Глупавият мъж и умната жена (Кашмирска приказка)

Един търговец, преди да умре, повикал до леглото си своя любим единствен син и му казал:

— Скъпи синко, скоро ще те напусна завинаги. Ти ще останеш съвсем сам в света. Искам от теб да помниш петте съвета, които ще ти дам. Не ходи по слънце от къщата си до магазина. Нека пилафът^[1] бъде всекидневната ти храна. Всяка седмица си вземай нова съпруга. Като ти се допие вино, иди и пий от бъчвата. Ако ти се играе хазарт, играй с опитни играчи.

Като казал това, търговецът въздъхнал и умрял.

Обаче синът, макар добър и послушен във всичко, бил също така и много глупав. Той ни най-малко не разбрал истинския смисъл на бащините си думи. Смятал, че думите му трябва да се разбират буквално, и затова веднага се заел да издигне покрит път от дома си до местоработата. Това му струвало голяма сума пари и изглеждало напълно излишно и нелепо. Някои от приятелите му го мислели за луд, други — за горделив. Но той не обръщал внимание на техните подмятания и охладняване, а довършил строежа и всеки ден вървял под него на сянка насам-натам от къщата си до дюкяна.

Също така наредил на готвача да приготвя пилаф за него всеки ден и не ядял нищо друго, тъй както му заръчал баща му.

Ала въпросът с вземането на нова съпруга всяка седмица много го затруднил. Някои от жените поради грозота или лош характер, или немарливост, или невярност и други лошотии, заслужавали да бъдат върнати. Но имало и други, които били красиви и добри, мили и обичливи, чисти и спретнати, и от тях на младия търговец му било изключително трудно да се отърве. Той трябвало да предизвика у тях гняв или безразличие, преди да намери някакво оправдание да ги изпрати обратно. Много нещастни жени били озлочестени от него така.

Най-сетне една извънредно умна жена чула за съвета на покойния търговец и след като го разтълкувала правилно, решила да опита да си уреди женитба с младия търговец. Тъй като била не само умна, но и хубава, скоро успяла. Младият търговец не можел да намери никакъв недостатък у нея или в работата й, въпреки че постоянно търсел да открие нещо нередно. Тя вършела всичко точно според желанията му и била изключително внимателна в речта си, в облеклото, обноските и работата си. Така изминали шест дни. На седмия и последен ден от седмицата — неговата последна възможност, — младият търговец й наредил да приготви рибен пилаф за вечерята му, като възнамерявал да покаже недоволство и да се престори, че е искал различен вид риба от приготвената. Жена му обещала, че пилафът му ще бъде готов, когато той се върне.

Скоро след като заминал, тя отишла на пазара и купила два-три вида риба. Като дошло времето, приготвила ги по няколко различни начина: някои с подправки, а други без подправки, някои със захар, някои със сол и така нататък. Когато младият търговец се върнал, вечерята го чакала.

— Готова ли е вечерята? — креснал той.

— Да — отвърнала жена му и веднага сложила пред него едно блюдо с димящ сладък пилаф.

— Уф! — извикал гневно той. — Искам солен пилаф!

— Добре — отвърнала тя — предположих, че ще поискаш, и затова приготвих и такъв. Ето — и тя поставила пред него голям съд с димящ солен пилаф.

— Да, да — казал той, все още видимо ядосан, — но не с този вид риба. Цялата е в кости.

— Добре — отговорила тя, — тогава вземи от този вид.

— Но аз не искам този вид — изкрещял той и сякаш му се искало да изсипе съдържанието на съда върху главата й. — По-скоро бих ял изпражнения, отколкото това.

— Тогава вземи си — отвърнала тя, — заповядай.

Докато казвала това, тя ритнала встрани една малка кошница и разкрила пред смаяния му взор изпражненията на някакво животно, което се разхождало наоколо, докато тя приготвяла вечерята, и тъй като нямала време да ги махне, била хвърлила кошницата върху тях, за да не би мъжът й да ги забележи и да се огорчи.

Сега вече младият търговец бил напълно победен и не казал нищо повече. След като хапнал малко от две-три ястия, той си легнал. През нощта жена му го накарала да обещае, че на другия ден ще посетят бащиния й дом и ще прекарат деня там.

На сутринта младият търговец и жена му отишли заедно до дома на баща й. Когато пристигнали, жената разказала на родителите си всичко, което й се било случило, казала им всичките си тайни и ги помолила да не готвят нищо специално по случай тяхното посещение, а да приготвят само малко фухур^[2] и да й го дадат, когато го поиска. Те казали, че ще сторят това.

Като постояли там няколко часа, тя завела мъжа си в една малка стая и го помолила да изчака там за вечерята, която скоро щяла да бъде готова. Младият търговец чакал дълго време, докато накрая толкова огладнял, че отишъл да извика жена си и я помолил да му да донесе нещо за ядене.

— Да — казала тя, — след няколко минути. Очакваме други гости, които отдавна трябваше да бъдат тук. Веднага след като те пристигнат, храната ще бъде сервирана.

— Но аз съм много гладен и не мога да чакам — казал младият търговец. — Дай ми нещо за ядене веднага. Не искам да се храня с тези хора, нека да ме извинят родителите ти.

— Добре — отвърнала тя. — Но няма нищо, освен фухур. Ако искаш да ядеш това, ще отида да ти донеса.

— Хубаво — казал той. — Донеси го.

Тя отишла и донесла малко фухур и той ял с удоволствие от него. Като изял една пълна чиния, казал:

— Сега вкусът на тоя фухур ми харесва повече от пилафа.

Тя решила, че моментът е подходящ, и казала:

— Ами защо тогава винаги ядеш пилаф у дома си?

— Защото баща ми заръча така точно преди да умре — отвърнал той.

— Глупости — казала тя. — Ти си разбрал погрешно смисъла на думите му.

— Не, не съм — казал той. — Той ми заръча още няколко други неща.

И той й казал всичко, което заръчал баща му.

— И таз добра! — възкликнала тя. — Значи по тази причина си построил покрития път от къщата до дюкяна, ядеш пилаф всеки ден и си вземаш нова съпруга всяка седмица! Наистина ли си толкова глупав да допуснеш дори и за миг, че твоят мъдър и добър баща е искал да го разбереш така? Та нали такъв начин на живот много скоро ще те опропасти, освен че ще направи живота ти нещастен, и ще опозори името ти в страната! Слушай! Когато баща ти те е посъветвал да ходиш до дюкяна си и обратно по сянка, е искал да каже, че трябва да се грижиш за търговията си, като ставаш рано и си лягаш късно, ако искаш да успееш. Като ти е казал да ядеш пилаф всеки ден, е искал да каже, че трябва да се храниш умерено, и да ядеш само колкото да задоволиш глада си. Когато е казал: „Всяка седмица си вземай нова съпруга“ той е искал да каже, че не бива да прекарваш твърде много време с жена си. Когато жена ти не е при тебе, тя ще ти липсва. Ако виждаш жена си само веднъж в седмицата, ще цениш повече нейната компания.

— Уви! — извикал той. — А какво правех аз? Колко глупаво съм постъпвал! О, скъпи татко, как грешно съм те разбрал! Мила ми жено, ти говориш мъдро. Отсега нататък ще се стремя да изкупя глупостта си. Но ти не ми обясни останалата част от думите на баща ми, за да знам какво друго да правя.

— Ще ти кажа — отвърнала тя. — Но нека първо да отидем да се сбогуваме с родителите ми. Ще ти обясня смисъла на останалата част от думите на баща ти на път за вкъщи.

Като вървели по обратния път, тя свърнала към един игрален дом и посочила на мъжа си мизерията и низостта, изобразени по лицата на почти всеки един от събраните там.

— Виж — рекла тя — ужасното им състояние и нека то да ти служи за урок. Баща ти очевидно е искал да видиш такава гледка, за да избягваш пътя, който води до това състояние.

После го завела до голяма винопродавница, която се намирала близо до дома им, посочила огромните бъчви с вино и му казала да се изкачи на една от тях и да пие колкото му душа иска. Той се изкачил по стълбата и погледнал в бъчвата, но вонята била толкова силна, че не поискал да остане там нито миг повече, камо ли да пие.

— Не ми се пие никакво вино днес — казал той, когато слязъл от стълбата.

— Точно до това заключение баща ти е искал да стигнеш — рекла тя. — Затова ти е казал да отидеш да пиеш вино от бъчвата всеки път, когато ти се прииска да пиеш.

— Разбрах, разбрах — отговорил той. — Хайде да си вървим у дома.

Илюстрация: Индийски художник, 1892