Емил Павлов
Стената

Стената е винаги вътре в нас,

извисена, стои непокътната.

Толкова лесно е да я скрием от другите,

с повечко усилия — от себе си.

 

Но сякаш се страхуваме от неизбежното —

най-неочаквано да дойде миг,

един измежду нас да се изправи с ярост,

очи кървясали във своята стена да впие

и в нея челото си силно да заблъска,

до окончателния край непредсказуем.

 

Какво тогава ще направим ние,

какво тогава трябва да направим?