Добри Жотев
Чухал

Мръкне ли се над земята

и потъне в сън гората,

аз наострям своя слух

и извиквам ясно: „Чуух!“

 

Но животни, птици, хора

спят след дневната умора

и не чуват как навън

месецът звъни — звън, звън!

Мрак сгъсти се над земята

сам-самичък в тишината,

все изострям своя слух

и отново викам: „Чуух!“

Но животни, птици, хора

спят след дневната умора

и не чуват как за миг

тихото надава вик!

Нощ преваля — аз будувам

и какво ли недочувам —

всеки камък, чука, храст

имат свой различен глас.

 

Но животни, птици, хора

спят след дневната умора

и до сънния им слух

стига само мойто: „Чуух!“