Александър Пушкин
К… [0] (То беше чудно мигновение…)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
К *** (Я помню чудное мгновенье…), (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

То беше чудно мигновение:

яви ми се ти в младостта

като пленително видение

на съвършена красота.

 

Сломяван в мъки безнадеждни

в гнета на шумни суети,

аз чувах думите ти нежни,

сънувах милите черти.

 

След време поривът метежен

разся предишните мечти.

Забравих аз гласа ти нежен

и твойте ангелски черти.

 

Далече влачех в заточение

на дните тихия хомот

без божество, без вдъхновение

без плач, без обич, без живот

 

За мен настъпи изцеление:

яви ми се ти пак, мечта,

като пленително видение,

като самата красота.

 

И бий сърцето в упоение

с възкръснали за порив нов

и божество, и вдъхновение,

живот, и сълзи, и любов.

Бележки

[0] К… („То беше чудно мигновение…“) Напечатано в „Северные Цветы“, 1927 г.

Стиховете са били връчени на Ана Петровна Керн на 19 юли в деня на отпътуването й от Тригорско.

А. П. Керн (1800–1879) — гостувала на леля си през лятото на 1825 г. и тук, в Тригорско, постоянно се срещала с Пушкин. За пръв път той я видял в къщата на Оленини през 1819 г.

Край