Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Волк на псарне, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Вълкът кошара дирил, но за изненада

                в кучкарник през нощта попада.

        Веднага се надига страшен вой.

Подушили, че тъй е близко негодяят,

връхлитат кучетата, стръвно лаят.

„Крадец! — крещят кучкарите. — Стой! Стой!“

        Като в капан се хванал той,

        кучкарникът за него пъкъл става —

                един с тояга тича тук,

                там с пушка — Друг.

„По-бързо огън!“ Носят огън. Същ хайдук,

Вълкът във ъгъла се спотаява,

        потраква зъбите, настръхнал цял —

да би могло, тук всички би изял,

        но вижда, че не стадо се задава,

        а спипан е като крадец

        и в миг престорен на светец,

        решава нашият хитрец

                да преговаря.

Започва той: „Приятели, защо е този шум?

Нима не съм ви древен сват и кум?

Дойдох при вас за мир: с взаимна вяра

да сложим край на старата вражда.

Не ще закачам вече вашите стада,

дори за тях бой с хищници ще поведа,

ако потрябва. Клетва давам,

че аз…“ — „Послушай — тук го спрял

ловец позастарял, —

ти сив си, драги мой, а аз съм посивял

и вълчият ви нрав добре познавам.

Надявам се, разбра,

че сключвам с вълците мира,

щом кожата им одера!“

Получил той, каквото заслужавал.

Край