Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Мария Петрова Щерева(2021 г.)
Форматиране
cattiva2511(2021 г.)

Издание:

Автор: Добри Жотев

Заглавие: От Дявола до Кибернета

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 15.10.1968

Редактор: Александър Миланов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Стоян Дуков

Коректор: Маргарита Маркова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14581


Скептиците твърдят, че даже днес,

сред тоя век на техника,

Лъжата шествала тук-там.

 

Не вярвам на скептиците, но рекох,

за себе си да проверя.

Озърнах се внимателно.

Но от Лъжата нито вест, ни кост.

 

Наканих се да ида при скептиците

и да им нося много здраве.

 

Обаче чух — Лъжата се закиска

встрани от мен.

Я, как не съм я зърнал?

Досетих се, че имам късогледство.

Ами сега?

 

Но техниката днес не е шега!

От магазина стар за стари вещи

си купих силни очила.

(Не питах за диоптрите.)

Та с тия мои силни очила

потърсих аз Лъжата при безгрешните.

Намерих я.

Потърсих я при всепризнатите.

Намерих я и там.

открих я при добряците, при дръзките,

при скромните, при оптимистите.

Навсякъде разрових.

 

„Това е, рекох си. Изглежда вече

намерих всичките й скритости.

Скептиците са малко нещо прави.“

 

Обаче не довършил мисълта си,

дочух, Лъжата киска се пред мен.

Учудих се, че съм такъв слепец.

Отпреде ми и пак да я не видя?

Вторачих силните си очила.

Не я открих.

Ами сега?

 

Но техниката днес не е шега!

Чрез взлом се вмъкнах посред нощ

в един научен институт,

най-добрия микроскоп задигнах.

(Занесох го след туй.)

 

Та с тоя мой свръхмощен микроскоп

затърсих аз Лъжата.

И ето че я зърнах изведнъж.

Тя беше там, където непрестанно

говореха, че вече са намерили

единствената истина.

 

Отдъхнах си и рекох: „Вишни боже,

открих навсякъде Лъжата!

Скептиците са всъщност доста прави.“

 

Обаче не довършил мисълта си,

и тя започна да се киска пак.

Зад мене — не!

Пред мене — също не!

Ослушах се.

Това е просто невъзможно!

В самия мен?!

Послужих си със моя микроскоп.

Не я намерих.

Ами сега?

 

Но техниката днес не е шега!

Промъкнах се сега пък

в кварталната ни поликлиника

и се добрах до най-добрия рентген.

(Дежурният дълбоко спеше.)

 

Та ето тоя, най-добрият рентген,

прониза със всевиждащи лъчи

човешката ми плът, душата ми.

Но нищо не видях.

А пък скептиците твърдят —

Лъжата шествала тук-там.

Скептиците ще имат много здраве!

На техниката вярвам аз!

 

Да! Да! — Лъжата лъже, че е в мен!

Тя иначе не би била Лъжа!

Край