Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Мария Петрова Щерева(2020 г.)
Форматиране
cattiva2511(2020 г.)

Издание:

Автор: Добри Жотев

Заглавие: Влюбени слънца

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25.10.1983

Редактор: Петър Андасаров

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Таня Янчева

Художник: Елена Пъдарева

Коректор: Нора Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14471


Изсмука слънцето снега от урвите.

Пропъди на веявиците воя.

Дъхти на пръст, на размразена пръст,

на корени, на злак, Вълчице моя!

 

Усещаш ли? В земята бродят сокове.

По жилите пробягват жадни тръпки.

Бъди добра — не ме оставяй сам,

сред нощите ме мамят чужди стъпки.

А идат нощи, нощи! Неочаквано

замайват ноздрите нивя орани.

Далечно биле с неусещан дъх

гори гърдите като прясна рана.

 

Не чуваш ли? От бездната на нощите

долитат гласове. Зове усоя,

зоват листа. Не ме оставяй сам,

не ме оставяй сам, Вълчице моя!

В такива нощи сплетените повици

притягат гърлото ми в огнен спазъм,

изтръгват вой, сто века неумрял,

изтръгват зов, сто века неизказан.

 

На моя зов вълчица нейде в тъмното

отвръща премаляла и ме мами.

Отвръща друга, трета… И към тях

като насън повежда ме кръвта ми.

 

Тогава ти ме спри с милувки-мълнии!

Не спра ли, оглушал от повика и воя,

при себе си със нокти ме задръж,

със зъби ме задръж, Вълчице моя!

Край