Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Кевин Манилов се намираше в офиса си на „Мейн стрийт“ и преглеждаше кореспонденция. Рекламни брошури, покани за разплащане и оферти, свързани с дейността на фирмата му — нито малка, нито голяма, позволяваща да поддържа двайсетина души персонал и да си осигурява приличен среден доход. Кевин търгуваше с хранителни стоки и благодарение на умелата си дейност

Бе постигнал зареждането на няколко супермаркета в западната част на града. За десетина години дейност се бе научил да плува във водите на средния бизнес, което беше довело до почти толкова килограми увеличение на телесното му тегло.

Разтревоженото лице на секретарката прекъсна прегледа на кореспонденцията — бе стигнал до син плик от луксозна хартия с твърде особена марка. Масивното му тяло се завъртя заедно със стола и той пое току-що полученото съобщение. С кимване на глава показа на гърдестата блондинка, че е свободна и изумен прочете:

Незабавно отговорете на изпратеното по пощата писмо за уреждане на Вашата спейсфаксова сметка, в противен случай не отговаряме за последствията.

Административен управител на „Интерспейском“

Клон „Алфа Центавър“ /п/

/Б.Кххупрейт/

Подписът и печатът бяха с неразбираеми букви, подобни на йероглифи.

„Алфа Центавър! — помисли Кевин. — Що за идиотщина?“ И реши да отвори синия плик. След няколко мига в ръката му се намираше жълтеникав лист от още по-луксозна хартия, изписан с красив текст, вероятно отпечатан на лазерен принтер. И той гласеше:

Уважаеми господин Манилов,

В съответствие с подписания от Вас договор за абонаментно спейсфаксово обслужване по линията „Алфа Центавър“ — „Земя“ ни дължите сумата от 2 000 000 /два милиона/ галактически кредита, платими в банка „Центурион“ — съзвездие „Лира“. Ако в седемдневен срок не погасите задължението си, ние ще пристъпим към разпродажба на елементите на тялото Ви, способни да покрият направения от Вас кредит. При възражение от Ваша страна, обърнете се към адвокатите на „Интерспейском“ — Тррхвг 105 — съзвездие „Орион“, спейсфаксов номер МСР 10605 или Зхмх 16 от съзвездие „Лира“ със спейсфаксов номер КРВ 300206.

С уважение:

Помощник управители: /п/

/ВХХХ/

/п/

/ИООО/

Кевин неволно се загледа в марката върху плика. Представляваше триизмерно изображение на нещо, което не подлежеше на човешко определение, също като безмислените драскулки на подписите върху писмото.

Отново осмисли прочетеното и се усети потресен. Да се повярва в подобна нелепост, която звучеше чудовищно, и все пак…

Докато мисълта му се раздвояваше, дори разтрояваше от безпомощност, в офиса му се телепортира амебовидна разумна структура от планетата 0916, зареяна някъде из съзвездието МСМ, често изпускана от галактическите регистри. Тя /то, той/ се наричаше РТТ 90 и въпреки липсата на пол за по-нататъшно удобство, прието от самата нея, ще се говори в мъжки род. РТТ притежаваше съществен недостатък. Можеше да внушава мисли по телепатичен път на клиентите си, но не можеше да ги приема. Това го принуждаваше да изучава безброй галактически езици, но само в аспект на разбиране, тъй като амебовидната му структура бе лишена от гласови органи.

Тялото му представляваше сива маса, лишена от определена форма.

— Мошеници! — прокънтя в главата на Кевин директно внушение. — Опасни типове! — последва второто и той реши да затвори отворената си от изумление уста и все пак проговори:

— А вие какво сте?

— Този, който ви трябва. Ще ви спася от домогванията им — продължи внушаването.

— Как? — едва успя да попита все още смаяния Кевин.

— Срещу половината от сумата на предявения иск.

— Какво общо имам с тази нелепост?

— Имате! — лаконично предаде РТТ 90.

— Защо?

— Защото съществувате, обитавате някаква тъпа планета и тялото ви съдържа нещо.

— Нищо не разбирам! — почти изкрещя господин Манилов.

— Ще разберете, вие не сте първата жертва на тези гадове.

— Какво предлагате?

— Да сключим договор, а аз да защитавам правата ви.

— Какви права? Какво общо имам с предявените претенции?

— Имате. Защото вече са предявени.

— Никога не съм имал факсова връзка с други планети!

— Трябва да се докаже, но всъщност да сте имали. Нали съществува подписан договор за абонаментно обслужване?

— Нямам такъв! — вече изрева Кевин.

— Но ТЕ имат.

— Това е абсурд!

— Приемете го както искате. Няма да облекчи положението ви.

— И ако не се споразумея с вас?

— Ваша работа — безразлично внуши РТТ 90. — Ще ви разложат на молекули и ще ги продадат. За разлика от обикновените, тези от тялото ви притежават информационно поле и имат пазарна стойност.

— Могат ли да го направят, въпреки очевидната измама?

— Да, освен ако не поема защитата.

— Как ще уредим заплащането?

— Оставете на мен всичко. Първо в указания срок ще предявим насрещен иск в двоен размер — за 4 000 000 кредита. Ще получа хонорара си след спечелването му.

— Къде ще го предявим? — запита Кевин.

— Пред неутрална инстанция, например някъде в центъра на галактиката. Да речем в кълбовидната мъглявина С16, там съдиите винаги са проявявали толерантност. И имат връзки с Върховния галактически съд.

— Какви гаранции поемате за насрещния иск?

— Никакви — отряза РТТ 90 и добави: — Много точен въпрос. Предлагам да не се бавим повече, а да подписваме договора.

— Откъде да зная, какво ще подпиша?

— Нали можете да четете? Ще го предложа, написан на вашия собствен език. В мини- компютъра и принтера, имплантиран в тялото ми, се съхранява информация за над три милиона говорими езици и още толкова шрифтове или символи. Дори и по-говоримите на скапаната ви планета.

Господин Манилов беше трайно потресен. Едва сега доби ясното усещане, ча работата стигна ДОТАМ. Да плаща несъществуващ дълг или да бъде разложен на молекули, които да бъдат продадени. Но генетичните му заложби, създадени от редица трезви поколения преди него, взеха връх и го накараха да заяви пресипнало:

— Приемам.

— И как няма да приемете? — заяви амебовидното същество. — Нали съм пристигнал да ви спасявам, да не говорим за разходите по телепортацията.

Едната от частите на тялото му се поду, после доби млечнобял цвят и през появилата се цепнатина се изнизаха два листа от неизвестна материя, изписани със ситен шрифт. Появилият се псевдопод ги подхвана и ги подаде на Кевин, който веднага се зае с прочитането им. Повечето от точките съдържаха стандартни за един договор положения, само последната будеше известно недоумение.

При възникнали трудности във връзка с насрещния иск юридическият съветник РТТ 90 се отказва от хонорара си в размер на 1 000 000 галактически кредита, но следва да бъде обезщетен с направените от него разноски.

Господин Манилов нямаше голям избор в създадената невероятна ситуация и подписа.

— Довиждане — прокънтя за последен път в главата му мисълта на амебовидната същество, след което авторът й изчезна. — Ще държа връзка по факса — долетя слабо ехо отнякъде.

Изминаха няколко седмици, после няколко месеца. Нищо не се случваше и Кевин бе готов да забрави всичко, както се забравят нощните кошмари, но един ден то се случи. Полученият по факса текст гласеше:

Насрещният иск се провали, изглежда съдиите от кълбовидната мъглявина С16 са били подкупени от ВХХХ и ИООО. Съгласно сключеният между нас договор следва да ми заплатите два милиона галактически кредита за направени разноски. Тъй като не притежавате дори и един кредит, а вашата валута не е галактически конвертируема, единствен изход от създадената ситуация е продажбата на тялото ви за не по-малко от 4 000 000 кредита. По този начин ще се погасят задълженията — към мен и към „Интерспейском“. Търся подходящ купувач, приемете моите съжаления.

С уважение,

Искрено Ваш РТТ 90

P.S. Разлагането на тялото Ви на молекули става мигновено и не боли.

Ударът беше жесток и капките хладна пот не бяха успели да се изпарят от челото на Кевин, когато в кабинета му се материализира някакво плешиво същество с антропоиден вид. В сравнение с предишното амибовидно, то беше много по-приятно за гледане. Нямаше дрехи, бе обрасло с жълтеникава козина и четирите пръста на единия от горните му крайници стискаха нещо като дипломатическо куфарче. Големите му очи гледаха умно и донякъде тъжно.

— Рорик, от Зета 38, втори галактически център. Двуполов съм, но се смятам за мъж — представи се той на напълно разбираем за Кевин език. — Вие сте жертва на банда галактически разбойници и измамници, а един от най-големите от тях е РТТ 90. Моята организация ги преследва и защитава такива като вас. Имате късмет, че ви открихме. Бюджетът ни едва скърпва двата края, но правим каквото можем.

— Как ще ми помогнете — попита Кевин.

— Трудно е, доста е трудно. На първо време ще трябва да ви скрием. ВХХХ, ИООО и РТТ 90 са дребна част от мощен престъпен синдикат, отравящ живота на много нормални същества във вселената. Приомите, с които намират жертвите си са безбройни.

— Достоверна ли е заплахата за разлагането ми на молекули?

— Да, напълно. Целта им е да притежават вашият енергиен двойник. Ще ви превърнат в енергетично зомби, за да ви използуват за мръсните си цели, насочени към енергийните цивилизации от съседната другоизмерна вселена. Целта им включва не само покоряването на реалните светове и въвеждането на нов ред по установени правила. Дори и нашата организация не се е добрала напълно до пъклените им планове. Засега са овладели само три галактически сектора, но кой знае какво ще се случи по-нататък, ако не намерим средство да ги спрем.

— Защо сте избрали точно мен? — запита сякаш себе си Кевин. — На Земята живеят милиарди хора?

— Случайност, скъпи, случайност. След успешен експеримент с вас, останалите не ги очаква по-друга участ.

— Но те са в състояние да го направят и без комичните положения със заплащане на абонамент за спейсфаксове, договори, насрещни искове и така нататък.

— Засега не могат, там е работата. В организираната вселена съществуват непоклатими правни норми, свързани с висок морал. Ако действат неправомерно, с тях ще се заеме Галактическият център за контрол, който решава анихилация или не на всяка корумпирана звездна система, в който и да е сектор на дадена галактика.

— Тогава защо досега не ги е изпарил?

— Там е тънкостта на въпроса. За да го направи, са нужни достатъчно правни основания. Необходимо е да се докаже, че поне едно от съществата, обсебено от тях чрез разлагането му на молекули, е било измамено, а това не е лесно.

— Нима моят случай не е ясен? Какво общо имам със спейсфаксовото обслужване на „Интерспейском“?

— Имате, защото те са ловки измамници. Фигурирате като абонат във всичките им компютри. Фалшифицирали са и молбата ви за абонамент, придружена от матрична идентификация на генетичния ви код. Те са най-големите майстори на фалшификацията във видимия и невидимия свят. Юридически погледнато, няма за какво да се хванем.

— Какво правите, тогава?

— Следим ги. Събираме данни, опитваме се да спасяваме същества от различни светове, попаднали в клопката им.

— И досега не сте се добрали до никаква съществена улика!? Не сте ли уведомили Галактическия център за контрол.

— Не, за жалост — едва не простена Рорик. — Центърът също трябва да се съобразява с установената законност.

— Къде ще ме скриете? — запита Кевин.

— На някоя малка планета, най-добре в сектор, обграден от прахови облаци. Изобщо в някой затънтен край на някоя още по-затънтена галактика.

Перспективата беше отчайваща.

— Какво представляват четири милиона галактически кредита? — попита Кевин и в главата му започна да се оформя някакъв план. — Голяма сума ли е?

— Доста, но не съвсем — отговори Рорик. — Какво имате предвид?

— Дайте ми трийсет милиона кредита и аз ще представя исканите от вас доказателства.

— Не зная дали да ви вярвам — смутено се почеса неочакваният му спасител, но в очите му се появи блясък на надежда. — Какво възнамерявате да направите?

— Как да ви кажа, не смятам да го споделя с вас. Просто ще използувам опита, натрупан от земните жители. Имайте ми доверие, дайте ги! Ще се боря за живота си и за целите на вашата организация. За начало преведете два милиона от мое име в банка „Центурион“ в съзвездие „Лира“ за уреждане на спейсфаксовия ми абонамент и ми открийте сметка за останалите двайсет и осем милиона. Предполагам, че до месец ще получите исканата от вас улика.

— Не са малко пари за нашия скромен бюджет — опита се да възрази Рорик.

— Целта оправдава средствата — настоя Кевин. — Залогът е огромен.

— Имате право, но все пак трябва да се консултирам с колегите.

— Как ще разбера резултата, изобщо как ще поддържаме връзка2

— Ето така — каза Рорик и бързо извади от куфарчето си малък кубичен уред. — Докосвате този сензор и ме повиквате. Веднага се осъществява хиперпространствена връзка. Мисля, че твърде бързо трябва да обсъдим предложението — добави той и изчезна.

Същата нощ кубчето, поставено до леглото на Кевин промърка.

— Съгласиха се — чу се познатият вече извънземен глас. — Уреждането на спейсфаксовите задължения им се стори нещо ново и интересно, разноските по скриването ви на някоя планета щяха да бъдат по-големи. Приеха риска риска да разполагате с исканите двайсет и осем милиона кредита, кодът ви в банката е АСР 2800, запомнете или запишете, АСР 2800. Текстообработката на банковите документи ще се извършва на вашия език.

На следващия ден Кевин тъкмо бе влязал в кабинета си, когато в него се появи и РРТ 90.

— Уредил си сметката със спейсфакса, а моите разноски по иска? — безцеремонно внуши той, изгубил чувство за вежливост.

— Ще уредя и тях, ако направиш малка услуга.

— Каква?

— Да намериш начин да ме изтриеш като абонат от паметта на компютрите в „Интерспейском“, да ми върнеш изфабрикувания договор, да унищожиш записаната матричната идентификация на генетичния ми код и да донесеш базисния носител, в който той се съхранява. После ще намериш друг земен жител и ще му пробуташ номерата си. За тебе е все едно.

— Разбирам, намерил си начин да се отървеш, но това не е лесно. Струва много кредити.

— Колко?

— Да речем два милиона за услугата плюс двата, които дължиш, десет милиона за РРТХ 8, който обслужва компютрите, и поне пет милиона за ППУХА 9, отговарящ за кристалите с матрични идентификации. Забравих, най-малко три милиона за КККРХ 10, за да измъкне договора ти от архивния отдел, това, доколкото мога да смятам прави двайсет и два милиона кредита. Откъде ще ги вземеш?

— Имам ги.

— Нещо ме будалкаш. Внимавай с мен, мога да бъда и опасен — внуши ядосано амебоподобното и едва не се раздели на две части.

— Притежавам ги, не те лъжа. След като уредиш нещата, кажи на кого и къде да ги преведа. За начало ще заплатя твоите два милиона разноски по иска, останалите — както се уговорихме.

Не мина и седмица, а Кевин вече притежаваше кристала с подправената матрична идентификация на генетичния си код, фалшивият договор с „Интерспейском“, подписан от президента му Кххупрейт, и пълното уверение, че е заличен като абонат в компютрите на всички офиси на компанията, разположени в която и да е точка на която и да е галактика. Милионите кредити бяха преведени на всеки от мошениците, включително и на РТТ 90, който повече не се появи.

Рорик отново се намираше в кабинета на Кевин и очите му отново гледаха тъжно.

— Нищо не разбрах — каза той. — Все пак доживотната ти издръжка на скритата планета щеше да излезе по-евтино. Говореше, че ще намериш преки улики?

— Ето! — тържествено ги посочи спасеният земен жител. — Този факс и това писмо. Искат да заплатя два милиона кредита, а нямам договор с „Интерспейском“. Компанията не притежава матрична идентификация на генетичния ми код и липсвам като абонат в компютрите им. Това на земен език се нарича изнудване чрез измама и заплашване. Предполагам, че на всеки друг език, в която и да е част на вселената е същото. Остава подаването на тези данни в Галактическия център за контрол, а докато трае следствието, за всеки случай може да ме скриете.

Кевин и Рорик стояха пред огромния обзорен екран на флагманския кораб на Галактическия център за контрол и следяха цветния хронометър, който в непознати символи отмерваше обратното унифицирано време.

— Пет, четири, три, две едно — поясняваше Рорик. — Гледай атаката!

Светлозащитата на екрана не успя да скрие лумналата неистова светлина в тази част на космоса. Звездите за миг изчезнаха от сиянието, след това отново грейнаха в мастилената чернота.

— Присъдата е изпълнена — обърна се Рорик към Кевин и очите му грейнаха от задоволство. Предполагам, че разбираш каква голяма чест ти беше оказана. — Вече можеш да се завърнеш на Земята, а преди това да подадеш молба за членството й в Галактическия Съюз. Но искам да те попитам нещо: По какъв начин достави валидни доказателства против престъпния синдикат?

— Никога няма да ти кажа — въздъхна Кевин. — А колкото до членството на Земята, мисля, че още е рано.

Беше свикнал да си живее заедно със земните мошеници и съвсем не бе очарован от реалната възможност някой ден да го анихилират заедно с останалите представители на човешкия род.

Край
Читателите на „Невероятно приключение“ са прочели и: