да види изоставената дървена църква, сгушена в края на една тясна уличка в покрайнините на града. Тед я беше купил, за да попречи да бъде съборена, след което се бе настанил в нея за няколко месеца, докато строяха къщата, в която живееше сега. Въпреки че в момента бе празна, църквата бе очарователна стара постройка и на Мег не й беше трудно да разбере защо Луси толкова я харесва.

— Каза, че всяка омъжена жена се нуждае от място, което да е само нейно, за да не полудее. Можеш ли да си представиш нещо по-мило?

Самата Мег имаше доста по-цинично обяснение. Каква по-добра стратегия за един заможен женен мъж, ако възнамеряваше да направи подобно местенце и за себе си?

— Направо невероятно — отвърна тя. — Нямам търпение да се запозная с него.

И тя прокле поредицата от лични и финансови кризи, които й бяха попречили да се метне на самолета още преди месеци, за да се запознае с годеника на Луси. Обстоятелствата обаче се бяха стекли така, че бе пропуснала моминското парти на приятелката си и се бе видяла принудена да пристигне от Лос Анджелис в раздрънканата таратайка, която бе купила от градинаря на родителите си.

Луси въздъхна и се настани на дивана до Мег.

— Докато двамата с Тед живеем в Уайнет, никога няма да съм достатъчно добра.

Мег повече не можеше да се сдържа и я прегърна.

— Ти се справяш съвършено с абсолютно всичко в живота си. Собственоръчно спаси себе си и сестра си от детство в приемни домове. Без проблем свикна с живота в Белия дом. А що се отнася до интелекта ти… имаш магистърска степен.

Луси скочи от дивана.

— Която получих едва след като взех бакалавърска степен.

Мег не обърна внимание на това откачено изказване.

— Работата ти в помощ на децата е променила много животи и според мен това струва повече, отколкото един астрономично висок коефициент на интелигентност.

Луси въздъхна.

— Обичам го, но понякога…

— Какво?

Луси размаха ръката си с бледорозов маникюр, който рязко контрастираше с изумруденозеления лак на Мег.

— Нищо сериозно. Просто предсватбена треска. Няма значение.

Тревогата на Мег се усили.

— Луси, дванайсет години сме най-добри приятелки. Всяка от нас знае най-съкровените тайни на другата. Ако нещо не е наред…

— Не може да се каже точно, че не е наред. Просто съм нервна заради сватбата и цялото внимание, което привлича. Пресата е навсякъде. — Луси приседна на ръба на леглото и стисна една възглавница пред гърдите си, както правеше в колежа, когато нещо я е разстроило. — Само че… Ами ако е прекалено добър за мен? Аз съм умна, но той е по-умен. Аз съм хубава, но той е смайващо красив. Аз се опитвам да бъда добър човек, но той на практика е светец.

Мег си заповяда да потисне бързо надигащия се у нея гняв.

— Промили са ти мозъка.

— И тримата сме отраснали с известни родители. Ти, аз и Тед… Ала Тед е натрупал свое собствено състояние.

— Не е справедливо да правиш подобно сравнение. Ти работиш в благотворителна организация, което едва ли може да се нарече стартова площадка за мултимилионери. — Въпреки това Луси изкарваше достатъчно, за да се издържа, нещо, което Мег никога не бе успяла да постигне. Тя бе прекалено заета да пътува по целия свят под предлог, че изучава природозащитните им проблеми и се запознава с местните занаяти, ала всъщност просто се забавляваше. Обичаше родителите си, но не и начина, по който бяха спрели издръжката й. И защо точно сега? Може би ако го бяха направили, когато навърши двайсет и една, а не трийсет години, нямаше да се чувства такава неудачница.

Луси подпря малката си брадичка на ръба на възглавницата, така че материята се набръчка около бузите й.

— Родителите ми го боготворят, а ти знаеш как се държат обикновено с мъжете, с които излизам.

— С далеч по-малко неприкрита враждебност, отколкото моите родители към онези, с които излизам аз.

— То е, защото ти излизаш с първокласни загубеняци.

На това Мег нямаше какво да възрази. Последните в този списък от загубеняци бяха шизоиден сърфист, с когото се беше запознала в Индонезия, и австралийски инструктор по рафтинг, който имаше сериозни проблеми с овладяването на гнева си. Някои жени се учеха от грешките си. Очевидно Мег не беше една от тях.

Луси метна възглавницата настрани.

— Тед е натрупал състоянието си, когато бил на двайсет и шест години, като изобретил някакъв гениален софтуер, който помага на населените места да пестят електричество. Голяма стъпка напред към изграждането на национално ефективно електроснабдяване. И сега може да си избира консултантски проекти по свой вкус. Когато си е вкъщи, кара стар пикап с водородна горивна клетка, която сам си е направил, както и захранвана от слънцето климатична система, и още цял куп неща, които не разбирам. Имаш ли представа колко патента притежава? Не? Е, аз също не знам, но съм сигурна, че и последният продавач в хранителен магазин в града го знае. А най-лошото от всичко е, че нищо не го ядосва. Нищичко!

— Звучи, сякаш е самият Исус Христос. Само дето е богат и сексапилен.

— Внимавай, Мег. В този град шеги по адрес на Исус Христос могат да ти докарат куршум. Никога не си виждала толкова много въоръжени вярващи. — Разтревоженото изражение на Луси говореше, че самата тя се бои да не я застрелят.

Много скоро трябваше да тръгват, за да отидат на сватбената репетиция, и Мег нямаше време да бъде деликатна.

— Ами сексуалният ви живот? Ужасно си стисната откъм подробности, ако не се брои онзи глупав тримесечен мораториум, който ти си наложила.

— Искам първата ни брачна нощ да бъде специална. — Луси прехапа долната си устна. — Той е най-невероятният любовник, когото някога съм имала.

— Списъкът ти за сравнение не е особено дълъг.

— Теди е легендарен. Не ме питай откъде знам. Мечтата на всяка жена. Абсолютно неегоистичен. Романтичен. Сякаш знае какво иска една жена, още преди самата тя да го е разбрала. — Луси въздъхна. — И е мой. За цял живот.

Изобщо не прозвуча толкова щастлива, колкото би трябвало. Мег подви колене под себе си.

— Все трябва да има поне един недостатък.

— Нищичко.

— Носи бейзболна шапка с козирката назад. Събужда се с лош дъх. Тайно си пада по Кид Рок^[3]. Не може да няма все нещо.

— Ами… — По лицето на Луси се изписа безпомощност. — Той е съвършен. Това е недостатъкът му.

И тогава Мег разбра. Луси не можеше да рискува да разочарова хората, които обичаше, а сега бъдещият й съпруг се бе превърнал в поредния човек, за когото трябваше да се окаже достойна.

Майката на Луси, някогашен президент на Съединените щати, избра точно този момент, за да надникне в стаята.

— Време е да вървим.

Мег скочи от дивана. Въпреки че бе отраснала заобиколена от знаменитости, и досега не бе успяла да се отърси напълно от страхопочитанието, с което я изпълваше президент Корнелия Кейс Джорик.

Спокойните аристократични черти на Нийли Джорик, медночервената коса и дизайнерските й костюми бяха известни на всички от купища фотографии, ала малко от тях показваха истинската личност зад значката с американския флаг на ревера, многоликата жена, която веднъж се бе измъкнала от Белия дом, за да се впусне в приключение, отвело я до Луси и сестра й Трейси, както и до обичния й съпруг, журналистът Мат Джорик.

Очите на Нийли се спряха върху тях.

— Да ви видя заедно… Сякаш едва вчера бяхте в колежа. — Сантиментални сълзи омекотиха стоманените сини очи на жената, която някога бе стояла начело на Съединените щати. — Мег, ти винаги си била толкова добра приятелка на Луси.

— Все някой трябваше да бъде.

Нийли Джорик се усмихна.

— Съжалявам, че родителите ти не могат да присъстват.

Мег обаче не съжаляваше.

— Не понасят да бъдат далеч един от друг, а това е единственият период, в който мама можа да се измъкне от работа, за да се присъедини към татко, докато той е на снимки в Китай.

— Нямам търпение да видя последния му филм. Толкова е непредсказуем.

— Сигурна съм, че биха искали да присъстват на сватбата — отвърна Мег. — Особено мама. Знаеш какви са чувствата й към Луси.

— Същите, като моите към теб — каза Нийли Джорик, което бе прекалено мило, тъй като в сравнение с Луси, Мег се бе оказала истинско разочарование. Сега обаче не беше моментът да се отдава на мисли за миналите си провали и плашещото си бъдеще. Не, сега трябваше сериозно да обмисли засилващото се убеждение, че най-добрата й приятелка е на път да извърши най-голямата грешка в живота си.

 

 

Луси беше решила да има само четири шаферки — трите си сестри и Мег. Бяха се събрали пред олтара, докато чакаха пристигането на младоженеца и неговите родители. Холи и Шарлот, биологическите дъщери на Мат и Нийли, бяха застанали до родителите си, заедно с Трейси, осемнайсетгодишната полусестра на Луси, и Андре, техния осиновен тъмнокож брат. В популярната си колона във вестника Мат бе написал: „Ако семействата имаха породи, нашето би било смесена американска“. Мег усети как гърлото й се свива. Колкото и непълноценна да я караха да се чувства нейните братя, в този момент те й липсваха.

Изведнъж вратата на църквата се отвори рязко. И ето го и него, силуетът му — очертан от лъчите на залязващото слънце. Тиодор Дей Бодин.

Отекна мелодия от тромпет. Истински хор от тромпети, славещи небесата.

— Исусе — прошепна Мег.

— Аха — прошепна Луси в отговор. — Непрекъснато му се случват такива неща. Той твърди, че е случайно.

Въпреки всичко, което бе слушала от Луси, Мег не беше подготвена за мига, в който за първи път видя Тед Бодин. Той имаше съвършено изваяни скули, безупречно прав нос и квадратна челюст на филмова звезда. Сякаш бе слязъл от билборд на Таймс Скуеър^[4], с изключение на това, че не притежаваше изкуственото излъчваше на фотомодел.

Пое по пътеката между пейките с широка нехайна стъпка; тъмнокестенявата му коса проблясваше с меден оттенък. Светлината, струяща през стъклописните прозорци, осейваше пътя му със скъпоценни камъни, сякаш обикновен червен килим не бе достатъчно добър за мъж като него. Мег почти не забеляза прочутите му родители, които вървяха зад него. Не бе в състояние да откъсне очи от годеника на най-добрата си приятелка.

Той поздрави семейството на годеницата си с нисък, приятен глас. Мелодията на тромпетите, които се упражняваха в галерията за хора, се извиси до кресчендо, той се обърна и на Мег й се стори, че някой я удари в корема.

Тези очи… Златист кехлибар с оттенък на сладък мед и обточен с кремък. Очи, в които горяха интелигентност и проницателност. Очи, които стигат до най-дълбоката ти същност. И докато стоеше пред него, Мег почувства, че Тед Бодин се взира в нея и вижда всичко, което тя полагаше толкова големи усилия да скрие — липсата й на цели, неспособността й, неуспеха й да заеме достойно място в света.

„И двамата знаем, че си пълен провал — казваха очите му, — но съм сигурен, че един ден ще го надраснеш. Ако ли не… Ами… Колко може да очаква човек от едно разглезено холивудско дете?“

Луси ги представяше един на друг:

— … толкова се радвам, че най-сетне се срещнахте. Най-добрата ми приятелка и бъдещият ми съпруг.

Мег се гордееше с хладнокръвието си, ала този път едва успя да кимне механично.

— Време е да започваме — обади се свещеникът.

Тед стисна ръката на Луси и се усмихна срещу вдигнатото лице на своята булка, усмивка на доволство и привързаност, която обаче не успяваше да наруши спокойните води на кехлибарените му очи. Тревогата на Мег нарасна. Каквито и чувства да изпитваше този мъж към Луси, нито едно от тях не беше необузданата страст, която най-добрата й приятелка заслужаваше.

 

 

Родителите на младоженеца даваха предсватбената вечеря — разточително барбекю в местния кънтри клуб, място, което въплъщаваше всичко, което Мег ненавиждаше: презадоволени богаташи, прекалено погълнати от собственото си удоволствие, за да се замислят дори за миг за вредата, която тяхното отровено от химикали, прахосващо огромни количества вода игрище за голф нанасяше на планетата. Дори обяснението на Луси, че клубът е само наполовина частен и че всеки би могъл да ползва игрището, не променяше мнението на Мег. Агенти на тайните служби удържаха настрани представителите на международната преса, които се бяха скупчили пред входа заедно с тълпа любопитни зяпачи, надяващи се да зърнат някое известно лице.

А известни лица имаше навсякъде, не само сред гостите на булката. Родителите на младоженеца бяха световноизвестни. Далас Бодин бе легенда в професионалния голф, а майката на Тед, Франческа, бе прочута със своите телевизионни интервюта на знаменитости. Богатите и известните бяха изпълнили задната веранда на клуба и стигаха чак до първия тий^[5] — политици, филмови звезди, най-добрите спортисти в света на голфа и цял куп местни жители на всякаква възраст и от всякаква раса: учители и магазинери, механици и водопроводчици, местният бръснар и един доста страшен на вид рокер.

Мег наблюдаваше как Тед се движи между хората. Правеше го ненатрапчиво и скромно, ала въпреки това сякаш се намираше под светлината на прожектор, където и да отидеше. Луси беше до него, буквално трепереща от напрежение, докато гостите се надпреварваха да ги спират, за да си поприказват. Тед си оставаше все така несмутим и въпреки че помещението жужеше от щастливо бърборене, Мег почувства, че й е все по-трудно да задържи усмивката върху лицето си. Той й приличаше повече на мъж, изпълняващ внимателно подготвена мисия, отколкото на изпълнен с любов младоженец в навечерието на сватбата си.

Тъкмо беше приключила един напълно предсказуем разговор с бивш телевизионен водещ за това, как изобщо не прилича на невероятно красивата си майка, когато Тед и Луси изникнаха до нея.

— Какво ти казах! — Луси грабна третата си чаша с шампанско от минаващия наблизо сервитьор. — Не е ли невероятен?

Без да обръща внимание на комплимента, Тед се вгледа изучаващо в Мег с очи, които сякаш бяха виждали всичко, макар че едва ли бе посетил дори половината от местата, из които Мег бе пътувала.

„Наричаш себе си гражданка на света — шепнеха очите му, — ала това означава единствено, че нямаш свое място в него.“

Трябваше да се съсредоточи върху неприятностите на Луси, а не върху своите, и да направи нещо възможно най-бързо. И какво, ако му се стореше безцеремонна? Луси бе свикнала с нейната откровеност, а доброто мнение на Тед Бодин не означаваше нищо за нея. Тя докосна възела на роклята върху рамото си.

— Луси пропусна да спомене, че си кмет на Уайнет… освен дето си и неговият светец покровител.

Той не изглеждаше нито обиден, нито поласкан, нито стреснат от сарказма й.

— Луси преувеличава.

— Не е вярно — възрази Луси. — Кълна се, че онази жена, която беше застанала до шкафа с трофеите, коленичи, когато ти мина покрай нея.

Тед се ухили и дъхът на Мег секна. Усмивката, разляла се бавно по лицето му, му придаваше опасен момчешки вид, на който Мег не се хвана нито за миг. Тя се хвърли с главата напред:

— Луси е най-скъпата ми приятелка… сестрата, която винаги съм искала… но имаш ли представа колко много дразнещи навици притежава?

Луси се намръщи, но не се опита да промени темата, което казваше страшно много.

— Нейните недостатъци бледнеят в сравнение с моите. — Веждите му бяха по-тъмни от косата, ала миглите му бяха светли, със златисти връхчета, сякаш бяха топнати в звезди.

Мег пристъпи малко по-близо.

— И какви по-точно са тези недостатъци?

Луси, изглежда, се интересуваше от отговора не по-малко, отколкото Мег.

— Понякога съм малко наивен. Например оставих да ми тръснат кметските задължения, макар че дори не ги исках.

— Значи гледаш да угодиш на всички. — Мег дори не се опита да придаде на думите си звучене на друго, освен на обвинение. Може би щеше да успее да поразклати невъзмутимостта му.

— Не бих се изразил точно така — меко отвърна той. — Просто ме хванаха неподготвен, когато името ми излезе начело в гласуването. Би трябвало да го предвидя.

— Е, всъщност наистина си склонен да угаждаш на хората — обади се Луси колебливо. — Не мога да се сетя дори за един човек, който да не е доволен от теб.

Той я целуна по носа. Сякаш беше домашният му любимец.

— Стига само ти да си доволна от мен.

Мег заряза и последната следа от учтивост.

— Значи си наивен угаждач. Какво още?

Тед дори не мигна.

— Опитвам се да не бъда скучен, но понякога се отплесвам в теми, които не представляват интерес за повечето хора.

— Сухар значи — заключи Мег.

— Именно — потвърди той.

Луси му остана вярна.

— Аз нямам нищо против. Ти си много интересен мъж.

— Радвам се, че мислиш така.

Той отпи от бирата си, все така обмисляйки грубостта на Мег.

— Ужасен готвач съм.

— Вярно е! — Луси изглеждаше, сякаш се бе натъкнала на златна мина.

Удоволствието й го развесели и бавната усмивка отново се разля по лицето му.

— Няма да вземам уроци по готвене, така че ще се наложи да свикнеш с това.

Луси придоби замечтан вид и Мег си даде сметка, че собственоръчно съставеният списък с недостатъците му правеше Тед още по-привлекателен, затова реши да промени стратегията си.

— Луси се нуждае от мъж, който ще й позволи да бъде самата себе си.

— Не мисля, че Луси се нуждае от мъж, който да й позволява каквото и да било — тихо възрази той. — Тя прави каквото си поиска.

Което показваше колко малко разбира жената, за която възнамерява да се ожени.

— Луси не е имала възможност да прави каквото си поиска от четиринайсетгодишна — заяви Мег. — Тя е бунтарка. Родена е, за да създава неприятности, ала не смее да разбуни кошера, за да не причини неудобство на хората, които обича. Готов ли си да се справиш с това?

Тед реши да не го увърта повече.

— Изглежда, че храниш съмнения по отношение на нас с Луси.

Луси потвърди всички опасения на Мег, като се заигра с тъпите си перли, вместо да се впусне да защитава решението си да се омъжи. Така че Мег се залови за работа.

— Очевидно си страхотен тип. — Изобщо не прозвуча като комплимент. — Ами ако си прекалено страхотен?

— Боя се, че не те разбирам.

„Което трябва да е нещо ново за някого, който е толкова невероятно умен.“

— Ами ако си прекалено добър за нея? — попита тя направо.

Вместо да възрази, Луси си лепна своята усмивка стил „Белия дом“ и продължи да си играе с перлите, сякаш бяха молитвена броеница.

Тед се засмя.

— Ако ме познаваше по-добре, щеше да разбереш колко абсурдно е това. А сега, ако ме извиниш, искам Луси да се запознае с някогашния ми скаутски водач.

С тези думи той обви ръка около раменете на Луси и я отведе.

Мег трябваше да събере сили за нова атака, затова забърза към тоалетната само за да бъде хваната натясно от жена с фигура на противопожарен кран и яркочервена коса с изтънени краища и изобилие от грим.

— Казвам се Бърди Китъл — представи се тя и очите й, нацапани със солидно количество спирала, се плъзнаха изпитателно по Мег. — Ти трябва да си приятелката на Луси. Изобщо не приличаш на майка си.

Бърди вероятно беше между трийсет и пет и четиридесетгодишна, което означаваше, че е била дете, когато Фльор Савагар Коранда бе на върха на кариерата си като модел, ала забележката й изобщо не изненада Мег. Всеки, който се интересуваше дори бегло от знаменитости, бе чувал за майка й. Фльор Коранда отдавна бе оставила модната кариера зад гърба си, за да основе една от най-влиятелните агенции за таланти в страната, но за повечето хора тя винаги щеше да си остане Бляскавото момиче.

Мег изкопира усмивката стил „Белия дом“ на Луси.

— Това е, защото майка ми е една от най-красивите жени в света, а аз не съм.

Което си беше самата истина, въпреки че Мег и майка й имаха немалко общи черти, най-вече — лошите. Мег беше наследила дебелите вежди на Бляскавото момиче, големите й длани и стъпала и само няколко сантиметра я деляха от близо сто и осемдесет сантиметровия й ръст. За сметка на това с мургавата кожа, кестенявата коса и не особено правилните черти, които беше наследила от баща си, изобщо не можеше да се мери с екстравагантната красота на майка си, макар че очите й бяха интересна смесица от зелено и синьо, която променяше цвета си според светлината. За съжаление, не беше наследила нито таланта, нито амбицията, които и двамата й родители притежаваха в изобилие.

— Е, ти си привлекателна по свой собствен начин — продължи Бърди, прокарвайки грижливо оформения маникюр на палеца си по пищно украсената закопчалка на черната си чантичка. — Някак екзотична. Напоследък така наричат всеки, който застане пред камерата. Ала Бляскавото момиче — тя беше несравнима. И как само се превърна в преуспяла бизнес дама. Самата аз съм бизнес дама и няма как да не й се възхищавам.

— Да, тя е забележителна. — Мег обичаше майка си, но това не й пречеше да си мечтае Фльор Савагар Коранда от време на време да се препъне — да изгуби важен клиент, да провали важни преговори, да й излезе пъпка. Ала всичкият лош късмет на майка й я беше споходил рано в живота, преди Мег да се роди, оставяйки за дъщеря й титлата „Провал на семейството“.

— Предполагам, че повече приличаш на баща си — продължи Бърди. — Кълна се, че съм изгледала всичките му филми. Освен депресиращите.

— Като онзи, за който спечели „Оскар“?

— О, този го гледах.

Бащата на Мег беше тройна заплаха. Световноизвестен актьор, сценарист, удостоен с наградата „Пулицър“^[6], и автор на бестселъри. С такива невероятно преуспели родители кой би могъл да я вини, че е такава? Никое дете не би могло да израсне, без да бледнее пред подобни постижения.

Освен двамата й по-малки братя.

Бърди оправи презрамките на черната си права рокля със сърцевидно деколте, която доста й стискаше на кръста.

— Приятелката ти Луси е хубавичко момиче. — Думите й не прозвучаха като комплимент. — Надявам се, че оценява онова, което получава в лицето на Теди.

Мег трябваше да положи усилие, за да запази спокойствие.

— Сигурна съм, че го цени толкова, колкото и той нея. Луси е много специален човек.

Бърди начаса се обиди.

— Не колкото Тед, но естествено, за да го разбереш, трябва да си живяла тук.

Мег нямаше намерение да се хваща за гушата с тази жена, независимо колко й се искаше да го направи, затова упорито продължи да се усмихва.

— Живея в Лос Анджелис. Разбирам повече от достатъчно.

— Казвам просто, че само защото е дъщеря на президента, не означава, че може да се мери с Тед или че заслужава специално отношение. Той е най-чудесният млад мъж в този щат. Тя ще трябва да спечели уважението ни.

Мег с усилие се овладя.

— Луси не трябва да печели ничие уважение. Тя е мила, интелигентна и изискана жена. Тед е този, който е извадил късмет.

— Да не искаш да кажеш, че той не е изискан?

— Не. Просто изтъквам…

— Уайнет, Тексас, може и да не ти се струва нищо особено, но в действителност е много изискан град и никак не ни харесва разни пришълци да цъфнат тук и да започнат да ни съдят само защото не сме важни клечки от Вашингтон. — Бърди затвори рязко чантата си. — Или пък холивудски знаменитости.

— Луси не е…

— Тук хората трябва да се докажат. Никой няма да вземе да се слага на някоя си само заради това, кои са родителите й.

Мег не бе сигурна дали Бърди говори за нея, или за Луси, а и не я интересуваше.

— Била съм в малки градчета по целия свят и онези, които нямат какво да доказват, винаги посрещат външните хора много топло. Единствено най-закъсалите места, които отдавна са изгубили някогашния си блясък, виждат заплаха във всяко ново лице.

Изрисуваните с червеникавокафяв молив вежди на Бърди подскочиха високо.

— Уайнет не е закъсал. Тя така ли мисли?

— Не, така мисля аз.

Бърди сви устни.

— Е, това говори много.

Вратата се отвори рязко и една поотраснала тийнейджърка с дълга светлокестенява коса подаде глава.

— Мамо! Лейди Ема и останалите те търсят за снимките.

С един последен враждебен поглед към Мег, Бърди изхвърча от помещението, изгаряйки от нетърпение да повтори разговора им на всички, които бяха готови да я изслушат.

Мег направи гримаса. В опита си да защити Луси, май й беше навредила, вместо да й помогне. Нямаше търпение този уикенд да свърши. Оправи възела на роклята върху рамото си, прокара пръсти през късата си щура прическа и си заповяда да се върне на партито.

Докато тълпата се веселеше край барбекюто и на верандата се лееше смях, Мег като че ли бе единствената, която не се забавляваше. Когато се оказа насаме с майката на Луси, знаеше, че трябва да каже нещо, но въпреки че подбираше думите си много внимателно, разговорът определено не протече добре.

— Да не се опитваш да кажеш, че Луси не трябва да се омъжи за Тед? — попита Нийли Джорик с глас, който обикновено пазеше за представители на противниковата партия.

— Не точно. Просто…

— Мег, знам, че преживяваш труден период, и искрено съжалявам за това, но не допускай емоционалното ти състояние да хвърли сянка върху щастието на Луси. Тя не би могла да избере по-добър мъж от Тед Бодин. Уверявам те, че съмненията ти са неоснователни. И искам да ми обещаеш, че ще ги запазиш за себе си.

— Какви съмнения? — разнесе се глас с едва доловим британски акцент.

Мег се обърна рязко и видя майката на Тед до себе си. Франческа Бодин приличаше на съвременна Вивиан Лий^[7] със сърцевидното си лице, изобилието от махагонова коса и зелената рокля, която обгръщаше все още стройната й фигура. В продължение на цели трийсет години, откакто се излъчваше предаването й „Франческа днес“, тя оспорваше първенството на Барбара Уолтърс^[8] като кралица на интервютата със знаменитости. Докато Уолтърс беше по-добрата журналистка, Франческа беше по-забавна.

Нийли побърза да изглади положението.

— Шаферски тревоги… Франческа, вечерта е прекрасна. Не мога да ти опиша колко се забавляваме с Мат.

Франческа Бодин не беше глупачка. Тя изгледа Мег хладно и преценяващо, и поведе Нийли към една групичка, която включваше червенокосата жена от тоалетната с фигура на противопожарен кран, както и Ема Травълър, съпругата на шафера на Тед, Кени Травълър, още една от голф звездите.

След това Мег отиде при най-неподходящия гост, за когото можеше да се сети — рокер, който твърдеше, че е приятел на Тед, но дори гледката на страхотните му мускулести гърди не можа да оправи настроението й. Вместо това видът на рокера я накара да си помисли колко биха се зарадвали родителите й, ако тя доведеше у дома някой, който дори бегло да прилича на Тед Бодин.

Луси беше права. Той беше съвършен. И едва ли би могъл да бъде по-неподходящ за нея.

 

 

Независимо как нагласяше възглавниците, Луси не можеше да се намести удобно. Сестра й Трейси спеше тихичко до нея, след като беше настояла тази вечер да сподели леглото й.

„Последната нощ, в която сме просто две сестри…“

И все пак Трейси не беше тъжна заради сватбата. Като всички останали, и тя обожаваше Тед.

Луси и Тед трябваше да благодарят на майките си, задето ги бяха срещнали.

„Той е невероятен, Луси — бе казала Нийли. — Само почакай да се запознаете.“

И той действително беше невероятен… Защо й беше на Мег да посее всички тези съмнения в главата й? Само че съмненията си бяха там от месеци насам, колкото и Луси да се мъчеше да ги пропъди. Коя жена с всичкия си не би се влюбила в Тед Бодин? Той я възхищаваше.

Луси изрита чаршафа надолу. Мег беше виновна. Това й беше лошото на Мег. Тя обръщаше всичко надолу с главата. Луси може и да беше най-добрата й приятелка, но това не означаваше, че е сляпа за недостатъците й. Мег беше разглезена, безразсъдна и безотговорна, търсеща цел в живота зад всеки следващ планински връх, вместо в себе си. Освен това беше добра, състрадателна, лоялна и най-добрата приятелка, която Луси някога бе имала. И двете бяха открили свой начин да живеят в сянката на прочутите си родители: Луси — като се приспособяваше, а Мег — като кръстосваше света, опитвайки се да изпревари тяхната слава.

Мег не познаваше собствените си силни страни — интелигентността, която беше наследила от майка си и баща си, ала никога не се бе научила да използва в своя полза; издължената й необикновена красота, която я правеше далеч по-поразителна, отколкото немалко по-традиционно хубави жени. Мег я биваше в толкова много неща, че бе заключила, че не я бива в нищо. Вместо това се бе примирила, че не притежава никакви истински качества, и никой, нито родителите й, нито Луси можеха да разклатят тази нейна убеденост.

Луси зарови лице във възглавницата, мъчейки се да прогони спомена за ужасния момент, след като се прибраха в хотела тази вечер, когато Мег я бе притеглила в прегръдките си и бе прошепнала:

— Луси, той е прекрасен. Точно както го описа. И за нищо на света не бива да се омъжиш за него.

Още по-стряскащ от предупреждението на Мег бе собственият й отговор:

— Знам — чула се бе да прошепва тя. — Но въпреки това ще го направя. Твърде късно е да се откажа.

Мег я беше разтърсила с всичка сила.

— Не е твърде късно. Аз ще ти помогна. Ще направя всичко по силите си.

Луси се бе откъснала от прегръдката й и бе побързала да се прибере в стаята си. Мег не разбираше. Тя бе дете на Холивуд, където скандалното беше нещо най-обикновено. Луси обаче бе дете на Вашингтон и прекрасно познаваше консервативното сърце на страната. Обществото се вълнуваше от тази сватба. Децата Джорик бяха израснали пред очите им и хората ги бяха подкрепяли през не една от грешките на младостта им. Журналисти от цял свят се бяха стекли, за да отразят събитието, и Луси не можеше да отмени сватбата по причина, която дори не бе в състояние да обясни. Освен това, ако Тед действително бе толкова неподходящ за нея, нямаше ли все някой да го забележи досега? Родителите й? Трейси? Нямаше ли Тед, който виждаше всичко толкова ясно, да го забележи?

Това напомняне за непогрешимата преценка на Тед Бодин й вдъхна достатъчно увереност, за да може да потъне в лек, неспокоен сън. До следващия следобед обаче от тази увереност не бе останала нито следа.