Марко Ганчев
Балада за нощната стража

Все по-много и много поети,

все различни и — тъй де — добри,

като нощни пазачи наети,

бдят над нашия сън до зори,

до зори и дори след зори.

 

Неуспешно поетът ни буди

с лира дрънкаща: дрън-дрън-дрън-дрън,

затова пък успешно се труди

той над нашия праведен сън:

всеки може да спи като пън!

 

Може денем хайдуци пладнешки

да ни грабят неспирно до здрач,

ала нощем такива забежки

се изключват при тоя пазач,

от вечерен до утринен здрач!

 

При поета за нощната смяна

вечер идват помощници рой:

самодивите в бяла премяна,

и духът, дето търсят, и той!

Караджата, така де, и той…

 

Беатриче, Лаура, Татяна,

доктор Фауст, крал Лир, Лорелай,

Белоногата, Лазар с Петкана,

Робин Худ, Вилхелм Тел… Нямат край!

Дон Жуан, Дон Кихот, то се знай!

 

До разсъмване всеки остава

да помага на своя поет

и опазена, нашта държава,

се събужда да гони късмет,

пак се вдига да гони късмет!

1999