Добри Жотев
Нострадамус

Дари ме, Господи, с очи, които

просветлят времената.

И ето, ясно виждам:

 

Превърта се космическата ролка.

И като синя безконечна лента

пътуват към вселенската й ос

необозрими небеса,

навиват се върху й и погребват

под себе си посмъртните безсмъртия

на древните пророци.

И мене, Нострадамус.

И не остава земно и неземно,

непокорено от Забравата.

 

… Не! Не е възможно, Господи,

макар че ясно виждам:

Превърта се космическата ролка.

А ненаситната й ос придърпва

и твоите господни небеса,

и с тях и твоето безсмъртие!

И ти, погребан в зейналата бездна,

преставаш да усещаш

и себе си, и другото, което

след теб Забравата ще похищава!

 

Не се шегувай с мене, Господи!

Не се шегувай!

Вземи очите ми!