Борис Младенов-Young
Как кенгуруто получило своята торбичка

Разхождала се мама Кенгуру

със джоуи^[1], невръстното юначе

и под дърво съгледала полу-

издъхнал стар и сляп вомбат да плаче.

 

Бил гладен, жаден и измършавял.

Нахранила го тя и напоила.

Живота си рискувала си без жал,

но от ловеца горски го спасила.

 

А в същност той не бил вомбат сляп, стар,

а spirit^[2] от небесните палати,

дошел да търси същества сърцати…

 

На мама Кенгуру поднесъл дар:

за щедростта й и за добротата —

торбичка, за да подслони децата.