Братя Грим
Срещу русалки помагат достен и дорант ^[0]

Една акушерка от Хале разказва какво се случило с нейната учителка. Една нощ тя била отведена от някакъв мъж през отворената порта към Заале. Попътно мъжът я заплашил да си мълчи и да не казва и дума, защото в противен случай тутакси ще й извие врата, а за останалото да не се тревожи. Тя се уповавала Богу, била сигурна, че той ще я защити, и се подчинила, понеже ставало дума за занаята й. Водата на Заале се разтворила чак до дъното, те започнали да слизат надолу и стигнали до палат, в който лежала мила женичка. Акушерката й помогнала да роди, а междувременно мъжът излязъл навън. След като акушерката изпълнила сполучливо задължението си, женичката й казала състрадателно: „Ах, мила госпожо, толкова ми е мъчно, че трябва да останете тук чак до деня на Страшния съд, имайте го предвид; мъжът ми ще Ви предложи цяла кесия дукати, но Вие не вземайте повече от това, което другите люде Ви дават за Вашите усилия. После, когато излезете от стаята и поемете пътя си, посегнете бързо към земята, където ще хванете достен и дорант, дръжте ги здраво и не ги изпускайте от ръка. Така отново ще сте свободна и ще се върнете у дома си.“ Едва била изрекла това и русалът, с къдрави златисти коси и синеок, влязъл в стаята; той носел голяма кесия с жълтици, която изложил в прекрасната светла стая пред акушерката, като й рекъл: „Вижте, вземете си колкото искате.“ Тя взела една жълтица. Русалът смръщил чело, хвърлил й яростен поглед и казал: „Това си избрала не сама, ами с телето на жена ми. Тя ще пострада за стореното от нея. А сега ела с мен.“ Тя станала и излязла; след което бързо се навела и грабнала в ръка достен и дорант. Водачът й казал: „Бог ти помага, а това пак си научила от жена ми. Е, върни се там, откъдето си дошла.“ Тогава тя излязла от реката на брега, отправила се към града, чиито порти стояли все още отворени, и щастливо се добрала до дома си.

Друга акушерка, родом от Ешец край Кверфурт, разказала следното. В родното й село един съпруг излязъл и оставил току-що родилата си жена вкъщи. В полунощ русалът застанал пред къщата и преправяйки гласа си като този на мъжа й, извикал към градинския прозорец, че тя трябва бързо да излезе, тъй като има да й съобщи нещо особено. Това се сторило на жената твърде странно и тя отговорила: „Влез ти вътре, за мен е неудобно да ставам посред нощ. Знаеш къде е ключът, в дупката на къщната врата.“ „Зная, разбира се, само че ти трябва да излезеш“, и настоявал дотогава, докато тя станала и излязла в градината. Призракът тръгнал пред нея, а тя се спускала след него чак до течащата недалеч от къщата река, където русалът проговорил:

„Повдигни полите си високо,

та достен и дорант да не докоснеш“,

понеже въпросните билки растели в голямо количество в градината. Тя обаче видяла водата и се вмъкнала точно сред билките, при което русалът изчезнал и не успял нищо да й стори. След полунощ мъжът се върнал вкъщи, намерил вратата на стаята отворена, майката не била в леглото и той започнал жално да вика, докато дочул тихия й глас в градината и я отвел изсред билките в стаята. Тъкмо поради това акушерките държат много на тези билки и ги поставят навсякъде по леглата, люлките, избите, носят ги самите те, а и карат останалите да ги държат при себе си. В Лайпциг билкарките често ги предлагат за продан на пазара.

Веднъж една жена слязла в избата да наточи бира. Тогава призракът започнал да припява:

„Ако достен не беше тук скрила,

скъпа щеше да ти излезе бирата“,

и това стихче се повтаря и в други истории.