Румен Ченков
Зимни неволи

Зимни месеци — зимни неволи.

Зимна приказка, казват. Ами!

Бели пътища, бели тополи…

Бял кошмар! И неспирно вали.

 

Красота?! А ръцете — подути

и синеят, лишени от кръв.

Леден вятър на двора се лута,

а във къщи е гостенин пръв.

 

Ако имах камина — тогава

да си духа проклетникът стар.

Огън страшен на сън се явява…

Не! Нозете изгарят в пожар.

 

Тази нощ вледенени букети

е оставил художникът Мраз.

Красота за перо на поети,

ала сляп и премръзнал съм аз.

 

Как да видя красивото в зимата,

хвърлен в треска, останал без глас…

Може би красотата я има,

ала беден и болен съм аз.

 

1995 г.