Клана-недоклана

Живели си някога дядо и баба. Отишъл дядо на пазар. Купил козичка. Довел я в къщи. На сутринта дядо пратил големия си син да пасе козата.

Пасъл я синът до късна вечеря. Докарал я от паша. Дядо, обут с червени чизми, стоял на вратата. Попитал козата:

Кажи, моя козичке,

похапна ли тревица,

посръбна ли водица?

Козата отговорила:

Не съм яла тревица,

не съм пила водица.

Сдъвках суха сламчица,

глътнах мътна капчица.

Това, дядо, похапнах,

това само посръбнах.

Ядосал се дядо, изгонил момчето. На другия ден изпратил по-малкия син да пасе козата.

Пасъл я, пасъл синът. Вечерта я докарал. Стоял дядо с червени чизми на вратата и попитал козата:

Кажи, моя козичке,

похапна ли тревица,

посръбна ли водица?

Козата отвърнала:

Не съм яла тревица,

не съм пила водица.

Сдъвках суха сламчица,

глътнах мътна капчица.

Това, дядо, похапнах,

това само посръбнах.

Изгонил дядо и тоя син.

На третия ден пратил баба да пасе козата. Пасла я баба цял ден из гората. Докарала я вечерта. Стои дядо с червени чизми на вратата и пак пита козата:

Кажи, моя козичке,

похапна ли тревица,

посръбна ли водица?

Козата отговорила:

Не съм яла тревица,

не съм пила водица.

Сдъвках суха сламчица,

глътнах мътна капчица.

Това, дядо, похапнах,

това само посръбнах.

Ядосал се дядо, прогонил и баба.

На четвъртия ден сам подкарал козата. Пасъл я цял ден из гората. Докарал я вечерта. Изтичва пред нея. Застава с червените чизми на вратата и пита козата:

Кажи, моя козичке,

похапна ли тревица,

посръбна ли водица?

Козата отвърнала:

Не съм яла тревица,

не съм пила водица.

Сдъвках суха сламчица,

глътнах мътна капчица.

Това, дядо, похапнах,

това само посръбнах.

Ядосал се дядо. Наточил ножа и взел да коли козата. Тя се издърпала от ръцете му и избягала в гората. Скрила се в зайковата къщичка.

Върнал се Заю. Гледа — някой се вмъкнал в къщичката му. Престрашил се и попитал:

— Кой е, кой е в моята къщурка?

А козата отговорила отвътре:

Клана, клана, недоклана,

опашата и рогата,

и брадата, и зъбата!

Ще те мушна със рогата,

ще те дръпна със устата,

ще те стъпча със краката!

Силата ми е юнашка —

ще те бръсна със опашка,

вънка ще те измета —

и готова ти смъртта!

Уплашил се Заю, избягал в гората. Спрял се под едно дърво и заплакал. Дошла Баба Меца. Попитала го:

— Защо плачеш, Зайо Байо?

— Как да не плача, Бабо Мецо! Страшен звяр се вмъкнал в моята къщурка!

— Недей плака! — рекла Меца. — Аз ще го прогоня!

Като стигнали до Заювата къщурка, Баба Меца заревала:

— Кой е, кой е в Заювата къща?

А козата заврещяла:

Клана, клана, недоклана,

опашата и рогата,

и брадата, и зъбата!

Ще те мушна със рогата,

ще те дръпна със устата,

ще те стъпча със краката!

Силата ми е юнашка —

ще те бръсна със опашка,

вънка ще те измета —

и готова ти смъртта!

Уплашила се Баба Меца и избягала.

Върнал се Заю Баю под дървото и заплакал отново.

Минал Вълчо, попитал го:

— Защо плачеш, Зайо Байо?

— Как да не плача, Кумчо Вълчо! Страшен звяр се вмъкнал в моята къщурка.

— Недей плака! — рекъл Вълчо. — Аз ще го прогоня!

— Как ще го прогониш, Вълчо! Мецана го гони-гони — не го прогони, че ти ли ще го прогониш?

— Ще го прогоня, Зайо! Ще видиш!

Като стигнали до къщурката, Вълчо попитал:

— Кой е, кой е в Заювата къща?

А козата заврещяла:

Клана, клана, недоклана,

опашата и рогата,

и брадата, и зъбата!

Ще те мушна със рогата,

ще те дръпна със устата,

ще те стъпча със краката!

Силата ми е юнашка —

ще те бръсна със опашка,

вънка ще те измета —

и готова ти смъртта!

Уплашил се Кумчо Вълчо и дим да го няма — избягал.

Избягало и зайчето под дървото. Взело пак да плаче. Задала се Кума Лиса. Попитала:

— Защо плачеш, Зайо Байо?

— Как да не плача, Кума Лисо! Страшен звяр се вмъкнал в моята къщурка!

— Недей плака, Зайо Байо! Ела с мене! Аз ще го прогоня!

— Как ще го прогониш, Лиске! Мецана го гони-гони — не го прогони, Вълчо го гони-гони — не го прогони, че ти ли ще го прогониш?!

— Ще го прогоня, Зайо! Ще видиш!

Като стигнали до къщурката, Кума Лиса попитала:

— Кой е, кой е в Заювата къща?

Козата заврещяла:

Клана, клана, недоклана,

опашата и рогата,

и брадата, и зъбата!

Ще те мушна със рогата,

ще те дръпна със устата,

ще те стъпча със краката!

Силата ми е юнашка —

ще те бръсна със опашка,

вънка ще те измета —

и готова ти смъртта!

Уплашила се и Кума Лиса. Избягала из гората. Избягало и зайчето под дървото. Почнало да плаче. Минал Рачо Кривокрачо. Попитал го:

— Защо плачеш, Зайо Байо?

— Как да не плача! Страшен звяр се вмъкнал в моята колибка!

— Недей плака, Зайо Байо! Ела с мене! Аз ще го прогоня!

— Как ще го прогониш, Раче! Мецана го гони-гони — не го прогони, Вълчо го гони-гони — не го прогони, Лисана го гони-гони — не го прогони, че ти ли ще го прогониш?

— Ще го прогоня, Зайо! Ще видиш!

Попълзял Рачо Кривокрачо в къщурката на Зая Бая и попитал:

— Кой е, кой е в Заювата къща?

А козата заврещяла:

Клана, клана, недоклана,

опашата и рогата,

и брадата, и зъбата!

Ще те мушна със рогата,

ще те дръпна със устата,

ще те стъпча със краката!

Силата ми е юнашка —

ще те бръсна със опашка,

вънка ще те измета —

и готова ти смъртта!

А Рачо Кривокрачо пълзи ли, пълзи. Стигнал до козата и извикал:

Аз съм рак,

не глупак —

не се плаша от козите,

стискам здраво със щипците,

надълбоко ги забивам,

дето щипна, кръв проливам!

Той стиснал козата с щипците. Тя изврещяла, изскочила навън и избягала в гората.

— Да си ми жив и здрав, братко! — рекъл Заю на рака. — По-голям юнак излезе от Мецана, от кум Вълча и Лисана. Никога не ще забравя добрината ти голяма!