Добри Жотев
Солвейг

Къде си ти, къде, Солвейг?

 

Звучи безсмъртната ти песен,

а в звуците й твоите очи

дори под клепките ти нощем

не искат да угасват.

Но аз защо да днес не ги видях?

Очи ли нямам за очите ти?

Очи ли нямам?

 

В потоците на тъжното анданте

протягат се ръцете ти —

очакващи и влюбени.

Ти падаш, премаляла от умора,

те никога не падат.

Но аз защо до днес не ги досегнах?

Ръце ли нямам за ръцете ти?

Ръце ми нямам?

 

Над върхове от всепобедни трели

изгряло е сърцето ти,

за да залезе заедно със тебе,

със твоята единствена любов.

Но аз защо до днес не го усетих?

Сърце ли нямам за сърцето ти?

Сърце ли нямам?

 

Звучи безсмъртната ти песен

като небето вечна,

като земята истинска.

Но ти,

къде си ти, къде, Солвейг?