Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010 г.)

Издание:

Ярослав Вайс. Кутията на Пандора

Разкази. Първо издание.

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна, 1988

Съставители: Светослав Славчев, Злата Куфнерова

Превод от чешки: Матилда Бераха-Теофилова

Редактор: Невена Захариева

Редактор на издателството: Гергана Калчева-Донева

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Тонка Костадинова

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

 

Чешка, I издание

 

Дадена за набор на 24.11.1988 г.

Подписана за печат на 13.IX.1988 г.

Излязла от печат: месец октомври 1988 г.

Формат 70×100/32. Изд. №2156. Цена 1,50 лв.

Печ. коли 16. Изд. коли 10.36. УИК 11.28

ЕКП 95364 5627-40–88

ДП „Георги Димитров“, София

 

Jaroslav Veis

Experiment pro třetí planetu. Mladá fronta, 1976

Pandořina skříňka. Mlada fronta. 1979

Moře času. Mladá fronta. 1986

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

Ако трябва съвсем кратко да се характеризира научната фантастика на Ярослав Вайс, то характеристиката ще е следната: остроумна, хуманна, въздействуваща. Това, разбира се, няма да е изчерпателно, но навярно ще съдържа по-важните черти от интересната фантастика на Вайс.

Остроумието е особено качество. Или го имаш, или го нямаш и колкото и да се стараеш — нищо не може да го замени. Вайс не се старае, остроумието му е присъщо. В един миг той ни показва света в необикновен ракурс, неподозираната аналогия ни учудва, подтекстът ни кара да се усмихнем. В следващия миг вече не се усмихваме, неочакваният обрат ни е разкрил конфликта от съвсем друга страна…

Остроумието. Ако нещата се изчерпват само с него, фантастиката би започнала да ни досажда след първите страници. Нужен е зарядът на етичния конфликт, от който човек търси изход. Търси и иска литературата да му го показва, независимо дали е съгласен с нея или не. Етичните конфликти, които Вайс фантастът ни поднася, имат широк спектър. Както самият той твърди, „това са проблеми на Човека, които човешкото знание е преместило във времето или в пространството“. Те може да са в духовното обедняване, предизвикано от безмозъчната техника, в непредвидимите последици от високомерния ни антропоцентризъм, в превръщането на науката в оръдие на отмъщението. Но са около нас. И ние продължаваме наивно да се правим, че не ги забелязваме.

Но и най-острият етичен конфликт не би ни развълнувал, ако писателят не владее магията на въздействието. Ако с майсторството на художественото внушение не застави читателя да се запита: „Аз къде съм? На чия страна съм?“

Вайс умее да въздействува, неговият читател си задава тези въпроси. Той наистина трябва сам да си отговори на чия страна ще бъде, кое ще приеме за добро и зло, ако… Могъщото „ако“ на фантастиката отмества времето и пространството, за да направи конфликтите още по-релефни. И — още по-съвременни!

Всеки разказ е всъщност въпрос. Справедливо ли е злодейството да получи разплата от една дехуманизирана наука („Върколак“)? А дали хипертрофираното ни човешко самомнение не е другата страна на космическата свръхжестокост („Затвор“)? Защо късогледството в науката подхранва инопланетната тъпота и ретроградност („Сонди“)? Тя, разбира се, не е инопланетна тази ретроградност и сама се смята за венец на творението! Въпроси, които Вайс ни поднася с малко усмивка, но и с малко тъга…

А отговорите?

Те не са еднозначни, фантастиката на Вайс има свои морални позиции, но съвсем не е морализаторска. Читателят може да избира своето поведение в едно условно бъдеще, може да се преценява в едно условно минало. Но винаги ще остава зърно на съмнението: „А дали все пак…“ И всяко съмнение вече е размисъл.

Фантастиката на Вайс не е ограничена от строгите рамки на науката, но корените й са безспорно в науката и нейните проблеми. Може би защото той самият идва във фантастиката от популяризацията на науката — както цяло поколение фантасти от седемдесетте години. Роден е през 1946 година в Прага, завършил е факултета по социални науки, дълго време е работил като журналист. Публикувал е множество научнофантастични разкази, значителна част от които са събрани в три книги: „Експеримент на третата планета“ (1976), „Кутията на Пандора“ (1979) и „Морето на времето“ (1986). Някои от тези разкази са публикувани и у нас („Археологическа находка“, „Експеримент на третата планета“). Интересно е, че Вайс с удоволствие пише и фантастични приказки за деца, и криминални разкази. Защо не, по сюжетите, които поставят човека в изключителни, екстремни ситуации, и по играта на въображението криминалните разкази и романи имат нещо доста родствено с фантастиката.

Вайс обяснява това явление по-различно. Той смята, че в нашата епоха, когато науката променя и света, и мисленето, другите литературни жанрове все повече ще се ползват от елементи, които досега бяха типични само за научната фантастика. И в бъдеще жанровете ще започнат да се сливат.

Любопитна мисъл, която може и да се окаже вярна. А засега представяме на нашия читател само фантаста Ярослав Вайс, който ни говори остроумно и човечно, с малко усмивка и с малко тъга…

Край