Десислав Начков
Синята тетрадка

Днес случайно се зачетох в синята тетрадка,

там, където своите мисли в стихове редувах

и младежките копнежи в думи запечатвах,

изповядвах, заклеймявах, честно — без преструвки.

 

Стори ми се неуместно пак да се завръщам

в спомените черно-бели, вплетени в листата,

да ги пак съпреживявам, кротко — без прегръдка,

вместо нови да потърся, давайки нататък.

 

Уж случайно, а сърцето миг след миг се трогва

от това, че е открило себе си отново,

сгушено безброй години в кратичките строфи,

като камък във земята някога заровен.

 

И когато пак затворя синята тетрадка,

стиховете си наивни дълго ще повтарям,

мъчейки се да разкрия скритата загадка,

на отминалото време смисъла забравен.