Иван Вазов
Първият убит сърбин (Когото видях в Драгоманския проход на 11 ноември 1885 г.)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Нещастнико, побратиме,

        остави тука кости.

Прав, крив ли бе — не съдя те, —

        почивай, бог да прости.

 

Безгробен леш прострял си се,

        над теб се вий орлица…

Не за добро прекрачи ти

        през чуждата граница.

 

Огън и меч, и бедствия

        в земя ни, братко, внесе.

Нещастнико, прощавам ти,

        но с болка във сърце си.

 

Там в Шумадия тихата

        вдовица майка стене,

примира сърце трепетно

        от мъка и съмненье.

 

„Убиха го детето ми!

        Де рожбата ми мила?

Ах, господи, на краля аз

        какво му бях сторила!“

 

Но стана тя, помоли се —

        олеква й на сърцето:

„Пази го, майко божия,

        пази ми ти детето!“

 

Давечера ще дойде влък

        юнаку кръв да лочи,

орлицата — кат мина аз —

        ще клъвне мътви очи.

 

А там оназ… нещастната,

        си шъпне към небето:

„Закриляй, майко божия,

        закриляй ми детето!“

 

Ех, скоро, като мълния,

        ще гръмне вест: заклан е!

И тя ще чуе — майката, —

        проклет да си, Милане!

Край
Читателите на „Първият убит сърбин“ са прочели и: