Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Амор е неотлъчно с мен —

подтиква ме към песента,

та да му проличи властта

и колко аз съм запленен.

Припрян е, както подобава,

че вече пролет се задава

и трябва в песен приветлива

да кажа колко ме опива

днес радостта, що ми разкри

Амор и тъй ме покори.

 

Днес радват моя дух смирен

насладите на любовта —

в тях вложих само сръчността,

ума, със който съм дарен.

Дали е дама в пълна слава,

девойка ли се назовава,

е все едно, но радост жива

изпитвам и с мома шавлива.

Тъй истина ме озари —

деля аз любовта на три.

 

На дама да си подчинен

престижно е, без суета.

Девицата пък с радостта

сродява ни, но упоен

съм до уши едва тогава,

кобилка щом ми се задава,

хем да е свежа и плашлива,

пък да не е честолюбива

и опитна в онез игри —

чат-пат и мен да ме мори.

 

Не си любовник изкусен,

щом искаш всичко в любовта —

едно превзето тяло, та

това е само дар студен.

Виж, оня, който получава

халка, кордела — крал той става.

Така е в любовта красива,

целувката се придобива

и ако с милост те дари,

притрябвали са ти пари.

 

С девойка съм задоволен,

ако е с явна красота;

до мен присяда леко тя,

щом гост й бъда някой ден.

Умее да се забавлява —

гърдите да й пипам дава,

не мърда и не се укрива,

около мене се увива

и позволява ми дори

най-привлекателни игри.

 

С мома шавлива съм блажен,

но времето си аз пестя —

любов креватна си е тя,

за кандърми не съм роден;

запретвай фустата тогава,

че „дий-дий конче“ се задава

и оня, който си го бива,

в игра любовна не унива

и бърза да се разведри

в спор с евините дъщери.

Край