Асен Разцветников
Кръг

Димят като грамадни линове

зеленогрибите блата

и аз минавам низ долините

със тежко сведена глава.

 

Там — сива патица в тръстиките —

се гуши родното село,

където нито са ме викали,

ни чакат ме със хляб и сол.

 

Вий, мои родни двори, глъхнали

във помниче и тъмен крин,

познайте свойта плът откъсната,

познайте своя блуден син.

 

Аз връщам се от чужди селища

разкаян, разгромен и слаб,

но не колете бели телета,

но не печете млин и хляб.

 

Че все пак пленник аз останал съм —

от гибелния град пленен —

и пак след кратко разкаяние

в зори през тих и ведър ден

 

ще свия с трепет малка китчица

от росен лист и пресен цвят

и ще се върна през тръстиките

обратно в гибелния град.