Добри Жотев
Под съзвездията

Кога дойдох на този връх?

 

Над мен като съновидение,

като безсмислица необозрима,

смразен от студ и мрак космичен,

вкован в жестоки орбити,

светът блести, светът кръжи

от никъде на никъде.

И всеки край начало е.

И е начало всеки край.

 

Под мен, в дрезгавини удавена,

заспа планетата Земя.

А в здрачните й сънища:

един умира, друг се ражда,

за да умре и той

и другият да пропътува

частица от незнайна орбита,

в която всички сме заключени.

 

Студено ми е, боже Смисъл!