Жан дьо Лафонтен
Лисица и щъркел

Имало едно време една лисица. Тя се сприятелила с щъркела и решила да го покани на гости. Сготвила му обяд, обаче яденето станало толкова вкусно, че на лисицата й досвидяло да го дели и си намислила една хитринка.

Като пристигнал гостът, тя му поднесла ароматната гозба в плитка чиния и рекла:

— Заповядай, побратиме, топла жабешка супа с магданоз!

Щъркелът много се зарадвал, но колкото и да се мъчил, не успял да вкуси и капка, защото клюнът му бил твърде дълъг за тази чиния!

През това време хитрушата сама изпапала всичкото ядене.

— Какво става, Щърко? — попитала тя. — Не ти ли хареса гозбата?

— Ох, Лисано, така ме заболя главата, че загубих апетит — излъгал щъркелът и си тръгнал гладен.

На другия ден и той на свой ред поканил лисицата у дома си.

— Колко мило! — зарадвала се тя. — Добре че не се е обидил!

И се зачудила с какво ли ще я нагости.

— Заповядай, Лисано! — посрещнал я щъркелът. — Специално за тебе съм сготвил прясна печена рибка с гарнитура от хвойнови шишарки.

И й поднесъл вечерята в толкова тясна делва, че лисицата изобщо не могла да си провре муцуната! Мъчила се, мъчила се, но не успяла да вкуси от гозбата!

През това време домакинът излапал всичко, подсмихнал се и попитал:

— Какво става, кумичке? Не ти ли хареса рибката?

Засрамената лисица не знаела какво да каже. Тръгнала си гладна и после цяла нощ не могла да заспи: въртяла се в хралупата си и се облизвала…

— Така ми се пада! — ядосвала се тя. — Каквото повикало, такова се обадило!