Добри Жотев
Познавам те

Не съм ли виждал някога и някъде

вървежа ти — като омара лек,

челото ти — безоблачно зазаряне,

косите ти — потоци придошли?

 

Не съм.

Не съм те виждал никога и никъде.

Не те познавам.

 

Не! Не! Познавам те! —

Хиляда пъти те намирах,

и все си ненамерена.

Хиляда пъти те залюбвах,

и все си незалюбена.

Хиляда пъти те забравях,

и все си незабравена.

 

Познавам те!

Познаваш ме и ти!

Познаваш силната ми нежност.

Добрата моя сила.

Предвечната ми власт познаваш.

Незнайно чудо нас ни среща

и разделя.

Не отминавай!

 

Не ще да те обидя.

Защото тоя, който те обижда,

обижда себе си.

Защото тоя, който те не знае,

не знае себе си.

Защото тоя, който те не люби,

не люби себе си.