Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
К N.N. (Ты посетить, мой друг…), (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Реши да посетиш местата

на мойта глуха самота,

където страдаше душата

в борба съдбовна с болестта

 

Поиска твоят взор вълшебен

страдалеца да възроди,

ти пожела покой целебен

да влееш в смутните гърди.

 

И твойто мило съучастие,

вниманието ти към мен

ми връщат миналото щастие

и аз съм вече изцелен.

 

Не искам твоята любов,

не мога да я присвоявам;

не съм за обичта готов,

душата ти не заслужавам.

 

Духа ти нищо не гнети,

обзет от чудни впечатления;

на бурни чувства чужда — ти

не вярваш в резките ми мнения.

 

Прощаваш и на своя враг.

Не знам аз доброта такава

и оскърбителя все пак

отплата страшна получава.

 

Аз само временно съм слаб,

душата си добре владея;

ни християнин, нито раб,

аз да прощавам не умея.

 

Не искам твойта обич аз,

мен друго чака ме, не мога!

Борба — това е мойта страст,

пред мен е бойната тревога.

 

Не ме вълнува любовта:

уви! Родината ми страда;

за моя дух, надвил скръбта,

днес Свободата е награда.

Край