Леда Милева
Юнак Иван

— Бабо, бабо, где е хляба?

— По-напред измий се, баба.

 

— Имам страшен апетит,

ще закуся неумит!

 

— Я ръката ти, Иване,

като дъно на тиган е!

 

— Бабо, хляб! От глад голям

тебе мога да изям!

 

— Празни приказки! Завчас

се измий, па хляб тогаз —

инак виж, че на закуска

сто микроба си изхрускал.

 

— Сто микроба! Мен от тях,

бабичко не ме е страх.

Те са дребни животинки,

по-мънички от прашинки —

аз съм силен, здравеняк,

сред децата — пръв юнак!

 

Хвърли се Иван на хляба —

нека си приказва баба!

 

Съмна. Светло е съвсем.

Ваньо го боли корем,

все лежи и се прозява,

за училище не става.

 

— Бабо, лошо ми е май,

бабо, искам топъл чай!

Бабо свива ме корема

дай лекарство, ще го взема!

 

— Че какво ли да ти дам —

на такъв юнак голям!

Лекаря ще викам, сине,

та дано да ти премине.

 

— Викай, бабо! Аз, горкия,

и горчив сироп ще пия

и… ръцете ще си мия!