Николай Хайтов
Телеграфен стълб

Вървях по шосето, а че спрях и се подпрях на стълба да почина. Ай, какво бръмчене се чувало, когато се подпреш на телеграфен стълб! Бръмчи дървото, та се къса, препращайки нагоре-надолу телефонни разговори и телеграми с помощта на електрически импулси. Треперят жиците от напрежение, та се чак огъва стълбът, претоварен от вести и молби: „Върни се!“, „Ела!“, „Не си приет — запази спокойствие!“, „Майка умря — утре погребението!“, „Каним ви на подписването в неделя!“ Огъват се жиците под товара от вести, упреци и заклинания, заповеди и молби: „Чакам те, не се бави!“, „Пратете пари!“, „Пазарът хубав — докарай доматите.“ Слуша дървеният стълб, зазноен от притеснение. Поема информацията, поглъща я и я препраща към земята, заземявайки насъбралото се електричество.

И така потичат към недрата на планетата импулсите, препратени от човешките сърца, и проникват долу чак до вулканическата лава, с която се смесват и я карат още по-силно да заври. За да потрепери след това не вече стълбът, а цялата земя, от която ще избликне рано или късно, в незнаен ден и час, вулканът на стаените човешки страсти.