Валери Иванов
Аминно

И ако бавната ти клада

не е преддверие към Ада,

Господи,

кой път вървя,

кажи ми…

И ако на баща ми под земята черна гният

костите,

не е ли всичко в твое име?

Прости ми.

Като мрачно, тъмно пред очите ми.

Нейде там — горе, вещ бакалин,

преброил си до стотинка дните ми…

Смрад и душно е наоколо.

Затъвам в най-дълбокото.

Така ли живеят небесните ангели!?

Не изкупих ли греховете каменни?

Не ти се моля и кланям като смирен праведник.

Дошло му е време да прогледна.

И да прокълна деня си на раждане.

Зачеваш на земята изверги,

а светът е свиреп до себеизяждане…

Да бъдат твоето царство и воля!

 

Амин!