Добри Жотев
Компютър

Сияйните съзвездия пътуват

по пътища безкрайни…

 

Метален ембрион,

в утробата на дните ни заченат,

безсилни сме да те предскажем.

И ето, в бреговете на догадките

разбиват се със стон

и вери, и неверия.

 

Не си ли наше бъдеще?

Не си ли наша смърт?

Не си ли появила се поличба,

че вече ни е съдено

да ни вградиш, по висша справедливост,

в темелите на идното?

 

Безсилни сме,

безсилни сме да те предскажем.

Безсилен си и ти,

макар да расне скритата ти сила

със скоростта

на светлината.

 

Метален ембрион! —

Бъди проклет! Бъди благословен!

И пак проклет бъди!

… А ти, здрачено бъдеще,

от памтивека още глухонямо,

проговори! Проговори!

 

Нехайните съзвездия пътуват

по пътища незнайни…