Хафез
Аз няма миг да се откажа…

Аз няма миг да се откажа и моята мечта ще дойде!

Или душата ми ще свърши от чакане, или ще дойде

 

любимата ми… И след време край моя гроб се спри и гледай

как ще горя и вместо мене над теб димът ми как ще дойде.

 

Лицето си разкрих пред всички — на думите ми да повярват,

а устните си — ах, зовът им като знамение ще дойде!

 

Душата ми излиза вече: сърцето ми се свива с болка —

дали за моя блян уречен и неотменен час ще дойде!

 

До гуша ми дойде от мъка: кога, в кой ден на чудесата

и за бедняците милувка с две устни алени ще дойде?

 

И всеки, който като цвете намери твоя образ дъхав,

в градината, покрай тревата на радостта засмян ще дойде.

 

В кръга на влюбените често с добро си спомняй за човека —

Хафез, че ти не знаеш точно кога сред тях той пак ще дойде.