Добри Жотев
Кантата за слънцето

Изгрява слънцето —

око на светлина —

и свети радостта му

във светлите зеници

на будни океани,

на езера с елмазени

и кротнали реки.

 

Възлиза слънцето —

поет на висините,

и пияня̀т сърцето му

преплетените песни

на звънки ветрове,

на белоусти ручеи

и утринни листа.

 

Пътува слънцето —

гореща птица-жар —

и палаво се рее

сред палавите полети

на лястовици ловки,

на засвистели гълъби

и облачни орли.

 

Играе слънцето —

добро пребяло бебе —

и с дълги пръсти шари

по белотата бистра

на бухнали акации,

на стоплени кокичета

и зимни върхове.

 

Сияе слънцето —

усмивка поднебесна —

и весело приема

щастливите усмивки

на пътища нехайни,

на за̀ветни поляни

и злачни далнини.

 

Прижуря слънцето —

неизтощим любовник —

и пълна е душата му

със повиците огнени

на млади пеперуди,

на премаляли сойки

и влюбени щурци.

 

Потрепва слънцето —

родилка нескончаема —

и без остатък влива се

във тръпките родилни

на семена набъбнали,

на оплодени чашки

и стоплени яйца.

 

Не знае слънцето,

че ничии очи

без неговия поглед

не биха се отворили,

че ничие крило

без неговия полет

не би поело в път.

 

Не знае слънцето,

че всичко е във него,

че всичко е от него,

че то на небесата

и бог, и храм, и жрец е,

че вън от него зъзне

невиждащият мрак.

 

Благословете слънцето!

И нищо

не му казвайте!