Едмънд Спенсър
Аз огън съм, любимата ми — лед… („Аморети“, сонет 30)

Аз огън съм, любимата ми — лед.

        Но как тогава този неин студ

        не се топи от пламъка ми клет,

        а става все по-твърд и все по-лют.

И как тогава моят пламък луд

        не стихва от сърдечния й мраз,

        та аз горя, от своя блян нечут,

        и мойта жар нараства всеки час?

О, що за чудо — в смут се питам аз —

        от огъня да се втвърди ледът,

        а този лед, по-хладен от елмаз,

        на огъня да дава мощ и плът?

Такава сила има любовта,

        че в миг променя хода на света.