Към текста

Метаданни

Данни

Серия
История на бъдещето (6)
Оригинално заглавие
Delilah and the Space Rigger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Криле“, брой 12/1984 г.

Преводът е със съкращения.

История

  1. — Добавяне

Разбира се, че имахме трудности при построяването на Космическа станция Едно. Но проблемът беше в хората.

Да се построи станция на двадесет и две хиляди и триста мили над Земята не беше леко. Проектът представляваше инженерно постижение много по-значително от Панамския канал или пирамидите. Строеше я Малкия Ларсън, а работа, с която се заеме Малкия, винаги бива свършена. Той не се захваща със строеж, докато не бъде задоволен от проекта.

Главоболия ни създаваха хората. Тъй като се въртяхме свободно на двадесет и четиричасова орбита и всичко плаваше в безтегловност, човек би помислил, че е невъзможно да се хвърлят зарове. Но един радиооператор, Питърс, се бе изхитрил да ги замени със стоманени зарове в магнитно поле, така че ние го уволнихме веднага.

Смятахме да го изпратим обратно със следващия транспортен кораб — „Полумесец“. Аз бях в кабинета на Малкия, когато корабът включи двигателите си, за да изравни орбитата си с нашата. Малкия се запъти към наблюдателния пункт.

— Извикай Питърс, Дед — обърна се той към мен, — и му кажи последно сбогом. Кой е заместникът му?

— Казва се Г. Бруукс Мак Най — отвърнах му аз. — На борда на кораба е.

Капитанът на „Полумесец“ бързаше, за да може да отлети, преди да попаднем в сянката на Земята, която се приближаваше. Станцията влизаше всеки ден в нея и й бяха нужни час и четвърт, докато я премине. Ние работехме на две смени по единадесет часа и прескачахме тъмния период, за да избегнем изкуственото осветление и отоплителните костюми.

Така че сега взех всеки работник, който можехме да отделим, и успяхме да разтоварим кораба, преди да се потопим в сянката на Земята. Безтегловността има невероятно преимущество при работата с товари. Ние изпразнихме „Полумесец“ — ръчно, представете си, — за петдесет и четири минути.

Тогава казах на капитана да ни изпрати заместника на Питърс и да потегля.

От люка на кораба излезе дребен младеж и се закачи за свързващото въже. Действуваше като кореняк в космоса.

Отидохме в кабинета на Малкия. Ларсън разкопча и избута назад шлема си.

— Е, Мак Най — каза той. — Радвам се, че ще бъдете с нас.

Новият радиотехник отвори шлема си и аз чух приятен гръден глас да отговаря:

— Благодаря.

Гледах втренчено, без да продумам. От мястото си можех да видя, че радиотехникът носеше панделка на косата си.

Мислех, че Малкия ще избухне. Нямаше нужда да види и панделката. Без шлем стана ясно, че „новодошлият“ беше женствен, колкото и Венера Милоска.

— Дед! — извика Малкия. — Свържи се по радиото и спри кораба!

Но „Полумесец“ беше вече огнена топка в далечината. Малкия имаше озадачен вид.

— Дед, кой още знае за това?

— Никой, доколкото ми е известно.

Той помисли миг:

— Не трябва да оставяме да я видят. Точно така. Ще я държим скрита и заключена, докато дойде следващият кораб. — Той дори не я погледна.

— За какво говорите? — гласът на Мак Най беше висок и вече не така приятен.

Малкия я стрелна с очи.

— За вас, естествено. Коя сте вие? Пътник без билет?

— Не бъдете глупав. Аз съм Г. Б. Мак Най, електронен инженер. Нали имате документите ми?

Малкия се обърна към мен:

— Дед, грешката е твоя. Как си допуснал да ти пратят жена? Не си ли чел предварителните сведения за нея?

— Аз ли? Виж какво, тези формуляри не дават информация относно пола, освен ако е от значение за работата.

— И ти ми казваш, че е без значение за работата тук?

— Не е — според класификацията на работата. На Земята има много жени, радиотехници и оператори.

— Тук не е Земята. — Нещо го тревожеше. Мислеше за тези двукраки вълци, които сновяха отвън. А Г. Б. Мак Най беше хубава. Може би осемте месеца, през които не бях виждал жена, влияеха на преценката ми, но тя я заслужаваше. — Тук няма да търпя жени!

— Един момент! — Ако аз бях ядосан, то тя беше съвсем разгневена. — Вие сте ръководителят на строежа, нали?

— Да — съгласи се Малкия.

— Добре тогава, откъде знаете вие от какъв пол съм?

— Опитвате се да отречете, че сте жена ли?

— Напротив. Аз се гордея с това. Но официално вие не знаете какъв е полът на Г. Бруукс Мак Най. Защото аз използувам „Г“ вместо Глория. Не желая привилегии.

— Няма и да получите такива — изръмжа Малкия. — Не знам как сте се промъкнали тук, но слушайте, Мак Най, Глория или както искате, вие сте уволнена. Отивате си със следващия кораб. Дотогава ще се опитаме да не допуснем мъжете да разберат, че има жена на борда.

Можех да видя как тя преброи до десет.

— Мога ли да говоря — попита тя накрая, — или капитанската ви власт се простира и дотам?

— Кажете каквото имате да казвате.

— Аз не съм се промъкнала. Аз съм включена в постоянния персонал на станцията като главен свързочен инженер. Този пост тук поисках сама, за да се запозная с оборудването, още докато го монтират. В края на краищата аз ще живея в станцията и не виждам причина защо да не започна още отсега.

— Може би, но аз ще реша кое е добро за работата. Предпочитам да имам продавач на допинг, отколкото жена, която да се върти около момчетата ми.

Тя изхълца. Малкия разбра, че бе прекалил, и добави:

— Съжалявам, мис, но е така. Ще стоите скрита, докато мога да се отърва от вас.

Преди тя да проговори, аз извиках:

— Ларсън, погледни зад гърба си!

Един от техниците стоеше на вратата и гледаше изумено с широко отворени очи. Трима или четирима още долетяха и се присъединиха към него. Тогава Малкия се понесе към вратата и те се разпръснаха като риби. Той се върна обратно. Изглеждаше като пребит.

— Мис, почакайте в стаята ми — каза той, посочвайки я, и добави, когато тя излезе: — Какво ще правим, Дед!

— Мислех, че вече си го решил, Малкия — отвърнах аз.

— Да, така е — тросна се той. — Повикай главния инспектор.

Робърт Долримпъл, главен инспектор на станцията, изслуша Малкия, но се възпротиви, че не могат да останат само с един оператор, Хемънд, който да работи двадесет и четири часа сам. Мис Мак Най трябваше да остане. Малкия винаги бе готов да сътрудничи с неизбежното.

— Дед — обърна, се той към мене, — тя ще работи първа смяна. По-добре ще е, ако сложиш семейни мъже с нея. — После той я повика: — Отидете в радиокабината и започнете да се упражнявате, така че Хемънд да може да се освободи скоро. Вижте какво ще ви покаже. Той е добър оператор.

— Знам — каза тя рязко. — Аз съм го обучавала.

Малкия прехапа устни. Главният инспектор се намеси:

— Нашият шеф не се сеща за такива тривиални неща — аз съм Робърт Долримпъл, главен инспектор. Вероятно той не е представил и помощника си — мистър Уайдърспуун.

— Наричайте ме Дед — обадих се аз.

Мак Най се усмихна:

— Здравейте, Дед! — Почувствувах топлина в гласа й. Тя се обърна към Долримпъл: — Чудно, че не сме се срещали досега.

Малкия я прекъсна:

— Мак Най, ще спите в стаята ми…

Тя повдигна вежди. Малкия продължи сърдито:

— О, аз ще си прибера нещата — още сега. И запомнете едно: дръжте вратата си заключена, когато не сте на смяна.

— Можете да се обзаложите, че ще го направя!

Малкия се изчерви.

* * *

Хора, които никога не са се качвали в космоса, трудно могат да проумеят — поне аз се затруднявах по-рано, че на свободна орбита липсва всякакво чувство за тежест, за горе и долу. Кръгла и красива, отдалечена само на някакви си двадесет хиляди мили, Земята е достатъчно близо, за да закачи ръкава ти. Знаеш, че те привлича към себе си, но все, пак не усещаш тежест, абсолютно никаква тежест. Просто плаваш.

Плаването е чудесно за някои видове работа, но когато настане време да се яде, да се играят карти или да, се къпеш, добре е да имаш опора под себе си. Вечерята ти остава спокойна и се чувствуваш по-естествено.

Ето защо ние строяхме въртяща се част, която да създаде удобство, и друга, външна неподвижна част за складове, резервоари и прочее. Когато трябваше да придадем на станцията момент на въртене, бе заповядано на всички да излязат в скафандрите в открития космос. Те се закачиха с аварийните си въжета за конструкцията и зачакаха.

Едва тогава видяхме, че една фигура се катери по гредите без въже, и то в опасната зона. Мис Глория, разбира се. Малкия я изтегли бързо оттам и я завърза със собственото си въже. Чух ядосания му глас в шлема си:

— За кого се мислите? Може би за разхождащ се началник?

— А какво очаквате да сторя? — отвърна нейният глас. — Да се отправя към някоя звезда ли?

— Казах ви да стоите настрана от работата. Ако не можете да се подчинявате, ще ви заключа.

Аз се добрах до тях, изключих предавателя си и допрях шлема си до неговия:

— Шефе! Шефе! Чувате се по радиото!

— О! — сепна се той, също изключи предавателя и се обърна към мис Глория. Все още можехме да я чуем — тя не прекъсна да предава:

— Няма ли да ме оставите на мира? Аз излязох, защото вие наредихте всички да го направят. Как бих могла да знам за аварийното въже, след като ме държахте затворена. Ще видим това!

След като всичко свърши и станцията вече се въртеше, създавайки притегляне, ние се върнахме в кабинета на Малкия, където ни завари мис Глория.

— Мога ли да поговоря с вас, мистър Ларсън? — каза тя, влизайки.

— А! Да, разбира се. Фактически аз също исках да ви видя. Дължа ви едно извинение, мис Мак Най. Аз…

— Забравете го — сряза го тя. — Бяхте изнервен. Но искам да знам едно. Докога смятате да продължавате безсмислените си опити да ме контролирате като дете?

Тези опити бяха наистина жалки. От една страна, основната работа на радиооператора се състоеше в поправяне на разговорните устройства, и то на място. Появи се вълна от такива неизправности — в нейната смяна. Имаше и други симптоми. Бръсненето стана редовно. Мъжете започнаха да носят ризи в жилищната част и къпането зачести толкова, че мислех да изпиша нов резервоар вода.

Малкия я изгледа.

— Не много дълго. Само докато пристигне заместникът ви.

— Така ли? Вие ме дискриминирате и аз ще се оплача на…

— Но ще откриете, че имам властта да го сторя. Докато съм на тази работа, аз съм официално капитан на станцията, който в космоса има неограничени права.

Мис Глория не се оплака, но започна да върши каквото си иска. През следващата свободна смяна тя се появи в киното с Долримпъл. Малкия напусна по средата на филма. Когато тя се връщаше сама, той я спря, но се погрижи аз също да присъствувам на разговора:

— Мис Мак Най…

— Да?

— Мисля, че би трябвало да знаете, хм… Главният инспектор Долримпъл е женен човек.

— Намеквате, че държанието ми е било непристойно?

— Не, обаче…

— Тогава гледайте си работата! — И преди той да може да отговори, добави: — Може би ще ви интересува, че той ми разправи за четирите ви деца.

— Но…, но — заекна Малкия. — Аз дори не съм женен.

— Така ли? Това влошава положението, нали?

И тя изчезна.

Малкия престана да се опитва да я държи в стаята й, но й нареди да му съобщава, щом я напусне. Аз бях изненадан обаче, когато той ми каза да пусна заповед за уволнението й. Бях почти сигурен, че няма да прибегне до такава мярка.

— По каква причина? — попитах аз.

— Неподчинение!

Аз онемях.

— Е, добре, не изпълнява заповеди.

— Тя си върши добре работата. Ти й даваш заповеди, които не би дал на един мъж и които един мъж не би изпълнил.

— Не си съгласен с нарежданията ми?

— Въпросът не е там. Ти не можеш да изтъкнеш сериозна причина.

— Хубаво, пиши като причина, че е жена! Това мога да го докажа.

Аз замълчах.

— Дед — добави той ласкателно, — ти знаеш как да го формулираш: „Нямаме никакви упреци срещу мис Мак Най лично, но в предвид известни съображения относно изискванията на работата, и т.н., и т.н.“

Написах заповедта и я дадох на Хемънд лично. Радиооператорите са задължени да пазят тайна, но аз не се учудих, когато ме спря О’Конър, един от най-добрите ни заварчици.

— Слушай, Дед, вярно ли е, че Стария иска да се отърве от Брукси?

След около час началникът на „Личен състав“ ми се обади и ме помоли да отида при него. Имах намерение да направя проверка на работата отвън и отказах.

— Моля ви, мистър Уайдърспуун — каза той, — налага се.

Пред вратата му имаше опашка като че ли за писма. Аз влязох и той затвори вратата за останалите. Подаде ми дебела пачка молби за напускане.

— Какво означава това, дявол да го вземе? — попитах аз.

— Има още десетки, които нямах време да напиша.

В никоя от молбите не бе изтъкната каквато и да е причина — просто „по собствено желание“.

— Кажи, Джим, какво става тук?

— Не можеш ли да го проумееш, Дед? Аз също напускам.

Изказах му предположението си и той го потвърди. Аз взех тогава молбите и отидох в кабинета на Малкия.

Шефът замислено прехапа устни.

— Но, Дед, те не могат да стачкуват. Ще трябва да платят сами обратния си билет! Не разбирам, помогни ми.

— Помисли пак. Повечето от тях са работили достатъчно дълго, за да летят безплатно.

— Ще трябва да наемем бързо други, иначе ще изпуснем срока.

— Още по-лошо, Малкия. Няма да свършим. До следващия тъмен период няма да имаме дори екип за поддържане на станцията.

— Никога не съм имал работници, които да ме напускат така. Ще поговоря с тях.

— Няма да помогне, Малкия. Ти си изправен срещу нещо, което е много по-силно от теб.

— Ти си против мен, Дед?

— Знаеш, че никога не съм против тебе.

— Мислиш, че съм твърдоглав, но аз съм прав. Не можем да държим една жена всред няколкостотин мъже. Това ги подлудява.

— Че лошо ли е? — Не му казах, че тя и на него му действува по същия начин.

— Много ясно. Не мога да оставя работата да бъде провалена, за да угодя на една жена.

— Малкия, поглеждал ли си графиките за изпълнение на плана в последно време?

— Нямах никакво време за тях. Защо, какво има?

Знаех защо не бе имал време.

— Ще ти е трудно да докажеш, че мис Глория е пречила на работата. Ние сме по-напред от графика.

— Наистина ли?

Докато той изучаваше графиките, аз сложих ръка на рамото му и казах:

— Слушай, сине, отношенията между половете съществуват от край време на планетата ни. На Земята те никога не могат да ги избягнат и все пак свършват немалко големи строежи. Може би тъкмо ние ще трябва да се научим да живеем с тях също и тук. Фактически преди минута ти сам стигна до отговора.

— До отговора? Уверявам те, че не го знам.

— Ти каза, че не можем да оставим една жена всред стотици мъже. Разбираш ли?

— А…? Не. Почакай! Може би.

Той се свърза с радиокабината:

— Нека Хемънд да ви смени, Мак Най, и елате в кабинета ми.

Излезе красиво — той се изправи и държа слово: че е сгрешил, че му е било нужно доста време, докато разбере, че се надява да не му се сърдят и така нататък. Поръча на отдел „Личен състав“ да провери кои длъжности могат да бъдат попълнени веднага с жени.

— Не забравяй и семейни двойки — вмъкнах аз меко. — Също попитай за някои по-възрастни жени.

— Добре — съгласи се Малкия. — Изпуснах ли нещо, Дед?

— Предполагам, че не. Ще трябва да обзаведем квартири, но има време.

— Това е чудесно — каза Глория. Изглеждаше наистина щастлива.

Малкия прехапа устни:

— Чувствувам, че съм пропуснал нещо. Хм. Вече знам какво. Дед, кажи им да изпратят свещеник за станцията, колкото се може по-скоро. При новите обстоятелства може да ни потрябва.

И аз си помислих същото.

Край