Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Мария Петрова Щерева(2020 г.)
Форматиране
cattiva2511(2020 г.)

Издание:

Автор: Добри Жотев

Заглавие: Влюбени слънца

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25.10.1983

Редактор: Петър Андасаров

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Таня Янчева

Художник: Елена Пъдарева

Коректор: Нора Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14471


Да съблечем от себе си ненужното

и да застанем светло голи

като две истини

пред бялата врата на Любовта!

 

Да съблечем от себе си Срама!

Не трябва да напомняме със него

ни миг дори за клеветата,

че Тя е грях!

О, тъмна, стародавна клевета

на грешници, прехвърлили греха си

върху безгрешното лице

на най-безгрешната.

Да съблечем от себе си Срама!

 

Да съблечем от нас Себичността!

Че тя ще отчужди душите ни

и ние нищо не разбрали,

ще се самообичаме да смърт

и смърт един за друг ще носим.

Така ще припознаем Вездесъщата,

защото Тя не е себичност,

а щедро всеотдаване.

Да съблечем от нас Себичността!

 

Да съблечем джуджето Честолюбие!

То смята се за великан,

пък Нея — украшение,

с което маже да окичва

ревера си параден.

Така ще се погаврим със Небесната,

защото Тя не е бижу,

а слънце на душите.

Да съблечем джуджето Честолюбие!

 

Да съблечем отравящата Ревност!

На порива в самите корени

ще влива тя

от своята отрова.

И капка подир капка,

и глътка подир глътка

със змийско постоянство ще отравя

и нас, и Нея.

Да съблечем отравящата Ревност!

 

Да съблечем от нас Двуборството!

Ще ни подхрани то със властолюбие

и ние ден и нощ

като безпаметни ще се боричкаме,

за да се знае „кой-кого“.

Това ще бъде смърт за Най-прекрасната,

защото тя не е двуборство,

а свято двуезвучие.

Да съблечем от нас Двуборството!

 

Да съблечем от себе си Лъжата,

нищожното Притворство,

зеленото влечуго Подозрение,

безмозъчната Похот,

Лукавството, пресметнатата Корист,

Премислените Думи — корита,

готови да затворят в бреговете си

най-волната стихия, пред която

прекланят се и боговете…

 

Да съблечем от себе си ненужното

и да застанем светло голи

като две истини

пред бялата врата на Любовта!

Край