Румен Ченков
Реквием

На децата от Лим

Дванадесет малки слънца в миг угаснаха…

Толкова млади цветя не разцъфнаха…

Чисти и светли души — като птици отлитнаха…

Дванадесет скъпи чеда не пораснаха!

 

Дванадесет болки в нашите тъжни сърца,

хапят и кървави рани дълбаят.

Разкъсват душите, защото умряха деца,

макар смъртта да е началото — не краят.