Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
Мария Петрова Щерева(2021 г.)

Издание:

Автор: Добри Жотев

Заглавие: Делфийският оракул

Издание: първо

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Излязла от печат: 15.VI.1983

Редактор: Надя Кехлибарева

Художествен редактор: Кирил Гогов

Технически редактор: Любен Петров

Рецензент: Иван Поливанов

Художник: Васил Инджев

Коректор: Добрина Имова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14730


Колко вечности още ти трябват,

Хомо Сапиенс?

Колко вечности още?

 

За да можеш докрай да усетиш

и убиеш незнайното

Нещо,

от което във теб се превръща

най-мисловният миг

във безсмислие,

най-човешкият жест в безчовечност,

най-победният вик

в поражение.

 

Виж, от чакане времето всече

през чертите ми бръчка

до бръчка,

вдън очите ми сянка до сянка,

под гърдите ми

болка до болка!

 

Колко вечности още да чакам?

 

Ти се смееш под огнено знаме

и ми сочиш

великия ден,

и ми казваш, че близък е той.

А ръката ти, с мах

баладичен,

през ждрелата на дръзка история

път разсича,

в далечното врязан.

Път, по който до днес не е минал

ни пророк, ни светия,

ни дявол.

 

Ти Мойсея разбирай с душа!

Щом си скръб,

той сълза е в окото ти.

Щом си гняв, той юмрук е в юмрука ти.

Щом си вяра,

той лъч е в мечтите ти.

 

Но погледай, на твоето знаме,

обжежени от битките,

парят

стародавни… и нови скрижали.

Тук, в сърцето си —

скиния жива,

съм ги скътал за тебе

като твое

най-силно оръжие.

Понеси ги в големия бой:

 

Не кради!

 

Не кълни се в каквото не вярваш,

ни във клетви неистински

вярвай!

Не мисли с главата на другиго,

ни със твоята

искай да мислят!

Не бъди господар на слуги,

ни слуга сам да бъдеш

допускай!

Не продавай на търг съвестта си,

ни купувай,

когато продават!

Не забравяй завета на смелите,

ни край теб да забравят

оставяй!

 

Не лъжи!

 

Не укривай горчивите истини,

ни затваряй очи

да ги скриват!

Не запушвай устата на ближния,

ни на него това

позволявай!

 

Не осъждай преди да разбираш,

ни оставяй

така да те съдят!

Не насилвай, добил ли си сила,

ни насилие чуждо

понасяй!

Не загубвай от поглед голямото,

ни когато го губят,

прощавай!…

 

Не убивай!

 

И ще рухне незнайното Нещо.

И ще стигнеш

великия ден.

И ще пее поета в очите ти,

Хомо Сапиенс!

Край