Теодор Траянов
На апостола

Откърмяй с химни лъчезарни

сърца, смрачени от печал,

макар да тъпче враг коварен

това, що с кърви си посял!

До гроба имай участ съща,

да сееш, без да жънеш плод,

да скърца рамото могъщо

под бремето на чужд живот!

 

Ще видиш пътя си задръстен

с лъжи, с привидно свята цел,

но ти, в чилик и огън кръстен,

втурни се сам за пробив смел!

И знай, че тежък е товарът,

под който ще се къпеш в пот,

но вредом с теб ще разговарят

мечти на земния живот!

 

Посрещай всички дни еднакво,

кален за радост и беди!

Дори и скритом не оплаквай

това, що Бог ти отреди!

Лика на спомени нелепи

докрай из паметта изтрий,

да стане всичко дим и пепел,

с което злото те дари!

 

Сбери в съкровище богато

словата на изкупен дух,

събуждай с истината свята

от дрямка всеки земен слух!

Ти, чужд на дом и на огнище,

живей под своята звезда,

животът людски да насища

на твоя труден път глада!

 

Чрез теб небето клетва стори

да бди над всеки блуден син,

чрез теб един народ говори

към своя вечен властелин!

Бъди въпрос за свойто време,

пред който всякой се свени,

ответа — царствена поема,

грядущето ще съхрани!

 

Когато с черна пепелянка

обвие лоба ти смъртта,

да стане твойта вечна сянка

обречен страж на съвестта!

Щом Бог положи твойте кости

сред някой звезден мавзолей,

невидим ти като апостол

в света наново заживей!