Мигел де Сервантес Сааведра
Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча (1)

Пролог

Ти, читателю, който разполагаш със свободно време, няма нужда да ти се кълна, за да ми повярваш, че желая от все сърце тази книга, като рожба на духа, да е най-хубавата, най-забавната и най-умната от всички книги. Но, разбира се, не можех да не се подчиня на закона на природата, според който всяко живо същество създава само подобни на себе си. Какво друго бе способен да създаде безплодният ми и недостатъчно образован ум освен историята на един мършав син, съсухрен, своенравен и изпълнен с мисли, по-особени от тези на другите, мисли, които никого другиго не са могли да осенят? Син, роден в затворническа килия, в която всички неудобства си дават среща и всеки тъжен шум е като у дома си? Тишината, мирната обстановка, полската свежест, ведрината на небето, ромонът на изворите, спокойствието на духа често съдействат и най-безплодните музи да се покажат плодовити и да дарят света с рожби, които го радват и ощастливяват. Случва се баща да има грозен син, без никакъв чар, но любовта го заслепява и той не съзира недостатъците му. Напротив, в неговите очи тези недостатъци се превръщат в положителни качества и той го представя под тази светлина на приятелите си. Аз обаче съм всъщност пастрок, а не роден баща на дон Кихот и не ще вървя по течението. Не ще те моля, скъпи читателю, така както другите го правят, едва ли не със сълзи на очи, да извиниш или да отминеш недостатъците, които ще забележиш в тази моя рожба. Ти не си сродник, нито приятел на моя герой. Имаш ум в главата си и можеш да преценяваш нещата не по-лошо от всеки друг. В своя дом ти имаш право да се разпореждаш така, както кралят с държавните работи. Сигурно ти е известна поговорката: „Под плаща си и краля убивам“.^[3] Всичко това ти развързва ръцете и те освобождава от всякакво задължение и принуда, така чети можеш да прецениш моята история както ти се иска, без да се боиш, че ще ти потърсят сметка за злото или че ще те наградят за доброто, което ще кажеш за нея.

Бих желал да ти представя книгата такава, каквато си е, без украсата на предговор и без многобройните обичайни сонети, епиграми и възхвали, които авторите поставят обикновено в началото на творбите си. И нека призная, че трудът, който положих, за да напиша самата книга, бе нищожен, като го сравнявам днес с усилието да съчиня предговора, който сега четеш. Много пъти вземах перото и много пъти го захвърлях, защото не знаех какво точно трябва да кажа. И ето че един ден, докато седях затруднен пред лист хартия с перо на ухото, облакътил се на масата, подпрял глава на ръка, и мислех какво да пиша, в стаята влезе неочаквано един мой приятел, човек разсъдлив и духовит, и като ме видя така потънал в мисли, запита ме за причините на моята загриженост. Без нищо да крия, аз му казах, че обмислям предговора към историята на дон Кихот. Разправих му, че този предговор така ме затруднява, че не само нямам желание да го напиша, но че съм готов дори да не извадя на бял свят подвизите на този благороден рицар.

— Как искате вие^[4] да не ме смущава присъдата на читателя, този най-древен законодател, който ще отбележи, че издавам сега, под нарасналото бреме на възрастта, след толкова години, проспани в безмълвието на забравата^[5], едно произведение, сухо като лико, лишено от въображение, с неиздържан стил, с оскъдно съдържание, без всякаква научна и познавателна стойност, без цитати по полетата на страниците и анотации в края на книгата, когато виждам как други книги, макар и от повествователен и светски характер, са изпълнени със сентенции на Аристотел, на Платон и на множество други философи, които карат читателите да ахкат от възхищение и да смятат авторите им за хора начетени, учени и красноречиви^[6]? А има ли нужда да се казва какво става, когато в тези книги се цитира Светото писание? Читателите несъмнено ще отсъдят, че авторите на тези трудове не падат по-долу от Свети Тома и от други първоучители на църквата и че показват такава изумителна изобретателност, която им позволява в един ред да опишат похождение на безпътен любовник, а на следния ред да ви поднесат откъс от християнска проповед, която изпълва душата ни с удоволствие и наслада, когато я четете или слушате. Читателят не ще намери подобно нещо в книгата ми, тъй като аз нямам какво да отбележа по белите полета, нито пък мога да прибавя нещо в края й, а освен това не зная по какви автори се водя в разказа си, поради което не съм в състояние да дам в самото начало на труда си, както всички правят, азбучен списък, който да започва с Аристотел и да завършва с Ксенофонт, Зоил или Зевкис^[7], макар че единият от тях да не е бил нещо повече от злоезичник, а другият — художник. В книгата ми ще липсват също начални сонети или поне сонети, написани от херцози, маркизи, графове, епископи, благородни дами или именити поети, макар и да зная, че лесно мога да ги намеря, стига да помоля за това двама или трима мои приятели занаятчии, които ще съчинят сонети, по-хубави от тези на много най-известни поети на Испания. С една дума, сеньоре и приятелю мой — добавих аз, — решавам дон Кихот да остане заровен в архивите си в Ла Манча, докато небето не изпрати човека, който ще го украси с всичко това, което сега му липсва. Аз се чувствам неспособен да се справя с тази задача поради оскъдните ми познания и недостатъчно образование и защото съм ленив по природа и ме мързи да търся автори, които да кажат неща, които сам мога да кажа и без тяхна помощ. Поради тези именно причини ме намирате тъй загрижен и възбуден. Те, струва ми се, не са маловажни.

Приятелят ми ме изслуша, плесна се по челото, прихна да се смее и каза:

— Ей богу, братко, едва сега съзнавам, че е погрешно мнението, което съм си създал за вас в течение на дългото ни познанство. Мислех, че сте умен и че обмисляте всички ваши действия, но сега виждам, че тези способности са толкова далече от вас, колкото е далече небето от земята. Как е възможно такива дребни и леснопреодолими трудности да смутят зрял ум като вашия, свикнал да се справя успешно с много по-големи затруднения? Вярвайте ми, този смут не се дължи на недостатъчно способности, а на преголяма умствена леност. Искате ли да ви докажа, че съм прав? Напрегнете вниманието си и ще видите, че само за миг ще премахна всички ваши затруднения и ще запълня всички мними празнини, които ви смущават, плашат и възпират да издадете историята на вашия знаменит дон Кихот, светило и огледало на цялото странстващо рицарство.

— Кажете — отвърнах аз, като чух думите му, — как смятате да ме извлечете от бездната на страха и да хвърлите светлина в хаоса на моето смущение?

На това той отговори:

— Първата спънка, за която говорите, а именно липсата на начални сонети, епиграми и възхвали, които трябва да бъдат написани от високопоставени и титулувани личности, може да се отстрани, ако си дадете труда да ги напишете сам, след което можете да ги кръстите и да им дадете каквито имена си пожелаете, като ги припишете на отец Хуан Индийски^[8] или на императора на Трапезунд^[9], за които се разказва, доколкото знам, че са били прочути поети. Но ако те не са били в действителност поети и се намерят педанти и бакалаври^[10], които биха почнали да шепнат зад гърба ви истината и се опитат да ви засегнат, хич не им обръщайте внимание. Дори и да докажат, че сте излъгали, няма да ви отрежат ръката, с която сте написали тези неистини.

А относно нуждата да се цитират в полето на страниците произведенията и авторите, от които ще черпите поговорки и сентенции за вашата история, ще трябва да се постараете да поместите сполучливо някои сентенции и латински фрази, които знаете наизуст или можете без особено усилие да намерите. Тъй например, когато говорите за свобода или робство, ще цитирате „Non bene pro toto libertas venditur auro“^[11], а в полето на съответната страница ще пишете името на Хораций или на този, който го е казал^[12]. Ако ли пък става дума за всемогъществото на смъртта, пишете веднага: „Pallida mors aequo pulsat pede pauperum tabernas, regumque turres.“^[13]

Ако ли пък трябва да споменете нещо за дружелюбието и любовта, които Бог ни повелява да проявяваме към неприятеля си, поровете се в Светото писание, което можете да намерите и без да сте много любознателен, и цитирайте словата не на друг, а на самия Господ-Бог: „Ego autem dico vobis: diligite inimicos vestros.“^[14] Ако ли пък се говори за зли помисли, позовете се на евангелието: „De corde exeunt cogitationes malae.“^[15] Стане ли пък дума за непостоянството на приятелите, подръка ви е Катон, който е казал: Donec eris felix, multos numerabis amicos, Tempora si fuerint nubila, solus eris.^[16]

С тия латински изречения и с други подобни ще можете да минете за граматик, а да си граматик в наши дни, не е малка чест и не е без полза.

А дойде ли ред за анотации в края на книгата, най-безпогрешно ще може да ги съберете по следния начин: ако споменете в книгата си за някой великан, направете така, че той да бъде Голиат и тогава без особен труд ще имате готова бележката. Ще кажете: „Великанът Голиас^[17] или Голиат е филистимянин, когото овчарят Давид убил с камък от прашката си в долината на Теребинт, според както се разказва в Книгата за царете, глава…“ в която ще намерите тези думи.

След това, ако искате да минете за човек, сведущ в областта на светските науки и голям космограф, ще намерите начин да споменете във вашата история за река Тахо и ето ви изведнъж друга бележка със следното съдържание: „Река Тахо е наречена така по името на един испански крал; извира в еди-коя си местност и се влива в океана, галейки стените на славния град Лисабон. Казват, че реката влачи златни пясъци и пр.…“ Ако в разказа ви се появят разбойници, ще ви предложа историята за Как^[18], която зная на пръсти. Ако ли пък стане дума за блудни жени, епископът на Мондониедо ще ви заеме своите Ламиа, Лаида и Флора^[19], а вие с този цитат ще увеличите авторитета си. Ако търсите пример за жестоки жени, ще вземете от Овидий неговата Медия. Касае ли се за вълшебници и магьосници, Омир ще ви помогне със своята Калипсо, а Вергилий — с Цирцея. А пишете ли за славни военачалници, Юлий Цезар ще ви предложи сам себе си за образец в своите „Коментари“, а Плутарх ще ви посочи хиляди Александровци. Дойде ли ред да описвате любовни приключения, колкото и слабо да владеете тосканския език, ще извикате на помощ Леон Евреина^[20], който ще препълни чашата ви с примери. А ако не искате да се впускате в пътешествия из чужди земи, в дома си сигурно ще намерите книгата на Фонсека „За любовта към Бога“^[21], съдържаща всичко, което може да хрумне на вас и на най-изобретателния човек в тази област. Не ви остава в края на краищата нищо друго, освен да си дадете труд да цитирате тези имена или да споменете във вашата книга тези истории, които изброих, като оставите на мене грижата да поставя бележките и анотациите. Обещавам ви да запълня всички полета и да напиша няколко листа за края на книгата.

Нека се занимаем сега със списъка на автори, какъвто има в други книги и какъвто липсва във вашата. Лек за това се намира много лесно, ще трябва само да намерите книга, която да съдържа пълен списък с автори от първата до последната буква на азбуката, както сам вие казахте. Същия този азбучен списък поставете във вашата книга и не се тревожете никак дори ако се открие измамата поради това, че вие не сте имали никаква нужда да черпите знания от тези автори. Все ще се намери някой наивен читател, който да повярва, че сте използвали всички тези автори за вашата проста и обикновена история. Накрай, ако този дълъг поменик от автори не послужи за друго, то поне ще даде тежест на вашата книга. Още повече, че никой не ще седне да проверява дали наистина сте чели, или не тези автори, защото от това няма да му стане нито по-топло, нито по-студено. От друга страна, тази ваша книга, ако добре съм схванал смисъла й, не се нуждае никак от нещата, които според вас й липсват, тъй като тя от край до край е разобличение на рицарските романи, а за тях нито Аристотел е споменал каквото и да било, нито Свети Василий е казал нещо, нито Цицерон е имал някаква представа. Невероятните безсмислия, които се изреждат в нея, нямат нищо общо със строгото спазване на историческата истина, нито с наблюденията на астрологията. Те не се засягат нито от геометрическите измерения, нито от оборването на ораторски доводи. Книгата ви не си поставя за задача да проповядва и не смесва божиите с човешките дела — тъкан, от която никой добър християнин не трябва да си крои дрехи. Когато пишете, трябва единствено да се придържате към подражанието на съществуващото. Колкото то е по-съвършено, толкова по-хубаво ще бъде това, което ще напишете. И понеже вашето произведение цели над всичко друго да унищожи влиянието и значението, което рицарските романи са придобили в света сред непросветеното общество, няма защо да ходите да просите от философите сентенции, да търсите съвети от Светото писание, вдъхновения от поетите, благозвучни фрази от ораторите и чудеса от светиите. Дайте си само труд речта ви да се лее с изразителни, пристойни и добре подредени слова, фразите ви да са благозвучни и празнични и да разкриват по най-правилен начин всичко, което искате да кажете. Изразявайте понятно вашите мисли, без да ги уплитате и замъглявате. Постарайте се също да разсмеете с нашата история меланхоличния читател, да развеселите още повече веселяка, да не отегчите неукия, да накарате прозорливия да се възхити от изобретателността ви, да не я презре взискателният, а истинският познавач да не престане да я възхвалява. Поставете си всъщност за цел да разрушите зле скърпената постройка на тези рицарски романи, ненавиждани от немалко хора и хвалени от много повече. Постигнете ли тона, вие постигате много.

Изслушах с дълбоко мълчание това, което каза моят приятел, и думите му се запечатаха тъй дълбоко в мене, че ги възприех, без да му възразя, и реших да изградя с тях този предговор, който ще ти покаже колко е умен, драги читателю, този мой приятел и колко голямо бе щастието ми да намеря в най-трудния час такъв съветник. Ти ще почувстваш и облекчение, когато видиш колко искрена и неподправена ти се предлага историята на знаменития дон Кихот де ла Манча, на човека, когото всички жители на Монтиелското поле считат единодушно за най-целомъдрения любовник и за най-юначния рицар от всички, които от много години насам са се подвизавали в този край. Съвсем не искам да преувеличавам услугата, която ти правя, като те запознавам с толкова забележителен и достоен рицар, но държа да ми бъдеш благодарен за запознанството ти със славния му оръженосец Санчо Панса, в чието лице, струва ми се, съм съчетал всички достойнства на оръженосците, описани най-безразборно в безброй празнословни рицарски романи. Нека Господ да ти дава здраве, пък и мен да не забравя! Vale!^[22]

Към книгата за Дон Кихот де ла Манча Урганда Неуловимата^[23]

 

Книго моя, ако стиг- (неш)

до добрите хора, ни- (кой)

няма глупаво да ка- (же,)

че са криви твоите пръ- (сти.)

Щом не си опичаш хля- (ба,)

щом попадаш на гове- (да,)

много скоро ти ще ви- (диш,)

още с първите си стъп- (ки,)

всички хапят своите кок- (ти,)

за да се покажат ум- (ни.)

 

Опитът ни учи — кой- (то)

под добро дърво заета- (ва,)

добра сянка го покри- (ва.)

А звездата ти във Бе- (хар)

царствено дърво^[24] предла- (га;)

принцове на него зре- (ят)

и един херцог просла- (вен)

също като Алексан- (дър.)

В сянката му стой — съдба- (та)

зорко бди над храбреци- (те.)

 

Подвизите ще опи- (шеш)

на един ламаншки ри- (цар;)

много четива зловред- (ни)

му объркаха глава- (та;)

дами, рицари, турни- (ри)

толкова му повлия- (ха.)

че пленен от силна о- (бич,)

като бесния Орлан- (до,)^[25]:

с меч в ръка спечели дръз- (ко)

Дулсинея от Тобо- (со.)

 

Без нескромни йерогли- (фи)

или щампи върху щи- (та;^[26])

всяка фигура е при- (цел)

на коварна низка за- (вист.)

И да те посипят с ху- (ли,)

няма да ти се присми- (ват)

„Като Алваро де Лу- (на,)

като Анибал Вели- (ки,;

като крал Франциск в Испани- (я,)

се оплаква от съдба- (та.“)

 

Щом не пожела небе- (то)

ти да бъдеш хитра как- (то)

негърът Хуан Лати- (но,^[27])

ти латинския не пи- (пай)

не изтъквай моя ху- (мор,)

философ не ме превръ- (щай.)

Скърцайки със зъби, все- (ки,)

който от четмо разби- (ра,)

някому ще каже ти- (хо:)

„Я го виж ти що за цве- (те.“)

 

Нищичко недей риску- (ва,)

в чужд живот недей се пъ- (ха.)

Не стоиш ли там, къде- (то)

ни се карат, ни се во- (дят,)

туй е знак на ум и ра- (зум.)

Бият по калпака то- (зи,)

който остроумно пи- (ше.)

Помъчи се да спече- (лиш)

име и почтена сла- (ва:)

който глупости печа- (та,)

плаща рано или къс- (но.)

Знай — ще бъде безразсъд- (ство,)

ако имаш стъклен пок- (рив,)

да замахнеш с длан и ка- (мък)

по съседа си да хвър- (лиш.)

Позволявай на мъдре- (ца)

в книгите, които пи- (ше,)

да върви със твърди крач- (ки;)

онзи, който само драс- (ка,)

за да весели жени- (те,)

той през куп за грош ги пи- (ше.)

Амадис Галски^[28] на Дон Кихот де ла Манча

Сонет

Ти, който в моя пример се увлече

и заживя презиран като мене

на Бедната скала^[29], с очи смирени

и роб на изкуплението вече;

 

ти, в чийто поглед ручей чист потече,

ти, който пи сълзите му солени,

не на калайни, медни, посребрени —

на съдове от глина се обрече!

 

Живей, уверен във това, че вечно

или поне додето Феб прелита

с коне в четвъртото от небесата,

 

ще си герой със име безупречно,

родината ти ще е най-честита,

а твоят автор — първи на земята.^[30]

Дон Белианис Гръцки^[31] на Дон Кихот де ла Манча

Сонет

Бих, грабех, смазвах със ръка корава,

тъй както никой в цялата вселена.

Бях ловък, храбър, бях с душа надменна,

успях с безброй неправди да се справя.

 

Ще гръмне в бъдещето мойта слава…

Стоях пред любовта си на колене,

а великанът бе джудже пред мене

и служех на честта си до забрава.

 

Към щастието моят път вървеше.

Бях уловил и влачех аз перчема

на Случая, плешив и своенравен.

 

Макар известността ми да блестеше

над рога лунен, завист ме обзема,

като те гледам, дон Кихоте славен!

Сеньора Ориана^[32] на Дулсинея дел Тобосо

Сонет

О, Дулсинея! Бих била щастлива

в Тобосо вместо в Мирафлорес^[33]… Ето —

аз бих сменила Лондон за селцето,

което с тишина и чар опива.

 

С мечтите ти и с дрехата красива

да украсях плътта си и сърцето,

да видех твоя рицар там, където

се бие с врагове и ги надвива.

 

От Амадис и от страстта му луда

да бях спасена, както ти самата

сполучи с дон Кихот — идалго скромен;

 

без да завиждам, завист щях да будя,

не щях да бъда жертва на тъгата,

безгрижна бих била без този спомен.

Гандалин, оръженосец на Амадис Галски,

на Санчо Панса, оръженосец на Дон Кихот

Сонет

Привет на теб! По воля на съдбата

оръженосец бе и пътят боен

бе мъдър път за теб и бе спокоен,

а мъката не беше ти позната.

 

Не пречат днес ни сърп, нито лопата

на пътищата бойни — всеки воин

е прост по нрав, за хули е достоен

глупакът, който тъпче с крак луната.

 

Добри дисаги и добро магаре —

завижда ти човек, като ги види;

бе умен, без да нарушиш закона.

 

Приветствам те, Санчо, друже стари!

Че само теб испанският Овидий^[34]

почете най-сърдечно с бускорона.^[35]

Доносо, обърканият стихоплетец, на Санчо Панса и Росинант

На Санчо Панса

Санчо съм — оръжено- (сец)

на Кихот, ламаншки ри- (цар.)

Прашни пътища обхо- (дих)

и живях съвсем на во- (ля,)

също като Вилядие- (го,)^[36]

който си направи смет- (ка)

час по-скоро да изчез- (не.)

Тъй разказва „Селести (на“,)^[37]

пребожествената кни- (га,)

но и премного човеш- (ка.)

На Росинант

Аз съм Росинант просла- (вен,)

правнук съм на Бабие- (ка.)^[38]

Поради телесна сла- (бост)

бях на дон Кихот подвла- (стен.)

Аз бях първенец по бав- (ност,)

но не можеше ечми- (кът)

и с галоп да ми избя- (га.)

Аз бях същи Ласари- (льо —)^[39]

той от стомничката с ви- (но)

на слепеца пи със слам- (ка.)

Бесният Роланд на Дон Кихот де ла Манча

Сред всички перове ти нямаш равен!

Пер между перовете, ти накара

пред теб да се прекланят в надпревара

непобеден, непобедим и славен.

 

В страстта по Анхелика^[40] бях удавен,

Роланд съм — прекосих земята стара;

поставих храбростта си пред олтара

на славата, затуй не съм забравен.

 

Не съм ти равен аз — светът те гледа

и тачи твойто име знаменито,

макар че като мен без ум остана.

 

На мен ще бъдеш равен — след победа

над Мавъра и Скита, за които

от любовта измамна носим рана.

Рицарят на Слънцето^[41] на Дон Кихот де ла Манча

Сонет

Пред вашта сабя мойта потъмнява,

испански Феб! Ръката ви в стомана

надвива мойта — мълния желана,

с която ден дохожда, ден минава.

 

И Изтокът с корона, с власт и слава

не ме примами — днес за мен остана

едничка да блести Кларидиана,^[42]

подобна на зората величава.

 

И моето сърце й се обрече!

Изплаших ада аз, заради нея

гнева му страшен укротих отдавна.

 

Но, дон Кихоте, тачен надалече,

безсмъртен станахте чрез Дулсинея,

а тя чрез вас — по-знатна, мъдра, славна!

Солисдан^[43] на Дон Кихот де ла Манча

Сонет

Сеньор Кихот, знам — глупости известни

във вашата глава са се вселили,

но питам — биха ли ви обвинили,

че сте извършили неща безчестни.

 

Делата ви са съдници чудесни,

воювали сте до последни сили;

и колко много пъти са ви били

злосторници и подлеци несвестни.

 

А вашата красива Дулсинея

рани сърцето ви и гордостта му,

нехайна пред тревогата ви вечна.

 

Но утешете се в скръбта по нея,

че Санчо бил е лош посредник само,

а тя към вас — и зла, и безсърдечна.

Диалог между Бабиека и Росинант

Сонет

Б. Мършавостта ви, друже, ме смущава.

Р. Ех, глад и студ съдбата ми стовари.

Б. Овесът ви къде е, друже стари?

Р. Мен господарят гладен ме оставя.

 

Б. Сеньор, магарешки у вас е нрава —

така не се обиждат господари!

Р. От люлка той до гроб ще е магаре…

Та вижте — той се влюби до забрава.

 

Б. Нима е глупост любовта? Р. Голяма.

Б. Мъдрец! Р. Гладът ме е научил много.

Б. Виновен е за туй слугата! Р. Спрете!

 

Кому разкрил бих конската си драма,

щом и слуга, и господар, ей богу,

са кранти също като мене клети!