Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Мария Петрова Щерева(2020 г.)
Форматиране
cattiva2511(2020 г.)

Издание:

Автор: Добри Жотев

Заглавие: Влюбени слънца

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25.10.1983

Редактор: Петър Андасаров

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Таня Янчева

Художник: Елена Пъдарева

Коректор: Нора Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14471


Не знаете как скъпо заплатих

За славата да бъда Пенелопа.

 

… Преди на бой да иде Одисей,

когато бяхме заедно в Елада,

обикнах друг.

Но Одисей бе моята любов

и нему дала дума бях за вярност.

Тогаз дойде при мене Афродита,

огря с очи очите ми и каза:

„Чуй, изневярата е изневяра

не с тялото, а с мисълта —

иди, иди при своята любов!“

Но тялото ми беше на един,

а мисълта, какво е мисълта? —

Не позволих на другия дори

с дихание да ме докосне.

Така измамих Одисей.

 

Когато хитроумният безумец

остави ме и тръгна на война,

безцелна колкото и хитростта му,

напъпи в мене жива пъпка —

обикнах втори път.

Но погледи полазиха отвсякъде.

Езици — изгладнели хрътки —

предвкусваха кога ще заговорят.

Отново ме намери Афродита

и зазвуча скръбта й:

„Небесна е, небесна любовта,

не я мери със земни мерки!“

Но можеха ли земните да мерят

небесното с небесни сетива?

Уплаших се от хората и смазах

телцето на напъпилата пъпка.

Покапа чиста кръв.

Така се подиграх със любовта.

 

Когато златошлемите ахейци

в Елада се завърнаха със плячка,

престъпна колкото и храбростта им,

и Одисей не беше между тях,

незнаен мъж опожари очите ми —

обикнах трети път.

Но блазнеше ме вече суетата

да бъда образа на верността.

За трети път вести се Афродита,

помилва ме, а думите й бяха

камбани на тревогата:

„Човешката душа живее с обич —

храни я, ще умре!“

Но можех ли да се лиша тъй лесно

от нищото да ме наричат всички —

божествената, вярна Пенелопа?

Не можех и отхранвах с празна слава

все гладната човешка суета.

Така убих душата си.

 

Не, никога не ще сте верни другиму,

на себе си не бъдете ли верни!

Това ви казва Пенелопа.

Край