Добри Жотев
Алегория в бяло

Сред безсънния свят на просъмваща нощ

със гребени враснали в тъмните облаци

огромните бели петли кукуригат,

огромните бели петли

предусещат разсъмване!

 

И ето, разсъмва, разсъмва, разсъмва!

Погълнали жар от горящи сърца,

червените гребени греят,

червените гребени дръзко прорязват

притаената хитрост на мрака…

Но гледайте!

Сгъстява се черният мрак

и черни живеца на жарките гребени

и кърти резеца на тяхната жар.

 

Сред безсънния свят на просъмваща нощ

със клюнове вбити в дъха на небето

предвечните бели петли кукуригат,

предвечните бели петли

предвещават разсъмване!

 

И ето, разсъмва, разсъмва, разсъмва!

Засмукали зрака на светещи мозъци,

коравите клюнове светят,

коравите клюнове стръвно просвредлят

непрогледната мисъл на мрака…

Но гледайте!

Вюмручва се тежкият мрак

и удря светлеца на яките клюнове

и гъне остреца на техния връх.

 

Сред безсънния свят на просъмваща нощ

със шипове впити в плътта на земята

безсмъртните бели петли кукуригат,

безсмъртните бели петли

обещават разсъмване!