Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Корекция и форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Орлин Крумов

Заглавие: Лов на лъв

Издание: второ

Издател: Читанка

Година на издаване: 2021

Тип: сборник

Националност: българска

Главен редактор: Ирина Младенова

Редактор: Я. Антов

Рецензент: Хр. Пелитев

Художник: Михаил Вълканов

Художник на илюстрациите: Михаил Вълканов

Коректор: Сл. Герасимова; Надя Михайлова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14634

История

  1. — Добавяне

lion.png

Ако ви кажа, че Африка е доста подходящо място за лов на лъвове, едва ли ще ви изненадам особено. Ето защо нарамих торбичката, стегнах гетите и се запътих натам. Вървях двадесет и четири часа на изток, сетне едно денонощие на запад и пристигнах на срещата с моя водач. До мястото, където скитаха лъвовете имаше доста път, затова решихме да хванем кервана в единадесет и десет вечерта. Той обаче позакъсня с около три седмици, та в последна сметка се наложи да бием път пеша.

Трябваше да си отваряме очите, тъй като в този район движението бе доста натоварено. На всеки два-три дни профучаваше по някой бедуин на камила, съвсем задрямал, та можеше да ни прегази като едното нищо.

— Виж го този — мърмореше водачът ми. — Все на тригърби се вози. А аз имам вноска от пет години за едногърба камила, но да са ми живи и здрави сандалите.

Вървим си така, край нас се редят пясъчни хълмове и миражи, миражи и пясъчни хълмове, разнообразие колкото ти душа иска. На едно място две камили се бяха блъснали, а водачите им си правеха малък лагер, събираха сухи вейки и храна, в очакване на пътните служби, които щяха да пристигнат около следващото пълнолуние.

По някое време минахме покрай десетина мъже и жени, наклякали по пясъка. Как е, пита спътникът ми, те отговарят, че са добре, сиреч, има надежда…

— Подали са молба за собствен оазис — обясни ми той. — Засадили са палми на това място и нищо чудно след двайсетина години въпросът им да се уреди. Стига палмите да поникнат…

Не можахме да се отбием в истински оазис, тъй като до един ги бяха лапнали разни ведомства, за да си направят почивни станции.

След дълго скитане попаднахме в някакъв безводен район, истинско свърталище на изгладнели лъвове. Ето че с боен рев един гривест лъв се спусна право към нас. Взех пушката, прицелих се и натиснах спусъка. Засечка. Като по сигнал, с моя спътник се покатерихме на едно дърво, чието изсъхнало стебло заскърца под тежестта ни. Долу лъвът нетърпеливо дишаше.

Поседяхме час-два. Слънцето напичаше, манерките бяха празни. Отникъде помощ.

— То нашата е ясна… — рекох. — Ще се мре. Ама, я ми отговори на един въпрос, дето отдавна ме човърка. Нямате камили, нямате оазиси, храната ви лоша, вода едва се намира, пушките ви засичат, лъвовете ви гладни… Как ви се живее изобщо?

Той се замисли и каза:

— Вярно, камилата е лукс, оазисът — лукс, вода няма, храната не струва… Но сме на първо място по брой на миражите на глава от населението. Какво ще кажеш?

Какво да кажа? Сухото стебло под нас изпращя и се прекърши, а ние… Ние…

Край