Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bisclavret, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле

Френска. Първо издание

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619-152-127-2

 

Преводът е направен по изданието:

Lais de Marie de France

Librairie Générale Française, 1990

Collection „Lettres gothiques“

 

© Паисий Христов, превод, 2012

© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 13,5 п.к.

Дадена за печат: ноември 2012

Излязла от печат: ноември 2012

 

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

История

  1. — Добавяне

Щом се заех да пиша песни

за върколаци най-известни,

аз мисля, че ще е добре

да възкреся и Бисклавре[1]

5 (с туй име го в Бретан познават,

а „единак“ го назовават

в Нормандия). За върколаци,

които бродят в гъсталаци,

отдавна вече се говори[2].

10 Те много често и на хора

налитат и кръвта им пият.

Аз ще се въздържа от тия

подробности, за да предам

на вас това, което знам

15 за Бисклавре.

 

                        В Бретан живеел

мъж знатен, който се гордеел

и с храброст, и със доброта

и с несравнима красота;

той бил от всички уважаван

20 и по достойнство оценяван.

Жена красива и почтена

си имал: в обич споделена

и в сговор дните им течели.

Но всяка седмица по цели

25 три дена нейде той блуждаел

и никой в къщата не знаел

какво със този рицар става.

Туй почнало да притеснява

съпругата му и веднъж,

30 когато милият й мъж

се върнал, тя му рекла: — Скъпи,

страхувам се да не постъпя

така, че да се разяриш,

но искам, ако разрешиш,

35 един въпрос да ти задам.

— Кажи ми, скъпа. Ако знам,

ще ти отвърна откровено.

        Съпругата му облекчено

подела: — Често от дома

40 излизаш ти и мен сама

оставяш тук да се терзая

от страх, че наближава краят

на нашата любов щастлива.

Душата ми от скръб се свива

45 и от убийствено съмнение,

че имаш някакво влечение

към друга. Ясно ми кажи,

недей ме повече с лъжи

залъгва ти, съпруже мой.

50 — Ах, мила — заговорил той —

най-чинно моля те, за Бога,

да разбереш, че аз не мога

да ти се доверя, защото

ме чака неизбежно злото,

55 а твоята любов към мен

ще секне още този ден[3].

Макар че чувство неприятно

обхванало я, многократно

го питала и го ласкала,

60 умилквала се и успяла

да го изнуди тя все пак.

— Аз, мила, ставам върколак.

Из гъстите гори скитосвам,

преследвам жертви и плячкосвам

65 и тъй набавям си храната.

        Заинтригувана, жената

се осмелила да попита

дали той гол в гората скита.

— Да, скъпа, — рекъл й мъжът.

70         — А дрехите ти где стоят?

— Не ще ти го издам, защото,

ако ми вземат облеклото,

ще бъде тайната разбрана

и върколак ще си остана

75 завинаги. Но щом ми върнат

одеждите, ще се превърна

отново във човек нормален.

— Съпруже, — рекла тя с глас жален, —

та аз на този свят, ей Богу,

80 теб тача и ценя най-много.

Не знам какви съображения

у теб събуждат опасения

сега да ми се довериш.

Не бой се, няма да сгрешиш!

85         С упорство стигнала тя чак

дотам, че той не виждал как

от отговора да избегне.

Загрижен да не я засегне,

той тайната си й признал:

90 — В гората, зад един превал

стърчи параклис много стар,

а до самия му дувар

под туфа кичеста, голяма

лежи огромен вдлъбнат камък:

95 там слагам дрехите, дордето

обхождам хълмове, дерета…

        Щом чула дамата туй нещо,

едно предчувствие зловещо

обзело я, тя пребледняла

100 от страх и вече не можала

спокойствието си да върне,

а камо ли да го прегърне

и с него да заспи в кревата.

Раздялата — туй за жената

105 било едничкото спасение.

Във близост с тяхното имение

живеел рицар. Страст голяма

изпитвал той към тази дама:

опитвал с армагани разни

110 да я спечели… Но напразно!

 

Ала сега жената млада

решила да се изповяда

пред него: — Радвайте се, скъпи!

За нас щастлив момент настъпи…

115 Ще ви призная, че и аз

ви любя и от този час

ще бъда ваша занапред.

        След туй те дали си обет

да се обичат до смъртта.

120 Разказала му поел е тя

как ставал върколак мъжът й,

как той отивал много пъти

да скита из гората дива

и как одеждите си скривал

125 под туфата отвъд превала.

А най-накрая настояла

той дрехите му да намери.

Така на теглила безмерни

е бил обречен Бисклавре.

130 Съседи търсили навред,

ала от него ни следа.

Помислили си, че беда

ще го е сполетяла, щом

не се завръща в своя дом.

135 От туй зарадвали се само

съседът-рицар и жена му.

        Веднъж, след около година,

на лов бил кралят и преминал

оттам, където денем-нощем

140 се скитал Бисклавре все още.

Не щеш ли, кучета, викачи

подгонили го, той обаче

да се спаси от тях успял.

Но в миг видял, че броди крал

145 и се нататък устремил,

за стремето се уловил,

покорно поклонил се ниско

във знак, че милост той му иска.

Веднага кралят го разбрал и

150 извикал своите васали:

„Какво чудовище страхотно!

Я вижте как това животно

за милост лази ми в нозете.

От кучетата го пазете:

155 държа да бъде пощадено;

то явно с ум е надарено…[4]

Аз мисля, че е най-добре

ловът ни на часа да спре

и всички да се върнем в двора.“

160         И кралят с неговите хора

си тръгнали, а редом с тях

и Бисклавре, обзет от страх,

че може да се злепостави

и кралят да го изостави.

165 Но кралят тъй бил впечатлен

от станалото този ден,

че го в двореца настанил

и на слугите наредил

безупречно да се държат

170 към него и да му дадат

да се нахрани до насита.

И дворцовата вярна свита

обслужвала го със старание

и със заслужено внимание,

175 защото бил добър, учтив,

благовъзпитан, доверчив,

любезен… Всяка нощ той спял

в съседство със самия крал,

пътувал с него неразделно

180 и го обичал безпределно.

И всички кралски приближени

били от него удивени[5].

 

Но чуйте, впрочем, как приключва

историята. Тъй се случва,

185 че рицарят, който отнел

на Бисклавре жената, взел

участие във празненство

сред най-отбрано общество.

Понеже дадено било

190 от краля лично, не могло

да мине то без Бисклавре,

нито пък той да не съзре

съперника си. Върколакът

не се стърпял и миг да чака,

195 сега не можел да прощава,

изгарял да си отмъщава

и нокти в гушата му впил.

Навярно би го удушил,

ако в тоз миг добрият крал:

200 с тоягата не го възпрял.

 

Но Бисклавре, за изненада

на всички, взел да го напада

отново, като звяр налитал,

да го ухапе се опитал.

205 А никой преди този ден

не бил го виждал разгневен

и тъкмо затова мнозина

помислили, че без причина

едва ли рицаря той с пръст

210 би пипнал. Явно гони мъст

заради някаква злина:

не е тоз рицар без вина.

След туй напуснали палата

участниците в празненствата,

215 нападнатият рицар също

побързал да се върне вкъщи,

ала оставил впечатление

за много тежко провинение.

 

Добрият крал след кратко време

220 решил пак лов да предприеме,

като и Бисклавре той взел

във свитата си, и поел

накъм леса, където бил

наскоро чудото открил.

225 Когато вече падал мракът,

ловците, кралят, върколакът

се спрели в този хубав кът

да си починат, да преспят.

Ала на Бисклавре жената,

230 след като чула новината,

че там е разположен станът

на краля, хубава премяна

надянала, разкошен дар

тя взела от един златар,

235 защото искала да иде

със краля лично да се види.

Когато Бисклавре съзрял

жена си, просто побеснял,

замахнал като за откос

240 и тя останала без нос[6].

Присъстващите мигом щели

да го разкъсат, но видели,

че рицар стар им прави знак:

— Сеньори, знаете все пак,

245 че туй животно досега

се е държало все така

спокойно, кротко и смирено.

Ако то днес е озлобено

срещу дошлата дама тук

250 и срещу нейния съпруг,

изглежда, че е в тях вината.

Та тази дама е жената

на оня рицар храбър, честен

и с подвизи безброй известен,

255 комуто случи се беда

и се изгуби без следа.

Кралю, на разпит подложете

жената, за да разберете

дали самата тя не знае

260 вината в случая чия е.

        Съветът много мъдър бил

и кралят се съобразил

със него: той в затвора пратил

съпруга, а пък от жената,

265 налагайки й ред страдания,

изтръгнал нужните признания.

Разказала тя как веднъж

изтръгнала от своя мъж

голямата му тайна: как

270 в леса той ставал върколак,

как тя и рицарят следили

мъжа, как дрехите му скрили,

как вече той не се вестил.

Това животно явно бил

275 самият Бисклавре… Тогаз

отсякъл кралят с рязък глас:

— Госпожо, щом е тъй, идете

и дрехите му донесете!

        На Бисклавре ги кралят върнал,

280 обаче той не им обърнал

изобщо никакво внимание.

— Кралю, в това си състояние

той никога не би го сторил —

отново мъдро заговорил

285 познатият ни рицар стар. —

Та той дори за най-скъп дар

не би склонил, от срам пред вас,

в човек да се превърне… Аз

предлагам да го отведете

290 в двореца. Там го оставете

да видим дали той след време

човешки образ ще приеме.

        До своите покои сам

го кралят придружил и там

295 оставил го да си почине.

И без да чака час да мине,

барони двама кралят викнал

със тях при Бисклавре проникнал

и сварил рицаря заспал

300 в леглото му; добрият крал

събудил го и го прегърнал.

А не след дълго му възвърнал

имението и дори

предложил да му подари

305 добавъчно земи и злато.

Що се отнася до жената,

прокудил я в далечен кът.

Със нея тръгнал и мъжът,

със който се била сближила

310 и зарад който изменила

без свян на Бисклавре. Аз знам,

че дълго те живели там

с децата си, но дъщерите

без нос се раждали, горките.

 

315 Разказаното тук от мен

е факт безспорен, несъмнен.

Той възкресен е най-добре

в новелата за Бисклавре[7].

Бележки

[1] Ст. 4: Името Бисклавре е хапакс, тоест не се среща в други текстове.

[2] Ст. 9: В средновековната литература, разказите за животински метаморфози на хора изобилстват. Те са изпитали влиянието на фолклорни традиции, на античната митология и на гръко-римската литература (например на Метаморфози от Овидий, на Златното магаре от Апулей). Две „ле“ на Мари — Йонек и Бисклавре — прибягват до този мотив. И в двата случая метаморфозата си остава загадка от друг свят. Тя поставя на изпитание не природните, а моралните закони на тукашния. За разлика от Овидиевите метаморфози, които разкриват и реализират истинската природа на героите, при Мари превращението е способ, с помощта на който необяснена радикална другост съжителства с явление от реалния живот. Сред многобройните изследвания на тази тематика две книги предлагат интересен синтез и множество конкретни наблюдения: Laurence Harf-Lancner, Métamorphose et bestiaire fantastique au Moyen Âge, Paris, coll. E.N.S.J.F., 1985; Cristina Noacco, La métamorphose dans la littérature française des XIIe et XIIIe siècles, Rennes, Presses universitaires de Rennes, 2008.

[3] Ст. 56: В келтската традиция връзката на простосмъртен с обитател на Другия свят е възможна само при съблюдаване на определена забрана, най-вече на тайната за магическо въздействие (гейс). Освен в Бисклавре, мотивът се среща и в Ланвал, както и в разказите за Мелюзина.

[4] Ст. 156: Бисклавре е последователно човек и върколак, но човешкият разум и животинският инстинкт у него съжителстват едновременно.

[5] Ст. 182: Кралят е полюсна противоположност на съпругата на Бисклавре. Той долавя и цени разума в животното, докато съпругата вижда в мъжа си върколак само животинското начало и не иска той да възвърне човешкия си образ. Затова тя го лишава от дрехите — важен атрибут, благодарение на който героят преминава от културното пространство в дивата природа и обратно.

[6] Ст. 240: Редица коментатори отбелязват, че истинската метаморфоза в този разказ настъпва именно у съпругата на Бисклавре. Милена Михайлова (цит.съч. в бел. към стих 55 от Пролога) разграничава две фази в метаморфозата на съпругата: морална (изневярата) и физическа (отрязания нос). Както бе посочено в бел. към ст. 182, кралят и съпругата на Бисклавре образуват опозиционна двойка. Ювелирният стил на Мари се разкрива не толкова в детайлната обработка на отделните елементи, колкото в строго геометричните линии, които те очертават в отношенията си едни към други. Така наблюдаваме редица симетрии, опозиции, паралели, инверсии.

[7] Ст. 318: Историята на Бисклавре отговаря на тип № 449 от класификацията на фолклорните мотиви, съставена от Аарне и Стит Томпсон, под рубриката „Кучето на царя“. В структурно отношение разказите от този тип съдържат четири части, ясно доловими и в Бисклавре: 1) първоначална хармония между протагонистите; 2) метаморфоза и социално изключване; 3) социално реинтегриране; 4) възвръщане на човешкия облик и възмездие за виновниците.

Край