Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
tara кроп (2015)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Едгар Алън По. Стихотворения и поеми

Американска. Първо издание

Преводач: Теменуга Маринова

Редактор: Георги Марковски

Художник: Биляна Бекярска

Компютърен дизайн: Аспарух Марковски

Коректор: Милка Иванова

ИК „Сребърен лъв“, София, 2001

ISBN: 954-571-120-7

 

Колекция поезия „Сребърен лъв“

Издателска къща „Сребърен лъв“ е създадена от писателя Георги МАРКОВСКИ

Сърдечно благодарим за подкрепата на Емилия Ангелова

 

The Works of EDGAR ALLAN POE in One Volume

Tales and Poems RSC

Black’s Readers Service Company New York 1927

На корицата: Илюстрация на Едуард Мане към стихотворението „Гарванът“

На гърба на корицата: Едгар По, Автопортрет, 1845

© Теменуга Маринова, преводач, 2001

© ИК „Сребърен лъв“, 2001

История

  1. — Добавяне

Преди години много, отдавна

        живя в царство сред морски треви

девойка, която познаваш

        със името Аннабел Лий.

От мене обичана тя бе тогава,

        любовта си към мен не прикри.

 

Тя беше дете и аз бях дете

        в това царство сред морски треви.

Любов, по-прекрасна от всяка любов,

        ни свързваше с Аннабел Лий.

Любов, на която белите ангели

        нямаха право дори.

 

Затова и отдавна, много отдавна,

        в това царство сред морски треви

целуна я вятър, от облака слязъл

        и хладна е Аннабел Лий.

Знатен родственик взе я от мен

        и далеко, далеко от мене я скри

там, зад стените на гробница сита,

        в царство сред морски треви.

 

Ах, никой от белите ангели горе

        своята завист не скри.

Всички знаят защо тя е мъртва

        в това царство сред морски треви.

Целуна я вятър, от облака слязъл

        и уби мойта Аннабел Лий.

 

Но нашта любов бе по-силна от тази,

        на всички от нас по-добри,

        от нас по-големи дори

и макар, че небето ангели пазят,

        а демони — тия води,

душата ми винаги с нея ще бъде,

        с душата на Аннабел Лий.

 

Не светлина луната ми праща,

        а сънища с Аннабел Лий.

Не виждам звездите, а двете зеници

        на моята Аннабел Лий.

Сред нощния прилив лежа и се взирам

във нея, във моята миличка, мила,

        в гроба до мен край морски треви,

        в гроба се взирам край морски треви.

Край